Го

Правила

Освен реда на игра (първо играе черният, после белият, после черният и т.н.) и правилата за хендикап или точкуване, в Го има само две правила:

• Правило 1 (правилото за свобода) гласи, че всеки камък, който остава на дъската, трябва да има поне една отворена "точка" (пресечна точка, наречена "свобода") до себе си (нагоре, надолу, наляво или надясно) или да е част от свързана група, която има поне една такава отворена точка ("свобода") до себе си. Камъни или групи от камъни, които са загубили последната си свобода, се премахват от дъската.
• Правило 2 ("правилото ко") гласи, че камъните на дъската никога не трябва да се повтарят по начина, по който са били в предходния ход. Ходовете, които биха го направили, са забранени, така че този ход са позволени само ходове на други места на дъската. Това се прави, за да се предотврати възможността играта да продължи вечно.

Някои учители по Го казват на учениците си, че камъните представляват армии. Ако армиите нямат свободни пространства, в които да се движат, те не могат да оцелеят срещу вражеските армии. Затова камъните от един цвят, които са напълно заобиколени от друг цвят, се превземат и премахват от дъската. Това е единственият случай, в който камъкът може да бъде преместен, след като играчът го постави на дъската. Камъните споделят свободи, така че група камъни са "живи", докато един камък се намира до празно кръстовище. Камъните без свободи (без достъп до празно пространство) се превземат и премахват от дъската. В края на играта затворниците обикновено се приспадат от резултата на играча, който ги е загубил.

Второто правило се нарича Ко (вечност). Можете да поставяте камъни на всяка ясна пресечна точка, която искате, стига да не бъде премахната веднага след това или дъската да изглежда по същия начин, както преди. Това е с цел да се спре играта да се връща напред-назад, като завладява едни и същи камъни завинаги. Играчите трябва да направят ход някъде другаде по дъската по време на "борбата за ко", преди да могат отново да уловят камък на същата позиция.

Оригиналното му китайско име е "围棋" (= wei qi или wei chi). Той е популярен и в Япония, а общото му име "Го" идва от японски. В Корея играта се нарича "бадук". В тези три страни играта е важна част от културата, както шахът в много западни страни.

Го и шахът са настолни игри и стратегически игри, макар че и двете могат да се използват и като хазартни игри. И при двете няма късмет или тайна информация, за разлика от някои други класически игри като табла (хвърлят се зарове), покер и други игри с карти, при които също има тайна информация.

В интернет има много места за игра на Го, както и местни клубове и национални организации в много страни по света. Проучване на Международната федерация по Го от 2016 г. показва, че по света има над 20 милиона играчи. Повечето играчи живеят в Източна Азия.

 

Четирите свободи (празни точки, които са нагоре, надолу, наляво или надясно) на един черен камък (А), докато белите намаляват тези свободи с една (B, C и D). Когато на черните остане само една свобода (D), този камък е "в атари". Белите могат да завладеят този камък (да го премахнат от дъската) с игра на последната му свобода (на D-1).


Примери за това кога се прилага правилото Ko. Ако бял играч постави камък в зелените кръгове и улови черен камък, другият играч не може да улови белия камък веднага - първо трябва да играе някъде другаде на дъската.

История

Играта Go е изобретена в Китай, но конкретното време не е известно. Някои твърдят, че е измислена преди повече от 2500 години и е най-старата настолна игра, която се играе и днес. Историкът на настолните игри Х.Д.Р. Мъри казва:

Възрастта му често се преувеличава; съвременните сведения за него зачестяват едва по времето на династията Сун в Китай (960-1279 г.). Знаменателно е, че крал Чао У, живял между 970 и 1127 г., записва как е увеличил съществуващата китайска шахматна дъска, като я е разделил надлъжно и напречно, за да се получи дъска с размери 19x19 точки, на която [играта] се играе сега. Играта се разпространява в Корея и Япония, където първите майстори, чиито имена са записани, процъфтяват в периода 1465-1500 г.

- H.J.R. Murray,

Известни играчи

• Go Seigen
• Ейо Саката - носител на почетната купа на NHK
• Каку Такагава
• Хидеюки Фуджисава
• Масао Сугиучи - Той е най-възрастният професионален играч в периода 2004-2017 г.
• Масао Като - бивш президент на Международната федерация по го
• Утаро Хашимото - основател на Кансай Ки-ин, най-голямата Го организация в Осака

Жени играчи

• Рейко Кобаяши
• Сачико Хонда
• Томоко Огава