Фред Астер — американски танцьор, певец и актьор (1899–1987)

Фред Астер (1899–1987) — легендарен американски танцьор, певец и актьор; виртуоз на сцена и в киното, прочут партньор на Джинджър Роджърс и икона на златната епоха на мюзикъла.

Фред Астер, роден като Фредерик Остърлиц (10 май 1899 – 22 юни 1987), е американски танцьор, певец и актьор. Той е сред най-значимите и влиятелни сценични, филмови и телевизионни танцьори на XX век.

Кратка биография и начални стъпки

Астер започва кариерата си на сцената като дует с по-голямата си сестра Адел — тяхното партньорство е популярно в бродвайски ревюта и турнета през 1910–те и 1920–те години. След като Адел напуска сцената, Фред ориентира кариерата си към филма и към кино-танцовите партньорства, които ще го направят прочут.

Кино и телевизия

Първите му значими филмови изяви включват участието в Flying Down to Rio, където за първи път на широк екран се появява тандeмът му с Джинджър Роджърс в, и по-късните класики като The Gay Divorcee, Top Hat, Swing Time и Shall We Dance. В кариерата си Астер участва общо в около 32 пълнометражни филма, а в много от тях изпълненията му внасят нови стандарти за кинематографичността на танца: прецизна стъпка, хармония с музиката и работа в кадър, която включва сложни кореографски решения, използване на реквизит и внимателна постановка спрямо камерата.

Най-известното му партньорство в киното е с Джинджър Роджърс — двамата работят заедно в десет филма и се превръщат в едно от най-разпознаваемите танцови дуо в историята на музикалния филм. Освен с Роджърс, Астер танцува и с други водещи изпълнителки, сред които са Елинор Пауъл, Ан Милър, Вера-Елън и Сид Чарис. По телевизията той си партнира с Бари Чейс; техният специал "Вечер с Фред Астер" печели девет награди "Еми" през 1958 г.

Стил, хореография и влияние

Стилът на Астер се отличава с изключителна елегантност, ритмичност и техническа прецизност. Той съчетава елементи от степ (tap) и бални техники, придавайки им лекота и „безтегловност“ на движението. Значителна част от успеха се дължи и на дългогодишното му сътрудничество с хореографа Хермес Пан — Пан адаптира и доразвива идеите на Астер за киното, но самият Фред често посочва перфекционизма и непрекъснатата си практика като ключови за постиженията му.

Много от най-видните мъже-танцьори на XX век, сред които името на Джийн Кели, са признавали влиянието на Астер върху собственото си творчество. Астер въвежда в киното подход към танца като разказвателно средство — движенията не са само трик, а част от драматургията на сцената и екрана.

Пеене и репертоар

Освен танцьор, Астер е и умел, макар и по-скромен, певец. Във филмите и концертните си програми той изпълнява много песни от Голямата американска песнопойка (Great American Songbook), включително класики, станали неизменно свързани с неговите филми и сценични номера — например легендарната песен "Cheek to Cheek", изпълнена в Top Hat.

Личен живот

През 1933 г. Астер се жени за Филис Потър; двамата имат две деца. След смъртта й много години по-късно, той се жени повторно през 1980 г. за Робин Смит, жокейка, която е значително по-млада от него (около 45 години разлика).

Награди и признание

Фред Астер получава множество отличия и почести през живота си и след смъртта си — критика и публиката оценяват ролята му в развиването на музикалния филм и кинетичната граматика на танца. Неговото име остава еталон за изящество, прецизност и артистична дисциплина в сценичните и филмови изпълнения.

Наследство

Наследството на Астер надхвърля отделните филми и награди: той промени представата за това как танцът може да функционира като средство за изразяване в киното, повлия на поколения изпълнители и остави трайни образи и музикални изпълнения, които продължават да се изучават и да вдъхновяват танцьори и хореографи по света.

Търсене по буква