Арабската пролет (2010–2012): причините, събитията и последиците

Арабската пролет (на арабски: الربيع العربي, ar-rabīˁ al-ˁarabī) е термин, използван в медиите за революционната вълна от демонстрации и протести (както ненасилствени, така и насилствени), бунтове и граждански войни в арабския свят, която започна на 18 декември 2010 г. Протестиращите бяха разгневени, че техните държави не им дават много права. Те също така смятаха, че заради правителствата качеството им на живот е лошо.

В най-общ план „Арабската пролет“ обхваща периода 2010–2012 г., когато в редица държави от Северна Африка и Близкия изток възникнаха масови вълнения с цел политически и социални промени. В различните страни вълненията имаха различен характер и резултати — от мирни смени на властта до продължителни въоръжени конфликти и държавен разпад.

Причини

Причините за Арабската пролет бяха многопластови и включваха социални, икономически и политически фактори:

• Икономически проблеми: висока безработица, особено сред младите; влошаване на стандарта на живот; нарастващи цени на храните и енергоносителите;
• Корупция и злоупотреби с власт: широкомащабна корупция, липса на прозрачност и несправедливи икономически практики;
• Политическа репресия: ограничени политически свободи, липса на реални демократични институции, полицейско насилие;
• Провокиращи събития: конкретни инциденти, които разпалиха масови протести — най-известен е самозапалването на тунизиеца Мохамед Буазизи на 17 декември 2010 г., което доведе до масови демонстрации в Тунис и послужи като искра за региона;
• Ролята на социалните мрежи и медиите: Facebook, Twitter, YouTube и мобилни телефони помогнаха за организиране, разпространяване на информация и привличане на международно внимание.

Основни събития и хронология по държави

Ходът на протестите беше различен във всяка страна; по-важните развития включват:

• Тунис (декември 2010 – януари 2011): Масови протести доведоха до бягството на президента Зин ел-Абидин Бен Али на 14 януари 2011 г. Тунис се смята за най-успешния пример от Арабската пролет по отношение на преминаването към частично демократичен политически процес (приемане на нова конституция през 2014 г.).
• Египет (януари – февруари 2011 и след това): Милиони хора се събраха на площад Тахрир в Кайро; президентът Хосни Мубарак подаде оставка на 11 февруари 2011 г. Последвалите години бяха белязани от политическа нестабилност, победа на Мюсюлманското братство на избори през 2012 г. и военен преврат през 2013 г., който доведе до реставрация на силен авторитарен режим.
• Либия (февруари – октомври 2011): Въстание срещу Муаммар Кадафи премина в гражданска война; международна военна намеса под егидата на НАТО и свалянето и убийството на Кадафи през октомври 2011 г. Държавата остана дълбоко разделена и нестабилна.
• Сирия (от март 2011 г. насетне): Протестите срещу режима на Башар Асад прераснаха в продължителна и разрушителна гражданска война с намеса на регионални и световни сили. Конфликтът доведе до стотици хиляди жертви и милиони бежанци и вътрешно разселени лица.
• Йемен (2011–2012): Масови протести принудиха президента Али Абдула Салех да предаде властта в рамките на трансфер по план, посредничен от САЩ и страните от Залива. Впоследствие страната потъна в нов конфликт между хусите, правителствени сили и коалицията, водена от Саудитска Арабия.
• Бахрейн: Масовите протести бяха силно потушени с участие на сили от страните от Съвета за сътрудничество в Залива (GCC); демократичните искания бяха подтиснати и много активисти бяха арестувани.
• Други страни: В Мароко, Йордания, Алжир, Оман и Кувейт имаше протести и искания за реформи, но в повечето случаи те бяха ограничени или срещнаха частични отстъпки от властите, без да доведат до кардинални режими смени.

Последици

Последствията от Арабската пролет бяха сложни и често противоречиви:

• Промени в управлението: В някои държави доведе до смяна на лидери (Тунис, Египет временно, Либия, Йемен). В други протестите бяха потушени (Бахрейн) или доведоха до ограничени реформи (Мароко, Йордания).
• Влошаване на сигурността: В Сирия и Либия възникнаха дългосрочни въоръжени конфликти; появиха се и засилиха различни въоръжени групи и терористични организации, сред които и такива, които впоследствие развиха по-широк обхват на действие (например групи, свързани с „Ислямска държава“).
• Хуманитарна криза: Стотици хиляди са загинали, милиони са бежанци и вътрешно разселени — най-значимите хуманитарни последици бяха в Сирия и съседните държави.
• Укрепване на авторитаризма: В някои случаи дългосрочната динамика върна на власт силови режими или доведе до нови авторитарни правителства с по-строги мерки срещу опозицията (например Египет след 2013 г.).
• Политическа поляризация и несигурност: В много общества се задълбочиха разделенията — между секуларисти и ислямисти, между различни етнически и регионални групи.
• Икономически ефекти: Рекорден спад в инвестициите и туризма в засегнатите страни, увеличени публични разходи за сигурност и възстановяване, което допринесе за агравиране на икономическите проблеми.

Международна реакция и значение

Международната общност реагира по различен начин — от подкрепа за демократични промени и санкции до военни интервенции и дипломатически усилия за стабилизиране. В някои случаи външни сили оказаха решаващо влияние върху изхода от конфликти (напр. военната намеса в Либия и подкрепата за различни страни в сирийския конфликт).

Критики и оценка

Терминът „Арабска пролет“ често е критикуван като прекалено обобщаващ — той прикрива голямата различност между националните контексти и причините за протестите. Някои анализатори посочват, че първоначалните надежди за бързи демократични промени са били нереалистични предвид силните структурни проблеми и интервенциите на вътрешни и външни актьори.

Заключение

Арабската пролет беше сложен и многопластов феномен, който преобрази политическия пейзаж в целия регион. В някои случаи доведе до трайни политически промени и засилване на гражданското участие, в други — до продължителни конфликти, хуманитарни кризи и възраждане на авторитарни режими. Наследството ѝ продължава да бъде предмет на дебат и да влияе върху развитието на Близкия изток и Северна Африка и в следващите десетилетия.

Какво

Протестите споделят някои от техниките на гражданската съпротива в рамките на продължителни кампании, включващи стачки, демонстрации, шествия и митинги. Те също така ефективно използваха социалните медии за организиране, комуникация и повишаване на осведомеността срещу опитите за репресии от страна на държавата и цензурата в интернет.

Много от демонстрациите от Арабската пролет бяха посрещнати с насилие от страна на властите, както и от проправителствени милиции и контрадемонстранти. В някои случаи на тези нападения протестиращите отговориха с насилие. Основният лозунг на демонстрантите в арабския свят беше Ash-sha`b yurid isqat an-nizam ("народът иска да свали режима").

Някои наблюдатели сравняват движенията от Арабската пролет с революциите от 1989 г. в Източна Европа или с революциите от 1848 г. в германските държави.

  Сваляне на правителството Устойчиви граждански безредици и промени в правителството Протести и промени в правителството   Големи протести Малки протести Протести извън арабския свят

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява Арабската пролет?

В: Защо протестиращите участваха в Арабската пролет?

В: Арабската пролет доведе ли до някакви промени в ръководството?

В: Кога правителствата, участващи в Арабската пролет, прекратиха протестите?

В: Какво представлява Арабската зима?

Въпрос: След Арабската пролет протестите спряха ли напълно?

Въпрос: Протестите по време на Арабската пролет бяха насилствени или ненасилствени?

Търсене по буква