Го (Иго, Вейчи, Бадук) — древна стратегическа игра за двама

Открийте Го (Igo, Вейчи, Бадук) — древна стратегическа игра за двама: тактика, баланс и дълбоки 19x19 битки за умения и победи.

Го (наричана I-Go на японски, Wei-chi на китайски и Baduk на корейски) е настолна игра за двама играчи. Играе се на дъска с черни и бели игрални фигури, наречени камъни. Играчите се редуват да поставят камък от своя цвят върху пресечните точки на квадратна мрежа с размери 19x19. Играчът с черните камъни е първи. Нормалната дъска за Го има 19 реда и колони от линии. Някои играчи използват и дъски с размери 9x9 или 13x13, например новите играчи, защото по-малките дъски обикновено означават по-кратки и по-малко сложни партии.

Основни правила

Целта на играта е да се завладее повече територия от противника, като се обкръжат празни пресечни точки и/или като се пленят противникови камъни. Някои ключови понятия:

• Свободи (liberties) — празните пресечни точки, които непосредствено граничат с камък или група камъни. Когато една група няма свободи, тя се счита за пленена и се отстранява от дъската.
• Пленяване — ако поставянето на камък намалява свободите на съседна вражеска група до нула, тази група се премахва.
• Очи — вътрешни празни точки на група, които я правят „жива“; група с две очи не може да бъде пленена.
• Ко — специална позиция, при която едно незабавно връщане на ситуацията е забранено; за да се избегне безкраен цикъл, играта налага правило, което пречи на непосредствено връщане.
• Забрана на самоубийство — при повечето официални правила е забранено да се играе ход, който сам по себе си оставя поставената фигура без свободи, освен ако чрез този ход не се пленят противникови камъни, които да освободят пространство.

Край на играта и броене на точки

Играта обикновено приключва, когато и двамата играчи последователно пропуснат (преминат) ход — това се прави, когато допълнителни ходове няма да променят крайния резултат. Победител е този, чиито камъни обграждат повече празни пресечни точки (територия), плюс пленените камъни и коми. Коми е допълнителен брой точки, който обикновено се дава на белите, за да компенсира предимството на черните, че играят първи; в съвременните правила коми е често около 6.5 или 7.5 точки, за да се избегнат равни.

Има две основни системи за броене:

• Териториално броене (японски стил) — броят на празните точки, обградени от даден играч, плюс броят на пленените противникови камъни.
• Площно броене (китайски стил) — сумират се всички точки, които един играч контролира (включително камъните му на дъската) плюс празните точки в територията. Двете системи често дават еквивалентни резултати при професионално отчитане, но има разлики в детайлите на правилата.

Стратегия и важни понятия

Го е игра с изключително голяма дълбочина и простите правила водят до богата стратегическа сложност. Някои основни теми:

• Отваряне (фусеки) — борба за влияние и контрол над големи области в началото на партията.
• Средна игра — борба за свързване или разкъсване на групи, създаване на живи форми и нападение/защита.
• Крайна игра (ендгейм) — опитите за оптимизация на точки в границите на вече установена територия.
• Живи и мъртви групи — анализът „жива ли е групата?“ (дали може да направи две очи) е основен в тактическото мислене.
• Секи — взаимно спасение, при което две групи остават свързани по начин, в който ни една не може да пленява другата без да загуби свои камъни.

Оборудване и варианти

Традиционната дъска (гобан) е 19x19, а камъните са направени от слонова кост и смола или от прозрачен материал; камъчета от по-евтин материал също са често използвани. Камъните се държат в малки купи. За обучение и бързи партий се използват дъски 9x9 и 13x13, които ускоряват игрите и улесняват изучаването на тактиката.

Ранги, хендикап и турнири

Играчи имат рангове — начинаещите започват като кю (Kyu), преминават към по-напреднали кю нива, а след това към дан (Dan) нива; професионалните играчи имат отделна дан система. При срещи с по-силни противници по-слабият играч може да получи хендикап — допълнителни черни камъни, поставени предварително на определени точки на дъската, и в някои случаи правото да играе с черните — това компенсира разликата в силата и прави играта по-равностойна.

