Арабската зима (от 2014): граждански войни, авторитаризъм и ИДИЛ

По време на Арабската зима се наблюдава възраждане на авторитаризма, абсолютните монархии и ислямския екстремизъм.

Арабската зима започна през 2014 г. и се случи четири години след Арабската пролет. Тя включва граждански войни, нарастваща регионална нестабилност, икономически и демографски упадък на арабските страни и етнорелигиозни войни.

До лятото на 2014 г. Арабската зима доведе до смъртта на близо четвърт милион души и до милиони бежанци. Може би най-значимото събитие е възходът на Ислямска държава в Ирак и Леванта от 2014 г. до днес.

Причини и предпоставки

Арабската зима не е еднократно събитие, а резултат от взаимодействието на няколко фактора:

• Политическа криза: рухване на централизирани власти в държави с дългогодишен авторитарен контрол след протестите от 2011–2013 г.;
• Социално-икономически натиск: висока безработица, особено сред младите, корупция и спад в жизнения стандарт;
• Идеологически вакуум: маргинализирани групи и радикални идеологии, които запълниха празнината след отслабване на държавните институции;
• Външни намеси: регионални и глобални сили се намесиха пряко или чрез прокси конфликти, което ескалира насилието.

Ключови конфликти и региони

Арабската зима се прояви чрез различни локални и национални кризи, от които най-важни са:

• Сирия: продължителна гражданска война със сериозни международни намеси (регионални сили, САЩ, Русия), разрушения на инфраструктура и масов поток бежанци;
• Ирак: отслабването на централната власт през 2014 г. позволи на джихадистки групи да окупират големи територии, последвано от военни операции за възстановяване на контрола;
• Либия: след 2011 г. съперничещи въоръжени групи и два паралелни центъра на власт доведоха до децентрализиране и хаос;
• Йемен: хуманитарна катастрофа и война с регионален елемент след въстанието на хусите и интервенцията на коалиция, водена от Саудитска Арабия;
• Други огнища: етнорелигиозни напрежения и въоръжени конфликти в някои части на Северна Африка и региона на Магреба.

Ислямска държава (ИДИЛ) и екстремизмът

Възходът на Ислямска държава в Ирак и Леванта е ключов симптом на Арабската зима. Групировката се възползва от политическата разруха, слабостта на държавните институции и конфесионалните разделения, за да завладее територии, придобие ресурси и привлече бойци от чужбина.

Последствията включват:

• масови нарушения на човешките права и извънсъдебни убийства;
• разрушаване на културно и икономическо наследство;
• глобална терористична заплаха и вълна от терористични актове и радикализация;
• механизми за противодействие: международни военни коалиции, регионални операции и усилия за стабилизация.

Регионални и международни играчи

Конфликтите бяха подхранвани и усложнени от намесата на външни актьори. Сред тях:

• регионални сили като Саудитска Арабия, Иран и Турция, които подкрепяха различни страни или фракции според геополитическите си интереси;
• великите сили (САЩ, Русия и други), чиято военна, икономическа и дипломатическа намеса промени баланса в много райони;
• международни организации и неправителствени структури, ангажирани в хуманитарна помощ, обезпечаване на бежанци и процеси на помирение.

Хуманитарни, икономически и демографски последици

Арабската зима доведе до тежки социално-икономически последствия:

• Хуманитарна криза: милиони бежанци и вътрешно разселени лица, разрушени домове, болници и училища;
• Икономически упадък: спад в икономическата активност, загуба на работни места, срив в туризма и част от индустриите;
• Демографски ефекти: бягство на квалифицирана работна ръка (brain drain), увеличаване на бедността и дългосрочни последици за раждаемостта и здравеопазването;
• Социална фрагментация: усилване на етнорелигиозните и регионални разделения, трудности при възстановяване на общественото доверие.

Авторитаризъм и възстановяване на контрола

В някои държави реакцията към хаоса и заплахата от нестабилност доведе до засилване на авторитарни практики: усилване на сигурността, ограничаване на свободите, репресии срещу опозицията и централизация на властта. Това явление често се представя като опит за възстановяване на реда, но също така блокира дълбоки реформи и демократизация.

Настояще и перспективи

Арабската зима продължава да оформя политическата карта на Близкия изток и Северна Африка. В някои райони се наблюдава относителна стабилизация, но крехка и зависеща от външна подкрепа. Основни изводи и предизвикателства напред:

• необходимост от дългосрочна възстановителна помощ и институционални реформи;
• решаване на причините за радикализация чрез икономически и социални политики;
• дипломатически усилия за помирение и механизми за справяне с военните престъпления и възстановяване на правосъдие;
• важна роля на международната общност в подпомагането на устойчиви решения, които уважават суверенитета и правата на хората.

Арабската зима е сложен и многопластов процес, чийто ефекти ще се усещат десетилетия. Разрешаването му изисква едновременно локални усилия за реформи и отговорна международна подкрепа, която да бъде координирана, дългосрочна и чувствителна към коренните причини на кризата.

Последици

По данни на Центъра за близкоизточни и африкански изследвания "Моше Даян" към януари 2014 г. "Арабската зима" е струвала на Арабската лига 800 милиарда щатски долара. През 2014 г. се очакваше шестнадесет милиона души в Сирия, Египет, Ирак, Йордания и Ливан да се нуждаят от помощ.

Според проучване на Американския университет в Бейрут от лятото на 2014 г. четвърт милион души са загинали, а милиони са бежанци.

Политическият колумнист и коментатор Джордж Уил заяви, че в началото на 2017 г. над 30 000 души са загинали в Либия, 220 000-320 000 са убити в Сирия, а 4 милиона бежанци са избягали само от сирийската гражданска война.

Налице са хаос и насилие. Толкова много хора избягаха от Близкия изток и Северна Африка към Европа, че това доведе до европейската мигрантска криза. В резултат на това "хората от лодките", което някога се е отнасяло за виетнамските хора от лодките, стана често използвано. Те включват бежанци от Либия или Тунис, които бягат към Европейския съюз през Средиземно море. Някои европейски политици се опасяват, че мигрантите могат да "наводнят" бреговете им. Затова много европейци работят върху закони, които да помогнат за управлението на пристигащите по границите на техните държави.

Място близо до турско-сирийската граница за сирийци, които искат да избягат от сирийската гражданска война (2012 г.). Много от тях са загубили домовете си.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Арабската зима?

В: Кога започва Арабската зима?

В: Какви са някои от последиците от Арабската зима?

Въпрос: Колко жертви причини Арабската зима до лятото на 2014 г.?

В: Кое беше може би най-значимото събитие по време на Арабската зима?

В: Как авторитаризмът, абсолютните монархии и ислямският екстремизъм допринасят за Арабската зима?

В: Има ли положителни резултати от Арабската зима?

Търсене по буква