Новоасирийско царство

История

911-859 Г. ПР.Н.Е.

Кампаниите на Адад-нирари II позволяват на Асирия да стане велика сила, след като сваля двадесет и петата династия на Египет и завладява Елам, Урарту, Мидия, Персия, Манея, Гутия, Финикия/Канаан, Арабия, Израел и Юда, Филистия, Едом, Моав, Самара, Киликия, Кипър, Халдея, Набатея, Комагена, Дилмун, Шуту и неохетите, както и отстраняване на нубийците, кушитите и етиопците от Египет и принуждаване на данък от Фригия и др. Освен това той и наследниците му завладяват области, които преди това са били само донякъде под асирийски контрол, и депортират арамеи и хурийци. След това на два пъти напада и побеждава Шамаш-мудаммик от Вавилония и отново неговия наследник Набу-шума-укин I.

Следващите трима крале също бяха също толкова агресивни. Тукулти-Нинурта II през 891 г. пр.н.е. наследява Адад-нирари II и разширява територията си в Мала Азия и планината Загрос, преди да бъде наследен от Ашурнасирпал II през 883 г. пр.н.е., който възстановява голяма част от територията, загубена след падането на Средноасирийската империя през 1100 г. пр.н.е., и прекратява въстание, предизвикано от народа лулиби и гути. Той и неговият наследник и син Шалманезер III са известни със своята безмилостност и политика на депортиране, както и с любовта си към изкуството. Ашурнасирпал II също премества столицата в Калху.

859-783 Г. ПР.Н.Е.

Ежегодните кампании при Шалманезер III позволяват превръщането на столицата във военен лагер и окупирането на важни съперници. Вавилон е окупиран и Вавилония попада под асирийско управление, но битката при Каркар през 853 г. пр.н.е. срещу арамейските държави завършва с безизходица. През 849 г. пр. н. е. Кархемеш е окупиран, а през 842 г. пр. н. е. Дамаск е принуден да плаща данък, както и Тир и Сидон, тогава част от Финикия през 841 г. пр. н. е.

След това през 828 г. пр.н.е. започва гражданска война, когато най-големият му син Ашур-Надин-Аплу и 27 града се разбунтуват срещу управителите на Асирия, което позволява на Вавилония, мидийците, манихеите, арамеите, неохетитите и персите до голяма степен да си възвърнат земите, а на Урарту да упражни влиянието си в региона. Вторият син на Ашурнасирпал Шамши-Адад V окончателно прекратява гражданската война през 824 г. пр. н. е., същата година, в която умира баща му, и прекарва почти целия остатък от управлението си в опити да завладее отново загубените земи преди смъртта си през 811 г. пр. н. е., когато е наследен от съпругата си, царица Саммурамат, а след това и от сина си Адад-нирари III през 806 г. пр. н. е.

Адад Нирари III е агресивен монарх, който нахлува в Леванта, подчинява арамеите, финикийците, филистимците, израилтяните, неохейтите и едомитите, засилва данъка върху Дамаск, нахлува в Персия и подчинява персите, мидийците и манихеите до Каспийско море, както и завладява халдейските племена и племената суту в Южна Месопотамия.

783-745 Г. ПР.Н.Е.

След смъртта на Адад-нирари III през 783 г. пр.н.е. настъпва период на застой, когато Шалманезер IV постига само незначителни победи срещу Урарту по време на битката при Тил Барсип, арамеите и неохетитите преди собствената си смърт през 773 г. пр.н.е. Друга поредица от граждански войни сполетява царуването на Ашурдан III, управлявал от 772 до 754 г. пр. н. е., и Ашур-нирари IV от 754 до 745 г. пр. н. е., като се стига до въстания в Ашур, Арапха и Гузана, неуспех при нахлуването в Арам-Нахарайм или Вавилония, избухване на чума и слънчево затъмнение, смятано за лошо предзнаменование. Ашур-нирари IV е свален от генерал Пулу, който променя името си, след като става цар, на Тиглат-Пилесер III през 745 г. пр. н. е., връщайки Асирия.

744-727 Г. ПР.Н.Е.

Веднага след като Тиглат-Пилесер заема престола през 744 г., Асирия е заплашена от гражданска война и мор, а войната с Уратру е загубена. Въпреки това Тиглат-Пилесер III прави огромни промени в структурата на Асирия, като подобрява нейната сигурност и ефективност. Провинциите

НЕПЪЛНО