Игра

Определения

Лудвиг Витгенщайн

Лудвиг Витгенщайн е вероятно първият академичен философ, който се занимава с определението на думата игра. В своите "Философски изследвания" Витгенщайн доказва, че елементите (частите) на игрите, като игра, правила и съревнование, не успяват да определят правилно какво представляват игрите. Той стига до заключението, че хората прилагат термина "игра" за редица различни човешки дейности, които са свързани, но не са тясно свързани.

Homo Ludens

Homo Ludens (Играещият човек) е книга, написана през 1938 г. от холандския историк Йохан Хюзинга. В нея се разглежда значението на игровия елемент в културата и обществото. Хюзинга смята, че играта е условие за създаването на култура.

Роже Кайлоа

Френският социолог Роже Кайлоа в книгата си Les jeux et les hommes ("Игрите и мъжете") казва, че играта е дейност, която представлява тези неща:

• забавно: дейността е забавна за изпълнение
• отделно: дейността не може да се извършва навсякъде или през цялото време.
• несигурни: хората, които извършват дейността, не знаят как ще завърши тя.
• непродуктивен: извършването на дейността не води до създаване или извършване на нещо полезно.
• регулирана от правила: дейността има правила, които се различават от тези в ежедневието.
• фиктивен: хората, които извършват дейността, знаят, че играта не е реалност.

Крис Крауфорд

Дизайнерът на компютърни игри Крис Крауфорд се опитва да дефинира думата "игра" чрез поредица от сравнения:

1. Нещо творческо е изкуство, ако е създадено, защото е красиво, и забавление, ако е създадено за пари.
2. Нещо, което е развлечение, е играчка, ако е интерактивно. Филмите и книгите са забавление, но не са интерактивни.
3. Ако една играчка няма цели, които да бъдат изпълнени, тя е "играчка". Ако играчката има цели, тя е предизвикателство.
4. Ако дадено предизвикателство няма противник, то е пъзел. Ако има опонент, то е конфликт.
5. Ако играчът може да се справи с нещо по-добре от противника си, но не може да му повлияе, конфликтът е състезание. Състезанията и фигурното пързаляне са състезания. Ако обаче атаките са позволени, тогава конфликтът се квалифицира като игра.

Дефиницията на Крофорд за игра е: интерактивна дейност, насочена към постигане на цели, с опоненти, срещу които се играе, и в която играчите и опонентите могат да си пречат взаимно.

История на игрите

Първият автор на история е древногръцкият писател Херодот. Той написва книга, наречена "История", около 440 г. пр.н.е., т.е. преди близо 2500 години. Някои от историите, които е написал, не са били истински и не знаем дали тази е една от тях.

Херодот ни разказва за цар Атис; той управлявал преди около 5500 [пет хиляди и петстотин] години в една страна, наречена Лидия. Страната му се намирала в Западна Мала Азия, близо до съвременна Гърция. Атис имал сериозен проблем - в земите му имало много малко храна, тъй като климатът не бил подходящ за земеделие. Жителите на Лидия проявили търпение и се надявали, че добрите времена на изобилие ще се върнат.

Но когато нещата не се подобрили, жителите на Лидия измислили странно решение на проблема си. Пътят, по който поели, за да се преборят с естествената си нужда от храна - гладните времена, причинени от необичайно тежкия климат - бил да играят игри в продължение на един цял ден, така че да не мислят за храна. На следващия ден те щели да се хранят, така че храненето се случвало на всеки втори ден. По този начин те изкарали 18 години и през това време измислили заровете, топките и всички игри, които се играят обикновено днес.

Игрите се срещат във всички култури по света - древен обичай, който обединява хората за социални контакти. Игрите позволяват на хората да излязат извън пределите на непосредствения физически опит, да използват въображението си. Общите характеристики на игрите включват финал, който не може да се предвиди, договорени правила, конкуренция, отделно място и време, въображаеми елементи, елементи на случайност, установени цели и лично удоволствие. Игрите се използват за обучение, за изграждане на приятелства и за обозначаване на статус.

