Пау (Пабло) Касалс — каталунски виолончелист, диригент и композитор (1876–1973)

Бащата на Казалс е органист в местната църква. Той дава първите уроци по музика на Касалс, като го учи на пиано, цигулка и орган. Когато е на 11 години, Казалс чува група пътуващи музиканти да свирят. Един от инструментите бил виолончело. Той никога не бил чувал такова и решил, че иска да свири на него. Майка му го отвежда в Барселона, където той посещава музикално училище - Escola Municipal de Música. Там изучава виолончело, теория на музиката и пиано.

Един ден, когато е на 13 години, разглежда стари музикални произведения в магазин за музика втора употреба. Намерил много стара музика за соло виолончело. Това били сюитите за виолончело на Бах. По онова време хората смятали, че това е просто сборник с етюди, които помагат на виолончелистите да усъвършенстват техниката си, но Казалс, макар и още момче, разбрал, че това е велика музика. Той прекарва следващите 12 години в репетиции, докато се чувства готов да ги изпълни. Откриването на тези прекрасни сюити за виолончело от Касалс е най-важното откритие на Бах след 1829 г., когато Менделсон открива и изпълнява "Страстите по Свети Матей", за които светът е забравил.

Казалс проявява огромен талант към виолончелото. На 23 февруари 1891 г., когато е на 14 години, той изнася солов рецитал в Барселона. Две години по-късно завършва Ескола с отличие.

През 1893 г. испанският композитор Исаак Албенис го чува да свири в трио в едно кафене. Той му дава писмо, с което го представя на кралицата. Тя му дава пари, за да може да учи в Консерваторията в Мадрид. След това му разрешава да замине за Брюксел, за да учи в Консерваторията, която по онова време е най-добрата в Европа за струнни инструменти. Преподавателят по виолончело му споменал дълъг списък от произведения за виолончело и го попитал кои от тях свири. Когато Казалс му казал, че може да свири всички, учителят му се подиграл. Когато Казалс започнал да свири, всички били изумени от таланта му. Учителят искал той да стане един от неговите ученици, но Казалс бил обиден и затова на следващия ден заминал за Париж. Испанската кралица се разгневила на Казалс, когато чула какво се е случило, и спряла да му изпраща пари .

В Париж той имал много малко пари. Изкарва прехраната си, като свири на второ виолончело в театралния оркестър на Folies Marigny. Майка му се опитва да изкарва пари, като шие. През 1896 г. той се връща в Каталуния, където преподава в музикално училище и свири като първи виолончелист в оркестъра на операта "Лисеу" в Барселона. През 1897 г. се изявява като солист на Мадридския симфоничен оркестър и е награден от кралицата с орден "Карл III".

Международна слава

През 1899 г. Казалс свири концерта за виолончело на Сен-Санс в Кристалния дворец в Лондон, а по-късно и за кралица Виктория в лятната ѝ резиденция в Коус, остров Уайт. Той става много известен. В Париж той прави голямо впечатление на всички, особено на диригента Шарл Ламуро, който е създал известен оркестър. Казалс заминава за Холандия, Съединените щати, където изнася 80 концерта, и Южна Америка. Често свири с пианиста Харолд Бауер.

На 15 януари 1904 г. Казалс е поканен да свири в Белия дом за президента Теодор Рузвелт. Свири в КарнегиХол в Ню Йорк, където изпълнява "Дон Кихот" на Рихард Щраус под диригентството на композитора. Между 1906 г. и 1912 г. има връзка с португалската виолончелистка Гилермина Сугиа, въпреки че никога не се женят. През 1914 г. Казалс се жени за американската певица Сюзън Меткалф. Двамата се разделят през 1928 г., но се развеждат едва през 1957 г.

Казалс сформира трио с пианиста Алфред Корто и цигуларя Жак Тибо. Те изнасят много концерти и правят някои от първите записи на музика за клавирно трио. Свирят заедно в продължение на 30 години.

През 1905 г. пътува из Русия. Това е неблагоприятно време, тъй като в Русия се извършва революция. По време на концерта, който изнася в Москва, извън залата се чува стрелба.

По време на Първата световна война Казалс живее в Ню Йорк. През 1919 г. се завръща в Барселона. Иска да подобри музиката в собствената си страна. Имало много малко хора, които можели да свирят добре, затова основал свой собствен оркестър: Orquesta Pau Casals. Този ежегоден музикален фестивал продължава до началото на Гражданската война в Испания през 1936 г.

