Креационизмът е религиозно убеждение, че Вселената е създадена по начина, описан в религиозните книги. Според Битие Бог директно е създал живота от нищото, което е било преди, като е поправил хаоса, който е бил. Другите религии имат различни митове за сътворението. Първият подход е известен като creatio ex nihilo, което е латинското наименование на сътворението от нищото. В модерния дискурс терминът „креационизъм“ обикновено означава не просто вяра в божествено начало, а и набор от теологически, епистемологически и често политически позиции относно природата на живота и произхода на видовете.

Идеята, че Бог е сътворил света, е била проповядвана в продължение на хиляди години от писатели като Августин от Хипон. Някои от отците на църквата и средновековните теолози (например Тома Аквински) развиват доктринални и философски аргументи за начина на сътворението, включително идеи кога и дали описанията в свещените текстове трябва да се тълкуват буквално или символично. В християнската традиция също така съществуват разнообразни интерпретации — от строго буквални до алегорични.

Креационизмът, както е известен днес, се заражда през XIX в. от протестанти фундаменталисти, които се противопоставят на теориите, които учените започват да излагат за геологията и еволюцията. В това време възникват първите организирани движения и „съзидателни науки“ (creation science), които се стремят да предложат алтернативни тълкувания на емпиричните данни. През XX в. креационистки движения се появяват и в исляма и юдаизма. В много реални случаи тези движения комбинират религиозни, културни и политически мотиви и се различават значително по възгледи и интензивност.

Видове и основни варианти

  • Младоземни (Young Earth) креационисти: вярват, че Земята и Вселената са създадени преди няколко хиляди години (често на базата на буквално тълкуване на библейския хронологичен ред).
  • Староземни (Old Earth) креационисти: приемат, че Земята е много по-стара (милиони или милиарди години), но отричат общата теория на еволюцията; те тълкуват периодите в свещените текстове като по-дълги или символични.
  • Прогресивен креационизъм: смесва идея за божествено действие с по-дълги временни интервали и някои научни открития; признава някои механизми на еволюция, но не и пълно естествено произходно обяснение за появата на всички видове.
  • Интелигентен дизайн (Intelligent Design): съвременна форма, която избягва пряко религиозни изявления и твърди, че определени черти на живите организми и вселената най-добре се обясняват с целенасочена интелигентна причина, а не с нецеленасочени процеси. Този подход често е критикуван от научната общност като научно необоснован и като опит за въвеждане на религия в образованието.
  • Теистична еволюция: не е строго креационистка, но представлява компромис — признава научните данни за еволюцията, като допускa божествено влияние върху процеса.

Исторически развитие и влияние

Исторически, много общества са имали митове за сътворението, които обясняват произхода на света и човека. След научните открития в областта на геологията и биологията през XIX век, възниква напрежение между буквалните религиозни тълкувания и нарастващите емпирични доказателства за древността на Земята и за еволюцията на видовете. В началото на XX век този конфликт достига публични сцени, като най-известният пример е процесът „Скопс“ (1925 г.) в САЩ. По-късно, в края на XX и началото на XXI в., дебатът се пренесе в училищните програми, съдебните дела и политическите кампании (напр. делото Dover Area School District срещу Intelligent Design).

Научни позиции и критика

Основната позиция на научната общност е, че теорията на еволюцията (подкрепена от множество данни от генетика, палеонтология, сравнителна анатомия и други дисциплини) предлага обяснение за разнообразието на живота, което е несъвместимо с много от буквалните креационистки твърдения. Геологията, астрономията и физиката дават силни доказателства за дълга история на земята и вселената (напр. възраст на Земята ~4.5 милиарда години). Много учени описват опитите да се представят креационистки идеи като „наука“ като псевдонаучни, защото те обикновено не следват научния метод, не дават тестируеми прогнози и не се променят в светлината на нови данни.

Образование, право и обществен дебат

В различни държави и общества въпросът дали креационизъм или интелигентен дизайн да бъдат част от учебните програми по биология предизвиква спорове. В САЩ няколко съдебни решения ограничават въвеждането на религиозно основани алтернативи на еволюцията в светските училища, като подчертават разделението между църква и държава. В други страни дебатът често зависи от политически, религиозни и културни контексти.

Креационизъм в различните религии

Както вече бе посочено, през XX в. се наблюдава растеж на креационистки движения в исляма и юдаизма. В ислямския свят има както буквални, така и по-реформистки интерпретации на кораничните описания за произхода; в юдаизма също има спектър от възгледи — от ортодоксални, които предпочитат буквално тълкуване, до либерални и научно ориентирани общности, които търсят хармония с науката.

Заключение

Креационизмът е сложен феномен, съчетаващ религиозни възгледи, културни ценности и политически действия. В различните си форми той продължава да влияе върху образованието, обществената политика и обществените нагласи към науката. Разбирането на това движение изисква разграничаване между теологичните убеждения (които са част от религиозната свобода) и научните изисквания за доказателство и метод, които оформят съвременната наука.