Игра — определение, видове, правила, оборудване и примери
Всичко за играта: дефиниция, видове, правила, оборудване и примери — настолни, видеоигри и улични игри. Практични обяснения и идеи за любители и преподаватели.
Играта е човекова дейност, при която участниците извършват действия за забавление, обучение или състезание според определени правила. Обикновено игрите са различни от работата, защото целта им не е основно да се печелят пари или да се изпълняват задължения, а да се създава удоволствие, социален обмен или развитие на умения. Много спортове са форми на игра и за някои от тях има професионални състезания — в тези случаи те могат да бъдат и вид развлечение, носещо приходи и разпознаваемост.
Видове игри
Игрите могат да се класифицират по различни критерии — по среда (на открито/в затворено), по нужда от оборудване, по цел (състезателни/кооперативни), по възраст на участници и по степен на сложност. Някои от основните групи са:
- Видеоигри и дигитални игри — играят се на компютър, конзола или мобилен телефон. Играчите използват контролери, клавиатура или тъчскрийн, за да взаимодействат със съдържанието на екрана, като например на телевизионните и компютърните дисплеи.
- Настолни игри — играят се върху плоска повърхност или дъска с фигурки, карти и други елементи. Към тази група спадат класики като шах, семейни игри и стратегически игри.
- Игри с карти — използват се специални или стандартни тестета; примерна форма е игрите с карти, при които се използват карти за игра.
- Физически и улични игри — изискват движение на тялото; някои детски улични игри не се нуждаят от никакво оборудване, а други използват топка, въже или маркировка на земята.
- Игри със сензори и движение — използват технологии за разпознаване на движения, например Kinect, които превръщат физическото движение в игрови контрол.
- Пъзели и логически игри — целят решаване на задачи и развиване на мислене; често са солови, но има и състезателни варианти.
Правила и цели
Всяка игра има правила — ясно определени инструкции как се играе, как се печели и как се губи. Правилата могат да са прости (например при много детски игри) или сложни и многопластови (при стратегически настолни игри или някои видеоигри). Целите също варират:
- състезателни цели — да достигнеш целта първи или да вкараш повече точки (например при ludo целта е да се достигне първи до края);
- териториални или контролни цели — да обградиш или заемеш повече пространство (както в играта go);
- спортни резултати — да вкараш повече голове или да победиш противника (пример: футбола);
- кооперативни цели — играчите работят заедно, за да постигнат общ резултат;
- образователни цели — чрез игра се учат конкретни умения, правила или социални роли.
Оборудване
Някои игри изискват специално оборудване, други могат да се играят само с въображение. Примери за оборудване:
- електронни устройства — контролери, клавиатури, джойстици, конзоли и екрани;
- физически предмети — топки, въжета, корнизи, костюми или реквизит;
- настолни компоненти — дъски, фигури, зарчета, карти, маркери;
- сетове за настолни игри или игри на ролева игра — миниатюри, карти, таблици;
- сензорни и VR системи — устройства за движение и виртуална реалност, които разширяват вида взаимодействие.
При настолните игри играчите често движат фигури върху повърхността, наречена дъска. Някои игри могат да се играят без никакво оборудване — достатъчни са правила и участници, например при някои улични игри и импровизационни упражнения.
Ползи и примери
Игрите имат много ползи: развиват паметта и логиката, подобряват моториката и координацията, помагат за социализация и учат на сътрудничество и поемане на отговорност. Те също така могат да предоставят платформа за изява, тренировка и конкурентност — от детските игри до професионалните клубове и електронните спортове (esports).
Примери за добре познати игри и техните цели: при състезателни игри като ludo целта е да се достигне до края първи; в играта go целта е да се контролира повече територия; при футбола целта е да се вкарат повече голове. Някои игри имат много сложни правила, а други — много прости, но във всички случаи успешната игра зависи от спазването на правилата и от договорените условия между участниците.
Когато избирате игра, помислете за възрастта и интересите на участниците, наличното оборудване и времето, което искате да отделите. Игрите могат да бъдат средство за учене, спорт, социално свързване и забавление — важно е да бъдат безопасни, достъпни и приятни за всички участници.
Сенет е първата известна настолна игра, създадена в Древен Египет.
Отидете. Изобретен в Китай, той преминава в Корея и Япония.
Тази проста кръгова диаграма илюстрира хронологията на историята на игрите.
Картина на Пол Сезан от 1895 г., изобразяваща игра на карти.
Тегленето на въже е лесно организирана, импровизирана игра, която изисква малко оборудване.
