Лапис лазули — значение, свойства и употреба на синьо скъпоценен камък

Лапис лазули е минерал и скъпоценен камък. Образува се като метаморфна скала от типа на варовика.

Лаписът е известен с красивия си син цвят: името му означава "син камък". Лапис лазули се е използвал за много неща. Още от праисторически времена от него се правят мъниста и се използва в бижута. Може да се издълбае в статуетки (малки скулптури). Основната му употреба е била като пигмент (цвят) в боите на художниците. През Средновековието и Ренесанса лаписът се смила на прах и се смесва с масло. Използван е като цвят за рисуване на небето и сините дрехи. Може да се види във фреските на Джото и в темперните картини на Фра Анджелико.

Какво представлява (състав и структура)

Лапис лазули не е единен минерал, а агрегатна скална смес, в която основният минерал е лазурит. В състава му често влизат още пирит (малки златисти частици), калцит (бели жилки) и други минерали като содалит и хауит. Лазуритът е сложен натриево-калциев алуминиево-силикат, съдържащ сяра — именно сярата дава на камъка дълбокия син оттенък.

Физически и оптични свойства

• Цвят: от средно до наситено, интензивно синьо; може да има виолетови или зеленикави нюанси.
• Твърдост (Mohs): около 5–5.5 — сравнително меки за скъпоценен камък.
• Плътност: приблизително 2.7–2.9 g/cm³.
• Блясък: от мазен до стъкловиден; пиритните частици дават метален блясък.
• Парчета/място на счупване: неправилен, без ясно разцепване; обикновено непрозрачен до полупрозрачен.
• Оптични свойства: рефрактивен индекс около 1.5; типичен белег е синята боя и златистите примеси от пирит.

Произход и находища

Лаписът се образува при контактна метаморфоза на варовикови скали, когато в тях проникват натриеви и сулфридни разтвори. Най-известните и дългогодишни находища са в планинските райони на провинция Бадахшан в североизточен Афганистан — там се намират някои от най-качествените образци, ценени от древността до днес. Други по-малки находища има в Русия, Пакистан, Чили, а също и в САЩ.

История и използване като пигмент

От праисторически времена лаписът е ценен като декоративен камък и материал за амулети. В изкуството най-важната роля му е като източник на природен пигмент — натурален ултрамарин. За да се получи този пигмент, суровият лапис се смила и пречиства; резултатът е много наситено син прах, който в миналото бил по-скъп от златото и се пазел за най-важните мотиви, например дрехите на Богородица в религиозните картини.

През 19 век бе създаден евтин син пигмент от изкуствен произход (изкуствен ултрамарин), който направи този цвят много по-достъпен за художниците и промени начина, по който синьото се използва в живописта.

Ювелирна обработка и приложения

Лаписът се използва за изработка на кабошони, мъниста, инкрустации, малки скулптури и декоративни предмети. Заради по-ниската си твърдост камъкът се обработва внимателно и често се поставя в защитни ограждения в бижутата. Типични форми са овални кабошони, плочки и полирани плочи за инкрустации.

Идентификация и имитации

Естественият лапис обикновено има интензивно синьо с неправилни златисти петна от пирит и понякога бели жилки от калцит. Чести имитации и заместители са:

• тинтована/оцветена хауолит (бял минерал, боядисван в синьо);
• sodalite и други синьоцветни минерали;
• стъклени имитации и синя пластмаса;
• синtетичен ултрамарин (като пигмент) — за бояджийски приложения.

За удостоверяване на истински лапис често се използва наблюдение под лупа (пиритът и калцитът са характерни), както и тестове за твърдост и реакция с киселини (калцитът ще реагира). За високо ценните експонати се правят и лабораторни анализи.

Грижа и устойчивост

• Поради по-ниската твърдост избегнете удари и силни надрасквания.
• Не използвайте ултразвукови или парни чистачи — те могат да повредят структурата и да отделят пигмент.
• Избягвайте силни киселини и алкални разтвори; при почистване използвайте мека влажна кърпа и неутрален сапун ако е необходимо.
• Съхранявайте отделно от по-твърди камъни, за да не се надраска.

Стойност и фактори за оценка

Качеството на лаписа се оценява по интензитета и равномерността на синьото, отсъствието на бели калцитни жилки, както и наличието на привлекателни златисти петна от пирит. Най-ценни са дълбоко, кобалтово сини образци с минимални пукнатини и примеси. Историческата стойност също се повишава при старинни предмети и произведения на изкуството, в които е използван лаписов пигмент.

Културно значение

Лаписът има дълга културна и символична история — в древен Египет, Месопотамия и Рим е използван в бижута, религиозни символи и погребални предмети. В Европа през Средновековието и Ренесанса естественият ултрамаринов пигмент, добиван от лапис, е бил силно ценен и символизирал божественост и високо социално положение.

Лапис лазули остава популярен и днес — както като декоративен и ювелирен камък, така и като вдъхновение за цветове в изкуството и дизайна.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява лазуритът?

В: Защо лазуритът е известен?

В: Как се е използвал лазуритът в историята?

В: За какво е използван лазуритът през Средновековието и Ренесанса?

В: Може ли лазуритът да се използва в бижута?

В: Може ли лазуритът да се резбова?

В: От какъв вид скала се образува лазуритът?

Търсене по буква