Урартски език — изолиран хуро-урартски език и писменост на Урарту

Урартски език — загадъчен хуро-урартски език и писменост на Урарту: клинопис, възможни йероглифи и нови хипотези за разчитане и връзки с арменски.

Урартски е името на езика, говорен от жителите на древното царство Урарту в североизточен Анадол (днешна Турция), в района на езерото Ван. Царството Урарту процъфтява приблизително от IX до VI в. пр.н.е.; негови важни центрове са Тушпа (към днешния град Ван), Еребуни и други укрепения и дворци, където са намерени множество надписи и материални свидетелства.

Урартският език се разглежда като част от хуро‑урартското (Hurro‑Urartian) семейство и в историко‑лингвистичен план не е нито семитски, нито индоевропейски. В същото време често се описва като изолиран език заради ограничените паралели с по‑разпространените езикови групи. Най-близката му родствена връзка е с хуритския език, говорен в предишни и съвременни на Урарту области на Северна Месопотамия и южната част на Кавказ.

Основният писмен корпус на урартския е запазен в клинописните надписи, изпълнени с адаптиран вариант на асирийско‑вавилонската клинописна система. Тези надписи са издялани върху каменни стели, плочи, и други архитектурни и ритуални предмети; съхранени са няколкостотин текста — предимно царски надписи, посвещения и административни записи — които дават най‑ценната информация за езика, държавната администрация и културата на Урарту.

Съществува и хипотеза, която предполага, че освен клинописите, Урарту е имал и местна йероглифна писмена система, представена от отделни знаци и изображения, намерени по някои монументи и съдове. Арменският учен Артак Мовсисян публикува частичен опит за разшифроване на тези урартски йероглифи, като твърди, че те са написани на ранна форма на арменския език. Тази интерпретация е спорна и не е приета от по‑голямата част от международната научна общност — критиците посочват липса на двуезични текстове и методологически неясноти; въпросът остава открит и привлича допълнителни изследвания.

Езиковите характеристики на урартския включват аглутинативна морфология и прояви на ергативна синтактична организация; системата му използва падежни и глаголни аффикси за означаване на граматически отношения. Запазената лексика е ограничена, но включва множество топоними, хидроними и антропоними, които са ценни за историческата география и етно‑лингвистичните реконструкции. В текста често се откриват заемки и влияния от акадския (в ролята си на регионален език на администрацията и дипломацията) и от хуритския.

Значението на урартските надписи е голямо за историята на Близкия изток и Кавказ: те дават сведения за политическата организация, икономика, религия и строително дело на Урарту, както и за контакти с Асирия, Феникия, и други съседни култури. Съвременната епиграфика, археология и лингвистика продължават да разширяват корпусите и да прецизират разчитането и интерпретацията на урартските текстове; дебатите за възможни връзки със съвременните или по‑късни езици (включително арменския) остават предмет на научни изследвания.

Въпроси и отговори

В: Как се нарича езикът, на който говори народът на Урарту?

В: Къде се е намирало древното царство Урарту?

В: Урартският език семитски или индоевропейски е?

Въпрос: Има ли данни, които да сочат, че освен клинописните надписи, може да е имало и друга писмена система, използвана от народа на Урарту?

В: Кой се е опитал да разчете някои от тези йероглифи?

A:: Какво е заключил той за тях?

Търсене по буква