Определения
Лудвиг Витгенщайн
Лудвиг Витгенщайн е вероятно първият академичен философ, който се занимава с определението на думата игра. В своите "Философски изследвания" Витгенщайн доказва, че елементите (частите) на игрите, като игра, правила и съревнование, не успяват да определят правилно какво представляват игрите. Той стига до заключението, че хората прилагат термина "игра" за редица различни човешки дейности, които са свързани, но не са тясно свързани.
Homo Ludens
Homo Ludens (Играещият човек) е книга, написана през 1938 г. от холандския историк Йохан Хюзинга. В нея се разглежда значението на игровия елемент в културата и обществото. Хюзинга смята, че играта е условие за създаването на култура.
Роже Кайлоа
Френският социолог Роже Кайлоа в книгата си Les jeux et les hommes ("Игрите и мъжете") казва, че играта е дейност, която представлява тези неща:
- забавно: дейността е забавна за изпълнение
- отделно: дейността не може да се извършва навсякъде или през цялото време.
- несигурни: хората, които извършват дейността, не знаят как ще завърши тя.
- непродуктивен: извършването на дейността не води до създаване или извършване на нещо полезно.
- регулирана от правила: дейността има правила, които се различават от тези в ежедневието.
- фиктивен: хората, които извършват дейността, знаят, че играта не е реалност.
Крис Крауфорд
Дизайнерът на компютърни игри Крис Крауфорд се опитва да дефинира думата "игра" чрез поредица от сравнения:
- Нещо творческо е изкуство, ако е създадено, защото е красиво, и забавление, ако е създадено за пари.
- Нещо, което е развлечение, е играчка, ако е интерактивно. Филмите и книгите са забавление, но не са интерактивни.
- Ако една играчка няма цели, които да бъдат изпълнени, тя е "играчка". Ако играчката има цели, тя е предизвикателство.
- Ако дадено предизвикателство няма противник, то е пъзел. Ако има опонент, то е конфликт.
- Ако играчът може да се справи с нещо по-добре от противника си, но не може да му повлияе, конфликтът е състезание. Състезанията и фигурното пързаляне са състезания. Ако обаче атаките са позволени, тогава конфликтът се квалифицира като игра.
Дефиницията на Крофорд за игра е: интерактивна дейност, насочена към постигане на цели, с опоненти, срещу които се играе, и в която играчите и опонентите могат да си пречат взаимно.
История на игрите
Първият автор на история е древногръцкият писател Херодот. Той написва книга, наречена "История", около 440 г. пр.н.е., т.е. преди близо 2500 години. Някои от историите, които е написал, не са били истински и не знаем дали тази е една от тях.
Херодот ни разказва за цар Атис; той управлявал преди около 5500 [пет хиляди и петстотин] години в една страна, наречена Лидия. Страната му се намирала в Западна Мала Азия, близо до съвременна Гърция. Атис имал сериозен проблем - в земите му имало много малко храна, тъй като климатът не бил подходящ за земеделие. Жителите на Лидия проявили търпение и се надявали, че добрите времена на изобилие ще се върнат.
Но когато нещата не се подобрили, жителите на Лидия измислили странно решение на проблема си. Пътят, по който поели, за да се преборят с естествената си нужда от храна - гладните времена, причинени от необичайно тежкия климат - бил да играят игри в продължение на един цял ден, така че да не мислят за храна. На следващия ден те щели да се хранят, така че храненето се случвало на всеки втори ден. По този начин те изкарали 18 години и през това време измислили заровете, топките и всички игри, които се играят обикновено днес.
Игрите се срещат във всички култури по света - древен обичай, който обединява хората за социални контакти. Игрите позволяват на хората да излязат извън пределите на непосредствения физически опит, да използват въображението си. Общите характеристики на игрите включват финал, който не може да се предвиди, договорени правила, конкуренция, отделно място и време, въображаеми елементи, елементи на случайност, установени цели и лично удоволствие. Игрите се използват за обучение, за изграждане на приятелства и за обозначаване на статус.
В книгата си "История" от 1938 г. холандският писател Йохан Хюзинга казва, че игрите са по-стари от човешката култура. Той вижда в игрите началото на сложни човешки дейности като езика, правото, войната, философията и изкуството. Древните хора са използвали кости, за да направят първите игри. Заровете са много ранни игрални елементи. Игрите започват да се използват като част от древните религии. Най-старите открити досега игрални фигури - 49 [четиридесет и девет] малки изрисувани камъни с врязани в тях изображения отпреди 5000 [пет хиляди] години - идват от Турция, така че може би историята на Херодот е вярна. Една от първите настолни игри, Сенет, се появява в древен Египет преди около 3500 [три хиляди и петстотин] години. Древните гърци са имали настолна игра, подобна на дама, а също и много игри с топка.
