Неоасирийска империя — история и значение (911–609 пр.н.е.)
Неоасирийска империя (911–609 пр.н.е.) — интригуваща история на първата велика империя: завоевания, железни оръжия, военни иновации и нейното значение за древния Близък изток.
Неоасирийската империя е империя в Месопотамия през желязната епоха. По време на съществуването си от 911–609 г. пр.н.е. тя е една от най-мощните държави на древния свят, която прилага много ранни форми на империализъм и централизация, станали по-късно стандарт за други империи. Според мнозина историци тя е сред първите „истински“ империи поради мащаба на владенията си, добре организираната администрация и постоянната система за управление на подчинените народи. Империята е пионер в използването на железни оръжия, развива усъвършенствани военни тактики, обсадна техника и логистика, и широко използва депортации и колективни наказания като средство за контрол.
Територии и влияние
След завоеванията на Адад-нирари II около 900 г. пр.н.е. Неоасирийската империя наследява и преустройва традициите на Старата и Средната асирийска държава и постепенно налага своя власт над големи части от Древния Близък изток, Източното Средиземноморие, Мала Азия и Кавказ. Териториалното ѝ влияние обхваща също части от Арабския полуостров и Северна Африка, както и важни центрове и пътища за търговия. Асирийците често побеждават и управляват съперници като Вавилония, Елам, Персия, Урарту, Лидия, мидийците, Фригия, кимерийците, Израел, Юда, Финикия, Нововавилонската империя, Ханаан, Кушитската империя и Древен Египет, като в различни моменти съхранява контрол чрез директно управление, марионетни владетели и системи от данъци и трибути.
Владетели и държавно устройство
- Тиглатпаласар III (р. 745–727 пр.н.е.) реорганизира армията и администрацията, въвежда провинциална система и засилва централната власт.
- Саргон II (р. 721–705 пр.н.е.) завършва много от военните кампании и премества столицата към Калах; под негово управление империята достига значителна експанзия.
- Сенахирим (ум. 681 пр.н.е.) и Ашурбанипал, чието управление бележи културен и административен разцвет — при Ашурбанипал е създадена прочутата библиотека в Ниневия.
Държавната организация се опира на централен крал с богоподобен статус, системи от провинции с назначени управители, данъчни и военни задължения, както и на мрежа от пътища и постове за бърза комуникация и прехвърляне на войски.
Военна мощ и методи на завладяване
Армията на Асирия е професионализирана и многостранна: комбинация от тежка и лека пехота, колесници и по-късно конница. Асирийците са известни със способността си да водят продължителни кампании далеч от дома, с развита логистика, използване на обсадна техника, тунели и запалими материали. Практики като системните депортации на побеждаваните народи, обезвреждане на въстания и наказания в голям мащаб подсигуряват контрол над многобройните етнически групи в империята.
Администрация, икономика и общество
Икономиката на империята се основава на земеделие, контрол върху търговските пътища, добив на дървен материал и метални ресурси, както и на данъци и трибути от покорените територии. Централната администрация поддържа обширна бюрокрация, пазари и складове; местните елити често са запазвани като управляващ слой, но с ограничена автономия. В обществото съществува ясно разграничение между свободни граждани, чиновници, войници и подчинени народи, а езикът на управлението — акадски (в писмена форма — клинопис) — циркулира и в дипломатическата кореспонденция.
Култура, изкуство и наука
Неоасирийската архитектура и релефи остават едни от най-ярките свидетелства за нейната мощ: монументални дворци, стели и композиции с лов на лъвове, походи и сцени от живота на кралския двор. Важен паметник е библиотеката на Ашурбанипал, където са събрани хиляди глинени таблички с митове, административни записи и научни наблюдения — източник за познания по астрономия и медицина. Религията е централизирана около върховния бог Ашур, но империята се отличава и с религиозна толерантност към локалните култове в покорените земи.
Причини за упадък и падение
Империята започва да отслабва след периода на върхова мощ, поради комбинация от фактори: вътрешни политически и династични борби, натиск от външни врагове, икономическо изтощение и вероятно климатични промени, които засягат селското стопанство. След смъртта на Ашурбанипал, (ум. около 631–627 пр.н.е.) настъпват вътрешни конфликти и граждански войни. Това позволява на коалиция между мидийци (под водачеството на Киаксарес) и вавилонци (водени от Набополасар) да организира успешни кампании в Асирия. Асирийските владения опитват съюз с Египет, но загубите кулминират с падането на Харан през 609 г. пр.н.е., когато Втората обсада на Харан окончателно слага край на асирийската държавност.
Археология и наследство
Разкопките на Ниневия, Калах и други асирийски центрове разкриват богата материална култура — дворци, релефи, ядра от библиотечни архиви и административни таблички. Много от релефите и табличките днес са в музеи по света и оказват силно влияние върху изучаването на древния Близък изток. Неговите административни и военни практики формират модел, който ще бъде възприет и адаптиран от по-късни империи като Нововавилонската и Персийската.
Съвременност
Въпреки края на империята, традициите и етническата група асирийци продължават да съществуват — днес потомци на древните народи живеят в Иран, Ирак и други държави, съхранявайки езикови, религиозни и културни белези от древната асирийска цивилизация. Наследството на Неоасирия остава значимо за разбирането на развитието на държавността, военната технология и културните връзки в Древния свят.
История
911-859 Г. ПР.Н.Е.
