Алфред Корто (1877–1962) — френско-швейцарски пианист, диригент и педагог

Алфред Дени Корто (роден в Нион на 26 септември 1877 г.; починал в Лозана на 15 юни 1962 г.) е френско-швейцарски пианист и диригент. Той е един от най-известните музиканти на XX век. Особено известен е със свиренето си на клавирна музика от композитори романтици от XIX век като Шопен и Шуман. Създава клавирно трио с цигуларя Жак Тибо и виолончелиста Пабло Касалс. Бил е преподавател по пиано и диригент.

Ранни години и образование

Алфред Корто е роден в Нион, Швейцария, но от ранна възраст се развива музикално във Франция. Завършва обучение по пиано и теория в Париж, където се запознава дълбоко с френската и централноевропейската клавирна традиция. Впоследствие започва активна кариера като солов изпълнител и като камерен музикант.

Кариeра като изпълнител

Корто придобива широка популярност с интерпретациите си на творби от периода на романтизма — най-вече Шопен и Шуман, но и Моцарт, Бетховен, както и френски композитори от ранния XX век. Неговият стил се отличава с поетична фразировка, свобода в пунктуацията на темпото (rubato) и силен акцент върху вокалността на музикалната линия. Освен като пианист, Корто периодично работи и като диригент и участва като солист с множество оркестри.

Камерна музика и трио

Една от най-известните страни на творчеството му е камерната активност — най-известно е неговото сътрудничество с Жак Тибо и Пабло Касалс, с които формира прочуто клавирно трио. Ансамбълът оставя траен отпечатък върху изпълнителската практика на камерната литература и е високо ценен заради взаимната музикална чувствителност и съвместната интерпретация.

Педагогическа дейност и издания

Корто е активен педагог и основател: през 1919 г. участва в създаването на École Normale de Musique de Paris, школа, в която се обучават много млади пианисти. Той също така подготвя музикални издания и педагогически материали — редакции и коментари на произведения от Шопен, Шуман и други — които остават в употреба и до днес. Много млади музиканти минават през неговите уроци и мастер-класове, по-късно ставащи известни изпълнители и преподаватели.

Записи и интерпретации

Корто оставя богато звукозаписно наследство — множество записи, направени през първата половина на XX век, които продължават да се слушат и изучават. Те документират неговия характерен, често импровизиращ подход към фразирането и динамичните нюанси. Неговите записи на Шопен и Шуман често са цитирани като образец на романтична интерпретация, макар че понякога са критикувани за либерално отношение към точността на нотата и темпото.

Спор и последствия след Втората световна война

По време на Втората световна война и след нея дейността на редица артисти в окупирана Европа предизвиква спорове и критики. Корто също попада в центъра на такива спорове поради участията и концерти в периода на войната. След края на конфликта той претърпява временни ограничения в обществената си дейност и преподавателската си работа. Този епизод от кариерата му е част от сложната му обществена и професионална биография, но не заличава влиянието му върху музикалната практика и преподаването.

Стил и влияние

Корто е считан за представител на една изразителна, „поетична“ школа на пианизма. Той поставя силен акцент върху вокалната линия, нюансирането и вътрешната драма на произведенията. Много по-късни поколения пианисти и преподаватели се позовават на неговите записи и редакции като важни източници за интерпретация, а неговите педагогически идеи продължават да бъдат изучавани.

Награди и признание

През живота си Корто получава множество признания за приноса си към музикалното изкуство — концерти в престижни зали, положителни оценки от съвременници и високо място в клавирната литература чрез записите и редакциите си. Днес той остава един от най-известните пианисти на XX век и важна фигура в историята на интерпретацията на романтичната музика.

Смърт и памет

Алфред Корто умира в Лозана на 15 юни 1962 г. След смъртта му неговото наследство — записи, издания, ученици и спомени — продължават да влияят на изпълнителската практика и преподаването на пиано. Неговото име остава свързано с изкуството на интерпретацията и с усилията за предаване на музикалната традиция на следващите поколения.

Бележка: За по-задълбочено изучаване на живота и артистическата дейност на Корто могат да се консултират биографии, архивни записки, както и изданията и звукозаписите, оставени от самия изпълнител.

Алфред КортоZoom
Алфред Корто

Ранен живот и образование

Корто (произнася се "Cor-toe") е роден в Нион, във френскоезичната част на Швейцария. Баща му е французин, а майка му - швейцарка. Корто учи в Парижката консерватория. Негови учители са Емил Декомб и Луи Димер. През 1896 г. печели първа награда (premier prix). Първият му публичен концерт е в Concerts Colonne през 1897 г., когато свири Концерт за пиано № 3 на Бетовен. Помага на оперните певци да научат музиката си и става асистент-диригент на Байройтския фестивал. През 1902 г. дирижира "Гьотерията" на Вагнер. За първи път тя е изпълнена в Париж. Създава концертно дружество, което изпълнява "Парсифал" на Вагнер, "Missa solemnis" на Бетовен, "Немски реквием" на Брамс и нови произведения на френски композитори.

Кариера

През 1905 г. Корто сформира трио с Жак Тибо и Пабло Касалс, което се превръща в най-известното клавирно трио по онова време. Все още има няколко записа на тяхното свирене. От 1907 г. до 1923 г. Корто преподава в Парижката консерватория, където сред учениците му са Клара Хаскил, Дину Липати, Владо Перлемутер. През 1919 г. той основава Парижкото нормално музикално училище (École Normale de Musique de Paris). Много хора идват да слушат как той преподава как да изпълняват музика на пиано. Той пътува много и също така дирижира известни оркестри. Умира в Лозана.

Втората световна война

Много хора не са съгласни с него, когато той подкрепя германската окупация на Франция по време на Втората световна война. Той свири на някои концерти, които са били подкрепяни от нацистите. Може би е свирил на тези концерти, защото е харесвал немската музика, но това му е създало врагове. Съпругата му Клотилд Бреал е от еврейски произход, а братовчедка ѝ Лиза Блох е омъжена за Леон Блум, първият евреин, станал председател на Съвета или министър-председател на Франция. Корто и Блум били добри приятели, въпреки че на Корто му било забранено да изнася концерти във Франция в продължение на една година.

Принос

Известен е със свиренето на клавирната музика на Шопен и Шуман, Корто прави издания на музиката на двамата композитори. Имал е превъзходна техника, но също така е имал много пропуски в паметта по време на концерти и понякога е оставял грешни ноти на записите си. Въпреки това, когато свирел добре, той бил един от най-великите пианисти на своето време.


AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3