Касалс подкрепя испанското републиканско правителство. Когато то е разгромено, той заявява, че няма да се върне, докато Испания не стане отново демократична държава. След това напуска страната си и отива в изгнание. Заминава да живее във френското село Прадес, което се намира близо до границата с Испания. Продължава кариерата си като виолончелист. След Втората световна война, през юни 1946 г., заминава за Англия и свири концертите за виолончело от Шуман и Елгар в Роял Албърт Хол под диригентството на сър Ейдриън Булт. Пред залата се налага полицията да му помогне да стигне до колата си, защото около него се струпват много хора.

Казалс свири в много страни, но отказва да свири в която и да е страна, която е приятелска с правителството на Франко в Испания. През 1945 г. той изнася предаване в Би Би Си и говори пред своите сънародници в Каталуния. В края на разговора той изпълнява каталунска народна песен, наречена El Cant dels Ocells (Песента на птиците). Свири я в края на всички свои концерти. Когато Великобритания признава правителството на Франко, Касалс решава, че повече няма да може да свири в Англия. Той прави едно голямо изключение от решението си да не посещава приятелски настроени към Франко страни: през 1961 г. участва в концерт с камерна музика в Белия дом на 13 ноември, където свири на президента Джон Кенеди, на когото се възхищава.

По-късни години

Фестивали в Прадес

През 1950 г. продължава кариерата си като диригент и виолончелист на фестивала Прадес в Конфлент. Съгласява се да свири при условие, че парите, спечелени от фестивала, ще бъдат дадени на болница за бежанци в близост. Франко казва, че на испанците е било забранено да отидат на фестивала, но много от тях са успели да преминат границата пеша. В Прадес свирят много световноизвестни музиканти: Йозеф Шигети, Исаак Стърн, Рудолф Серкин, Евгений Истомин и други.

Той продължава да ръководи фестивалите в Прадес до 1966 г.

Пуерто Рико

Когато е на 80 години, Казалс се жени за една от младите си ученички - момиче на име Марта. Двамата се запознават в Прадес. Марта била от Пуерто Рико, откъдето била родом майката на Касалс. Двамата отиват да живеят в Пуерто Рико в къща, наречена "El Pesebre". През 1957 г. там в град Сан Хуан започва музикален фестивал. Той продължава да посещава фестивала в Прадес всяка година до 1966 г. Освен това изнася майсторски класове в американски училища и университети, както и в други страни. Някои от тях са излъчвани по телевизията.

Казалс е и композитор. Една от последните му композиции е Himne a les Nacions Unides (Химн на Обединените нации); той дирижира първото ѝ изпълнение на специален концерт в Обединените нации на 24 октомври 1971 г., два месеца преди 95-ия си рожден ден.

Казалс написва автобиографията "Радости и скърби; размисли" (1970).

Касалс умира през 1973 г. в Сан Хуан, Пуерто Рико, на 96-годишна възраст. През 1979 г. тленните му останки са пренесени в Ел Вендрел, Каталуния, където е роден. Той не доживява края на диктаторския режим на Франко. По-късно, когато Франко умира през 1975 г. и в Испания отново има демокрация, испанското правителство под ръководството на крал Хуан Карлос I издава пощенска марка в чест на стогодишнината от рождението му.

През 1989 г., шестнадесет години след смъртта му, Касалс получава наградата "Грами" за цялостно творчество.

Никой друг виолончелист не е оказал такова влияние върху свиренето на виолончело през XX век. Той промени начина, по който хората мислят за техниката на виолончелото. Например: когато е бил млад, цигуларите и виолончелистите са били обучавани да се упражняват с книга под дясната ръка. Това правело ръката за лъка много твърда. Казалс учи учениците си да свирят със свободна ръка. Казалс е бил чудесен учител и благодарение на неговото преподаване той научава много за свиренето. Той се замислял за пръстите и лъка и показвал на учениците си как лявата им ръка може да бъде силна, но и отпусната.

Международният конкурс за виолончело "Пау Казалс" се провежда в Германия веднъж на четири години. Конкурсът е основан през 2000 г., за да помогне на млади виолончелисти да започнат кариерата си. Подкрепя се от фондация "Пау Казалс", която е под патронажа на вдовицата на Казалс. Една от наградите е използването на красиво виолончело, което е било собственост на Казалс.