История и съвременни тенденции

Го има хилядолетна история, възникнала в Китай и развита впоследствие в Япония и Корея, където породите традиционни школи и професионални системи за обучение. През последните десетилетия играта придоби международна популярност с активни клубове и турнири по целия свят. Значителен пробив дойде от развитието на изкуствения интелект: програми като AlphaGo (който победи водещи професионални играчи през 2016 г.) и по-късно системи като AlphaZero, Leela Zero и KataGo показа нови стилове и стратегии, които засилиха интереса към Го и промениха практиките на обучение.

Етикет

В съревнователната и клубна среда има установени практики на поведение: уважение към съперника, внимателно третиране на оборудването и коректност в отчетите на резултати. Често играчите подписват края на играта чрез подаване на оставка, когато смятат, че положението е безнадеждно.

Играта на Го съчетава интуиция, дългосрочно планиране и тактически изчисления, което я прави едновременно достъпна за начинаещи и безкрайно предизвикателна за експерти.

Правила

Освен реда на игра (първо играе черният, после белият, после черният и т.н.) и правилата за хендикап или точкуване, в Го има само две правила:

• Правило 1 (правилото за свобода) гласи, че всеки камък, който остава на дъската, трябва да има поне една отворена "точка" (пресечна точка, наречена "свобода") до себе си (нагоре, надолу, наляво или надясно) или да е част от свързана група, която има поне една такава отворена точка ("свобода") до себе си. Камъни или групи от камъни, които са загубили последната си свобода, се премахват от дъската.
• Правило 2 ("правилото ко") гласи, че камъните на дъската никога не трябва да се повтарят по начина, по който са били в предходния ход. Ходовете, които биха го направили, са забранени, така че този ход са позволени само ходове на други места на дъската. Това се прави, за да се предотврати възможността играта да продължи вечно.

Някои учители по Го казват на учениците си, че камъните представляват армии. Ако армиите нямат свободни пространства, в които да се движат, те не могат да оцелеят срещу вражеските армии. Затова камъните от един цвят, които са напълно заобиколени от друг цвят, се превземат и премахват от дъската. Това е единственият случай, в който камъкът може да бъде преместен, след като играчът го постави на дъската. Камъните споделят свободи, така че група камъни са "живи", докато един камък се намира до празно кръстовище. Камъните без свободи (без достъп до празно пространство) се превземат и премахват от дъската. В края на играта затворниците обикновено се приспадат от резултата на играча, който ги е загубил.

Второто правило се нарича Ко (вечност). Можете да поставяте камъни на всяка ясна пресечна точка, която искате, стига да не бъде премахната веднага след това или дъската да изглежда по същия начин, както преди. Това е с цел да се спре играта да се връща напред-назад, като завладява едни и същи камъни завинаги. Играчите трябва да направят ход някъде другаде по дъската по време на "борбата за ко", преди да могат отново да уловят камък на същата позиция.

Оригиналното му китайско име е "围棋" (= wei qi или wei chi). Той е популярен и в Япония, а общото му име "Го" идва от японски. В Корея играта се нарича "бадук". В тези три страни играта е важна част от културата, както шахът в много западни страни.

Го и шахът са настолни игри и стратегически игри, макар че и двете могат да се използват и като хазартни игри. И при двете няма късмет или тайна информация, за разлика от някои други класически игри като табла (хвърлят се зарове), покер и други игри с карти, при които също има тайна информация.

В интернет има много места за игра на Го, както и местни клубове и национални организации в много страни по света. Проучване на Международната федерация по Го от 2016 г. показва, че по света има над 20 милиона играчи. Повечето играчи живеят в Източна Азия.

 

Четирите свободи (празни точки, които са нагоре, надолу, наляво или надясно) на един черен камък (А), докато белите намаляват тези свободи с една (B, C и D). Когато на черните остане само една свобода (D), този камък е "в атари". Белите могат да завладеят този камък (да го премахнат от дъската) с игра на последната му свобода (на D-1).


Примери за това кога се прилага правилото Ko. Ако бял играч постави камък в зелените кръгове и улови черен камък, другият играч не може да улови белия камък веднага - първо трябва да играе някъде другаде на дъската.

Търсене по буква