В книгата си "История" от 1938 г. холандският писател Йохан Хюзинга казва, че игрите са по-стари от човешката култура. Той вижда в игрите началото на сложни човешки дейности като езика, правото, войната, философията и изкуството. Древните хора са използвали кости, за да направят първите игри. Заровете са много ранни игрални елементи. Игрите започват да се използват като част от древните религии. Най-старите открити досега игрални фигури - 49 [четиридесет и девет] малки изрисувани камъни с врязани в тях изображения отпреди 5000 [пет хиляди] години - идват от Турция, така че може би историята на Херодот е вярна. Една от първите настолни игри, Сенет, се появява в древен Египет преди около 3500 [три хиляди и петстотин] години. Древните гърци са имали настолна игра, подобна на дама, а също и много игри с топка.

Първото споменаване на играта Го се среща в китайски записи отпреди около 2400 години (две хиляди и четиристотин години). Първоначално играта Го се е използвала от политическите лидери за развиване на стратегически и умствени умения. Умението да играе Го се изисквало от китайския джентълмен, наред с уменията за художествено писане или калиграфия, рисуване и свирене на музикален инструмент. Това са били четирите най-важни умения. В древен Китай джентълменът е трябвало да премине изпит по тези четири ключови умения, за да получи добре платена работа в държавната администрация. Китайците пренасят Го в Корея, а в Япония то навлиза преди около 1500 [хиляда и петстотин] години и оттогава е популярно.

През март 2016 г. компютърна програма на Google победи най-добрите играчи на Го в света. Смята се, че Го е най-сложната настолна игра, създавана някога. Дали тази компютърна програма е по-умна от човек? Е, тя наистина победи южнокорейския майстор на Го Ли Се-дол, а Ли беше изненадан от резултата. Той призна поражението си след три часа и половина игра. Демис Хасабис, който е създал програмата на Google, нарече това важен момент в историята, защото машина е победила най-добрия човек в света в интелигентна игра. Такива компютърни програми разчитат на т.нар. изкуствен интелект. Го е стратегическа игра за двама играчи, за която се твърди, че е възникнала в Китай може би преди около 3000 [три хиляди] години. Играчите се състезават да спечелят повече територия, като поставят черни и бели "камъни" на дъска, съставена от 19 [деветнадесет] линии на 19 [деветнадесет] линии.

Първата компютърна игра, създадена някога, вероятно е играта OXO на Александър Дъглас през 1952 г. Тя е версия на играта "Тик-так-тоу". Но повечето хора смятат, че първата истинска компютърна игра, в която играчите действително участват, е Tennis for Two, разработена през 1958 г. от физика Уилям Хигинботъм. Той искал да научи за гравитацията - силата на привличане между масите. Тези мъже, създали първите компютърни игри, не са предвидили потенциала на популярното използване на игрите, защото в онзи период от съвременната история е била необходима малка стая, пълна с компютри, за да работят тези игри! Друга ранна игра е Spacewar!, разработена през 1961 г. от студента от Масачузетския технологичен институт Стив Ръсел. През 1972 г. компанията Atari произвежда играта Pong, която има огромен търговски успех; търговският успех означава, че тя е донесла много пари. Това е истинското начало на компютърните игри, които могат да се играят у дома.

Днес хората по целия свят прекарват повече от 3 000 000 000 000 [три милиарда] часа седмично в игра на компютърни игри. Това се равнява на повече от 342 000 [триста четиридесет и две хиляди] години!

Други определения

• "Играта е система, в която играчите участват в изкуствен конфликт, определен от правила, който води до количествено измерим резултат."
• "Играта е вид изкуство, в което участниците, наричани играчи, вземат решения, за да управляват ресурси чрез игрови жетони в преследване на определена цел". (Грег Костикян)
• "Играта е дейност между двама или повече независими вземащи решения, които се стремят да постигнат целите си в някакъв ограничаващ контекст".
• "На най-елементарно ниво можем да определим играта като упражняване на системи за доброволен контрол, в които има противопоставяне между сили, ограничени от процедура и правила, за да се получи неравновесен резултат".
• "Играта е форма на игра с цели и структура".

Свързани страници

• Видеоигра
• Пъзел
• Спорт
• Играчка