Покер | игра, която се играе с нормален комплект (или тесте) от 52 карти

История

Историята на покера е обект на дискусии. Името на играта вероятно произлиза от френското poque, което пък е произлязло от немското pochen ("чукам"), но не е ясно дали самият покер произлиза от игрите с тези имена. Тя много прилича на персийската игра ас нас и може би е била научена от персийски моряци на френските заселници в Ню Орлиънс. Обикновено се смята, че има общи предци с ренесансовата игра primero и френската brelan. Английската игра brag (по-рано bragg) явно произхожда от brelan и включва блъфиране (въпреки че концепцията е била позната в други игри по това време). Напълно възможно е всички тези по-ранни игри да са повлияли на развитието на покера в сегашния му вид.

Английският актьор Джоузеф Кроуел съобщава, че играта е играна в Ню Орлиънс през 1829 г. с тесте от 20 карти, като четирима играчи залагат на това коя ръка на играча е най-ценна. В книгата на Джонатан Х. Грийн "An Exposure of the Arts and Miseries of Gambling" (G. B. Zieber, Philadelphia, 1843 г.) се описва разпространението на играта оттам до останалата част на страната чрез речните кораби на Мисисипи, на които хазартът е бил обичайно занимание.

Скоро след това разпространение се използва пълното английско тесте от 52 карти и се въвежда флъшът. По време на Американската гражданска война са направени много допълнения, включително покер с теглене, покер със студ (вариант с пет карти) и стрейт. Последваха допълнителни американски разработки, като например уайлд картата (около 1875 г.), покер с нисък и разделен пот (около 1900 г.) и общи игри на покер с карти (около 1925 г.). Разпространението на играта в други страни, особено в Азия, често се приписва на американската армия.

Играта и жаргонът на покера са станали важна част от американската и английската култура. Фрази като ace in the hole, beats me, blue chip, call the bluff, cash in, pass the buck, poker face, stack up, up the ante, when the chips are down, wild card и други се използват в ежедневния разговор дори от хора, които не знаят за произхода им на масата за покер.

Модерната турнирна игра става популярна в американските казина след началото на Световните серии по покер през 1970 г. През това десетилетие се появяват и първите сериозни книги за стратегии, а именно "Теория на покера" от Дейвид Склански (ISBN 1880685000), "Суперсистема" от Дойл Брансън (ISBN 1580420818) и "Книга на разказите" от Майк Каро (ISBN 0897461002).

Покерът става все по-популярен в началото на 21-ви век, най-вече благодарение на въвеждането на онлайн покера и изобретяването на камерата за откриване на карти, което окончателно превръща играта в спорт за зрители. Зрителите вече можеха да проследяват действието и драмата на играта, а предаванията на покер турнири като Световните серии по покер и Световния покер тур привлякоха голяма телевизионна аудитория.

 

Играта

Играта покер се играе в стотици разновидности, но следният преглед на играта се отнася за повечето от тях.

В зависимост от правилата на играта един или повече играчи може да трябва да внесат първоначална сума пари в банката преди раздаването на картите. Тези залози се наричат принудителни залози и биват три вида: анте, блайндове и bring-ins.

Както при повечето игри с карти, дилърът разбърква тестето с карти. След това тестето се разрязва и съответният брой карти се раздават на играчите с лицето надолу. В казиното дилърът на "къщата" обработва картите за всяко раздаване, но бутонът (всеки малък предмет, използван като маркер, наричан още бакшиш) се върти между играчите, за да определи реда на раздаване и залагане в някои игри. В домашната игра правото на раздаване на картите обикновено се върти между играчите по посока на часовниковата стрелка, но все пак може да се използва бутон.

След първоначалното раздаване започва първият от няколко кръга на залагане. Между рундовете ръцете на играчите се развиват по някакъв начин, често чрез раздаване на допълнителни карти или замяна на вече раздадени карти. По време на даден рунд на залагане винаги има текуща сума на залагане, която е общата сума на парите, заложени в този рунд от играча, който е заложил последен в този рунд. За да се следи по-добре тази стойност, е прието играчите да не поставят залозите си директно в банката (т.нар. splashing the pot), а да ги поставят пред себе си към банката, докато рундът на залагане не приключи. Когато рундът приключи, залозите се събират в банката.

След приключването на първия рунд на залагане (всеки играч е заложил еднаква сума) може да има още рундове, в които се раздават повече карти по различни начини, последвани от нови рундове на залагане (в същия централен пул). По всяко време на първия или следващите рундове на залагане, ако един играч направи залог и всички останали играчи пасуват, раздаването приключва незабавно, единственият останал играч получава банката, картите не се показват, не се раздават повече рундове и започва следващото раздаване. Това дава възможност за блъфиране.

В края на последния рунд на залагане, ако е останал повече от един играч, се провежда шоудаун, в който играчите разкриват скритите си преди това карти и оценяват ръцете си. Играчът с най-добра ръка според варианта на покер, който се играе, печели банката.

Ръцете

Следват покер ръцете, подредени от най-добрата към най-лошата:

• Straight flush: Пет последователни карти от една и съща боя (ако тези пет карти са A, K, Q, J, 10, това е кралски флъш)
• Четири от един вид: Четири карти от една и съща стойност и още една карта
• Пълна къща: Три карти от един ранг и две от друг
• Промиване: Пет карти от една и съща боя
• Направо: Пет последователни карти (например 4, 5, 6, 7, 8)
• Тройка от един вид: Три карти от един и същи ранг
• Два чифта: Две карти от един ранг и две карти от друг ранг
• Един чифт: Две карти от еднакъв ранг
• Висока карта: Ако никой няма чифт, печели най-високата карта.

Чипове за покер

Чиповете за покер са малки дискове. Те са изработени от различни материали, включително пластмаса, цветни метали и глина. Използват се в игрите на маса като игрални пари. Съвременният покер води началото си към 1800 г., а в онези дни играчите са използвали каквото може, за да си помогнат да водят сметка. Използвали са монети, златен прах и самородни камъни, докато не са обмислили замяната им с нещо, което да ги указва. Така в хазартния бизнес се появяват казино чиповете.

Покер стаите започнаха да използват казино чипове, за да управляват парите и да събират такси. В онези времена чиповете за казино се изработваха от слонова кост, кост и дърво. Най-често използваните чипове обаче са били създадени от композитна глина. В резултат на развитието на казино чиповете се появи един проблем - измамата. Някои играчи смятаха да промъкнат няколко чипа в ръцете си. За да избегнат това, производителите създали диференцирани дискове. Вследствие на това се създават различни стилове. С течение на времето други производители можеха да използват много други материали за изработване на казино чипове, например пластмаса и метал.

 
Роял Флаш в сърца  

Вариации на покера

• Тексас холдем
• Омаха холдем
• Теглене на пет карти
• Пет карти Щайд
• Seven card stud