Неоасирийската империя е империя в Месопотамия през желязната епоха. По време на съществуването си от 911–609 г. пр.н.е. тя е една от най-мощните държави на древния свят, която прилага много ранни форми на империализъм и централизация, станали по-късно стандарт за други империи. Според мнозина историци тя е сред първите „истински“ империи поради мащаба на владенията си, добре организираната администрация и постоянната система за управление на подчинените народи. Империята е пионер в използването на железни оръжия, развива усъвършенствани военни тактики, обсадна техника и логистика, и широко използва депортации и колективни наказания като средство за контрол.

Територии и влияние

След завоеванията на Адад-нирари II около 900 г. пр.н.е. Неоасирийската империя наследява и преустройва традициите на Старата и Средната асирийска държава и постепенно налага своя власт над големи части от Древния Близък изток, Източното Средиземноморие, Мала Азия и Кавказ. Териториалното ѝ влияние обхваща също части от Арабския полуостров и Северна Африка, както и важни центрове и пътища за търговия. Асирийците често побеждават и управляват съперници като Вавилония, Елам, Персия, Урарту, Лидия, мидийците, Фригия, кимерийците, Израел, Юда, Финикия, Нововавилонската империя, Ханаан, Кушитската империя и Древен Египет, като в различни моменти съхранява контрол чрез директно управление, марионетни владетели и системи от данъци и трибути.

Владетели и държавно устройство

  • Тиглатпаласар III (р. 745–727 пр.н.е.) реорганизира армията и администрацията, въвежда провинциална система и засилва централната власт.
  • Саргон II (р. 721–705 пр.н.е.) завършва много от военните кампании и премества столицата към Калах; под негово управление империята достига значителна експанзия.
  • Сенахирим (ум. 681 пр.н.е.) и Ашурбанипал, чието управление бележи културен и административен разцвет — при Ашурбанипал е създадена прочутата библиотека в Ниневия.

Държавната организация се опира на централен крал с богоподобен статус, системи от провинции с назначени управители, данъчни и военни задължения, както и на мрежа от пътища и постове за бърза комуникация и прехвърляне на войски.

Военна мощ и методи на завладяване

Армията на Асирия е професионализирана и многостранна: комбинация от тежка и лека пехота, колесници и по-късно конница. Асирийците са известни със способността си да водят продължителни кампании далеч от дома, с развита логистика, използване на обсадна техника, тунели и запалими материали. Практики като системните депортации на побеждаваните народи, обезвреждане на въстания и наказания в голям мащаб подсигуряват контрол над многобройните етнически групи в империята.

Администрация, икономика и общество

Икономиката на империята се основава на земеделие, контрол върху търговските пътища, добив на дървен материал и метални ресурси, както и на данъци и трибути от покорените територии. Централната администрация поддържа обширна бюрокрация, пазари и складове; местните елити често са запазвани като управляващ слой, но с ограничена автономия. В обществото съществува ясно разграничение между свободни граждани, чиновници, войници и подчинени народи, а езикът на управлението — акадски (в писмена форма — клинопис) — циркулира и в дипломатическата кореспонденция.

Култура, изкуство и наука

Неоасирийската архитектура и релефи остават едни от най-ярките свидетелства за нейната мощ: монументални дворци, стели и композиции с лов на лъвове, походи и сцени от живота на кралския двор. Важен паметник е библиотеката на Ашурбанипал, където са събрани хиляди глинени таблички с митове, административни записи и научни наблюдения — източник за познания по астрономия и медицина. Религията е централизирана около върховния бог Ашур, но империята се отличава и с религиозна толерантност към локалните култове в покорените земи.

Причини за упадък и падение

Империята започва да отслабва след периода на върхова мощ, поради комбинация от фактори: вътрешни политически и династични борби, натиск от външни врагове, икономическо изтощение и вероятно климатични промени, които засягат селското стопанство. След смъртта на Ашурбанипал, (ум. около 631–627 пр.н.е.) настъпват вътрешни конфликти и граждански войни. Това позволява на коалиция между мидийци (под водачеството на Киаксарес) и вавилонци (водени от Набополасар) да организира успешни кампании в Асирия. Асирийските владения опитват съюз с Египет, но загубите кулминират с падането на Харан през 609 г. пр.н.е., когато Втората обсада на Харан окончателно слага край на асирийската държавност.

Археология и наследство

Разкопките на Ниневия, Калах и други асирийски центрове разкриват богата материална култура — дворци, релефи, ядра от библиотечни архиви и административни таблички. Много от релефите и табличките днес са в музеи по света и оказват силно влияние върху изучаването на древния Близък изток. Неговите административни и военни практики формират модел, който ще бъде възприет и адаптиран от по-късни империи като Нововавилонската и Персийската.

Съвременност

Въпреки края на империята, традициите и етническата група асирийци продължават да съществуват — днес потомци на древните народи живеят в Иран, Ирак и други държави, съхранявайки езикови, религиозни и културни белези от древната асирийска цивилизация. Наследството на Неоасирия остава значимо за разбирането на развитието на държавността, военната технология и културните връзки в Древния свят.