Кампаниите на Адад-нирари II позволяват на Асирия да стане велика сила, след като сваля двадесет и петата династия на Египет и завладява Елам, Урарту, Мидия, Персия, Манея, Гутия, Финикия/Канаан, Арабия, Израел и Юда, Филистия, Едом, Моав, Самара, Киликия, Кипър, Халдея, Набатея, Комагена, Дилмун, Шуту и неохетите, както и отстраняване на нубийците, кушитите и етиопците от Египет и принуждаване на данък от Фригия и др. Освен това той и наследниците му завладяват области, които преди това са били само донякъде под асирийски контрол, и депортират арамеи и хурийци. След това на два пъти напада и побеждава Шамаш-мудаммик от Вавилония и отново неговия наследник Набу-шума-укин I.
Следващите трима крале също бяха също толкова агресивни. Тукулти-Нинурта II през 891 г. пр.н.е. наследява Адад-нирари II и разширява територията си в Мала Азия и планината Загрос, преди да бъде наследен от Ашурнасирпал II през 883 г. пр.н.е., който възстановява голяма част от територията, загубена след падането на Средноасирийската империя през 1100 г. пр.н.е., и прекратява въстание, предизвикано от народа лулиби и гути. Той и неговият наследник и син Шалманезер III са известни със своята безмилостност и политика на депортиране, както и с любовта си към изкуството. Ашурнасирпал II също премества столицата в Калху.
859-783 Г. ПР.Н.Е.
Ежегодните кампании при Шалманезер III позволяват превръщането на столицата във военен лагер и окупирането на важни съперници. Вавилон е окупиран и Вавилония попада под асирийско управление, но битката при Каркар през 853 г. пр.н.е. срещу арамейските държави завършва с безизходица. През 849 г. пр. н. е. Кархемеш е окупиран, а през 842 г. пр. н. е. Дамаск е принуден да плаща данък, както и Тир и Сидон, тогава част от Финикия през 841 г. пр. н. е.
След това през 828 г. пр.н.е. започва гражданска война, когато най-големият му син Ашур-Надин-Аплу и 27 града се разбунтуват срещу управителите на Асирия, което позволява на Вавилония, мидийците, манихеите, арамеите, неохетитите и персите до голяма степен да си възвърнат земите, а на Урарту да упражни влиянието си в региона. Вторият син на Ашурнасирпал Шамши-Адад V окончателно прекратява гражданската война през 824 г. пр. н. е., същата година, в която умира баща му, и прекарва почти целия остатък от управлението си в опити да завладее отново загубените земи преди смъртта си през 811 г. пр. н. е., когато е наследен от съпругата си, царица Саммурамат, а след това и от сина си Адад-нирари III през 806 г. пр. н. е.
Адад Нирари III е агресивен монарх, който нахлува в Леванта, подчинява арамеите, финикийците, филистимците, израилтяните, неохейтите и едомитите, засилва данъка върху Дамаск, нахлува в Персия и подчинява персите, мидийците и манихеите до Каспийско море, както и завладява халдейските племена и племената суту в Южна Месопотамия.
783-745 Г. ПР.Н.Е.
След смъртта на Адад-нирари III през 783 г. пр.н.е. настъпва период на застой, когато Шалманезер IV постига само незначителни победи срещу Урарту по време на битката при Тил Барсип, арамеите и неохетитите преди собствената си смърт през 773 г. пр.н.е. Друга поредица от граждански войни сполетява царуването на Ашурдан III, управлявал от 772 до 754 г. пр. н. е., и Ашур-нирари IV от 754 до 745 г. пр. н. е., като се стига до въстания в Ашур, Арапха и Гузана, неуспех при нахлуването в Арам-Нахарайм или Вавилония, избухване на чума и слънчево затъмнение, смятано за лошо предзнаменование. Ашур-нирари IV е свален от генерал Пулу, който променя името си, след като става цар, на Тиглат-Пилесер III през 745 г. пр. н. е., връщайки Асирия.
744-727 Г. ПР.Н.Е.
Веднага след като Тиглат-Пилесер заема престола през 744 г., Асирия е заплашена от гражданска война и мор, а войната с Уратру е загубена. Въпреки това Тиглат-Пилесер III прави огромни промени в структурата на Асирия, като подобрява нейната сигурност и ефективност. Провинциите
НЕПЪЛНО
Въпроси и отговори
В: Какво е представлявала Неоасирийската империя?
О: Неоасирийската империя е империя в Месопотамия по време на желязната епоха, съществувала в периода 911-609 г. пр.н.е. Тя е най-голямата империя в света дотогава и е смятана от много историци за първата истинска империя в историята.
Въпрос: Какви техники е използвала?
О: Неоасирийската империя е използвала напредничави, ефективни военни тактики, като например въоръжаване с железни оръжия и пионерство в много тактики на империализъм, които стават нормални за по-късните империи.
В: Кои са били нейните съперници?
О: Нейни съперници са били Вавилония, Елам, Персия, Урарту, Лидия, мидийците, Фригия, кимерийците, Израил, Юда, Финикия, Новоасирийската империя, Ханаан, Кушитската империя и Древен Египет.
Въпрос: Кога започва да пада?
О: Неоасирийската империя започва да се разпада през 631 г. пр.н.е., когато умира Ашурбанипал и избухват граждански войни. Това позволява на Киаксарес (цар на Персия и Мидия) да сключи съюз с Набополасар (владетел на Вавилония и Кимери), което води до нахлуването им в Асирия.
Въпрос: Как реагира Асирия?
О: В отговор на това нашествие Асирия се съюзява с Египет, но и двете страни падат при падането на Харан през 609 г. пр.н.е. След втората обсада на Харан се слага край на съществуването на Асирия като империя.
В: Има ли все още асирийци днес?
О: Да - днес все още има асирийци, които живеят в Иран, Ирак и на други места по света.
обискирам