Първото споменаване на играта Го се среща в китайски записи отпреди около 2400 години (две хиляди и четиристотин години). Първоначално играта Го се е използвала от политическите лидери за развиване на стратегически и умствени умения. Умението да играе Го се изисквало от китайския джентълмен, наред с уменията за художествено писане или калиграфия, рисуване и свирене на музикален инструмент. Това са били четирите най-важни умения. В древен Китай джентълменът е трябвало да премине изпит по тези четири ключови умения, за да получи добре платена работа в държавната администрация. Китайците пренасят Го в Корея, а в Япония то навлиза преди около 1500 [хиляда и петстотин] години и оттогава е популярно.
През март 2016 г. компютърна програма на Google победи най-добрите играчи на Го в света. Смята се, че Го е най-сложната настолна игра, създавана някога. Дали тази компютърна програма е по-умна от човек? Е, тя наистина победи южнокорейския майстор на Го Ли Се-дол, а Ли беше изненадан от резултата. Той призна поражението си след три часа и половина игра. Демис Хасабис, който е създал програмата на Google, нарече това важен момент в историята, защото машина е победила най-добрия човек в света в интелигентна игра. Такива компютърни програми разчитат на т.нар. изкуствен интелект. Го е стратегическа игра за двама играчи, за която се твърди, че е възникнала в Китай може би преди около 3000 [три хиляди] години. Играчите се състезават да спечелят повече територия, като поставят черни и бели "камъни" на дъска, съставена от 19 [деветнадесет] линии на 19 [деветнадесет] линии.
Първата компютърна игра, създадена някога, вероятно е играта OXO на Александър Дъглас през 1952 г. Тя е версия на играта "Тик-так-тоу". Но повечето хора смятат, че първата истинска компютърна игра, в която играчите действително участват, е Tennis for Two, разработена през 1958 г. от физика Уилям Хигинботъм. Той искал да научи за гравитацията - силата на привличане между масите. Тези мъже, създали първите компютърни игри, не са предвидили потенциала на популярното използване на игрите, защото в онзи период от съвременната история е била необходима малка стая, пълна с компютри, за да работят тези игри! Друга ранна игра е Spacewar!, разработена през 1961 г. от студента от Масачузетския технологичен институт Стив Ръсел. През 1972 г. компанията Atari произвежда играта Pong, която има огромен търговски успех; търговският успех означава, че тя е донесла много пари. Това е истинското начало на компютърните игри, които могат да се играят у дома.
Днес хората по целия свят прекарват повече от 3 000 000 000 000 [три милиарда] часа седмично в игра на компютърни игри. Това се равнява на повече от 342 000 [триста четиридесет и две хиляди] години!
Други определения
- "Играта е система, в която играчите участват в изкуствен конфликт, определен от правила, който води до количествено измерим резултат."
- "Играта е вид изкуство, в което участниците, наричани играчи, вземат решения, за да управляват ресурси чрез игрови жетони в преследване на определена цел". (Грег Костикян)
- "Играта е дейност между двама или повече независими вземащи решения, които се стремят да постигнат целите си в някакъв ограничаващ контекст".
- "На най-елементарно ниво можем да определим играта като упражняване на системи за доброволен контрол, в които има противопоставяне между сили, ограничени от процедура и правила, за да се получи неравновесен резултат".
- "Играта е форма на игра с цели и структура".
Свързани страници
Въпроси и отговори
В: Какво е игра?
О: Играта е дейност, която хората извършват за забавление, което е различно от работата.
В: Всички спортове ли са игри?
О: Много спортове са игри, но не всички дейности, които се смятат за спортове, са игри.
В: Има ли професионални игри?
О: Да, много спортове се играят професионално, което означава, че от тях се печелят пари, защото са форма на забавление.
В: Какви са някои примери за оборудване за игри?
О: Някои примери за оборудване за игри са контролери или клавиатура за видеоигри, карти за игра за игри с карти и Kinect за игри, които използват тялото ви.
В: Всички игри ли изискват оборудване?
О: Повечето игри изискват оборудване, но не всички. Детските улични игри често не изискват оборудване.
В: Какви са някои примери за настолни игри?
О: Някои примери за настолни игри са ludo, go и футбол.
В: Всички игри ли имат сложни правила?
О: Не, някои игри имат прости правила, докато други имат сложни правила. Това е различно за всяка игра.
обискирам