Покер: правила, видове (Тексас холдем, Омаха) и основни стратегии
Научете правилата на покера, видовете (Тексас холдем, Омаха), ключови стратегии и съвети за печеливша игра — ръководство за начинаещи и напреднали.
Покерът е игра, която се играе с нормален комплект (или тесте) от 52 карти. Това е хазартна игра, в която има значителен елемент на късмет, но и уменията и психологическата подготовка играят ключова роля. При покера играчите правят залози един срещу друг в зависимост от стойността на покер ръката си и от позицията, информацията и поведението на опонентите. Залозите обикновено се правят с пластмасови или керамични дискове, наречени чипове, но могат да се използват и пари в брой. В края на сесията или на отделна ръка чиповете се обменят за пари, ако играта е за реални средства, или се броят, за да се определи победителят при игра без реални залози.
Основни видове покер
Съществуват много разновидности на покер. Най-популярните са:
- Тексас холдем (Texas Hold'em) — игра с общи карти, в която всеки играч получава по две закрити карти (hole cards) и използва до пет общи карти, за да формира най-добрата петкартова ръка.
- Омаха (Omaha) — подобна на Тексас холдем, но всеки играч получава четири закрити карти и трябва да използва точно две от тях заедно с точно три от общите карти.
- Покер с теглене (Draw poker) — например „пет карти теглене“, при която всеки играч получава пет карти и има възможност да изхвърли определен брой и да изтегли нови карти (виж покера с теглене).
- Покер с карти „студ“ (Stud) — при този тип (например седем карти „студ“) някои карти са с лице нагоре и видими за другите играчи, а други са скрити.
Ранги на ръцете (от най-силна към най-слаба)
- Роял флъш (A-K-Q-J-10, всички от един цвят)
- Стрейт флъш (пет последователни карти, всички от един цвят)
- Кетс/Четири еднакви (четири карти с еднаква стойност)
- Фул хаус (три еднакви + две еднакви)
- Флъш (пет карти от един цвят, не по ред)
- Стрейт (пет последователни карти от смесени цветове)
- Тройка (три еднакви)
- Две двойки
- Една двойка
- Висока карта (ако никой няма нищо от горните)
Тексас холдем — правила и ход на играта
Тексас холдем е най-разпространеният вариант в казиното и в турнирите. Основните елементи:
- Всеки играч получава по две закрити карти (hole cards).
- Има четири фази на залагане: pre-flop, flop (трите първи общи карти), turn (четвъртата обща карта) и river (петата обща карта).
- Целта е да се направи най-добрата петкартова ръка, използвайки своите две карти и до петте общи карти (всякаква комбинация от тях).
- Преди раздаването има позиции за малък и голям блайнд (small blind и big blind), които стартират пота.
- На края, ако останат двама или повече играчи, след последния кръг на залагане следва showdown — показване на картите и определяне на печелившата ръка.
Омаха — как се различава
Омаха е много близка до Тексас холдем по структура на залозите, но има важни разлики:
- Всеки играч получава четири закрити карти.
- За да формира 5-картова ръка, играчът трябва да използва точно две от своите четири карти и точно три от общите карти на масата.
- Задължението да се ползват точно 2+3 често води до по-голям брой възможни силни комбинации и по-сложни решения за залагане и четене на опонентите.
Основни стратегии и съвети
Добрият резултат в покера идва от комбинацията на математическо мислене, психология и дисциплина. Някои основни принципи:
- Позиция — позицията на масата е ключова. Колкото по-късна е позицията (близо до бутона), толкова повече информация имате за действията на опонентите и по-гъвкави решения можете да вземате.
- Избор на стартови ръце — в ранна позиция играйте по-стриктно (по-малко ръце), в късна позиция можете да разширите диапазона си.
- Агресия — процъфтяващите играчи често са агресивни: залагат и вдигат често, вместо само да платят. Агресията ви позволява да печелите потове без да стигате до шоудаун.
- Пот-одс и шансове — смятайте дали плащането ви е оправдано спрямо шансовете да завършите ръката (pot odds) и спрямо възможните бъдещи печалби (implied odds).
- Блъф — блъфът е важен инструмент, но трябва да се използва селективно и спрямо опонентите и ситуацията; блъфът работи по-добре срещу пасивни играчи и в ситуации, където вашият разказ е убедителен.
- Четене на опонентите — наблюдавайте моделите на залагане, времена за действие, езика на тялото и тенденциите (агресивен/пасивен, тайтов/луз). Информацията е стойност.
- Управление на банкрола — играйте с пари, които можете да загубите; определете лимити на загуби и размер на залога така, че да избегнете банкрут и емоционални решения (tilt).
Практически съвети за подобряване
- Играйте дисциплинирано и записвайте резултатите си, за да виждате напредъка и грешките.
- Учете математиката на играта: вероятности, pot odds, equity.
- Анализирайте ръце след сесии и учете от по-добрите играчи — четете книги, гледайте обучителни видеа и участвайте в дискусии.
- Контролирайте емоциите — умението да останете хладнокръвни под натиск отличава добрите играчи.
Често допускани грешки
- Игра на твърде много стартови ръце (особено от ранна позиция).
- Игнориране на позицията и силата на борда при взимане на решения.
- Липса на контрол на банкрола и игра на много висок процент от капитала.
- Блъф без подходяща история или срещу неподходящи опоненти.
Покерът комбинира късмет и умение. Колкото повече учите правилата, математиката и човешката психология зад залозите, толкова по-добри ще станат вашите резултати. Успех и умерена игра!
Продължаващ мач по тексаски холдем. Холдемът е популярен вид покер в САЩ.
История
Историята на покера е обект на дискусии. Името на играта вероятно произлиза от френското poque, което пък е произлязло от немското pochen ("чукам"), но не е ясно дали самият покер произлиза от игрите с тези имена. Тя много прилича на персийската игра ас нас и може би е била научена от персийски моряци на френските заселници в Ню Орлиънс. Обикновено се смята, че има общи предци с ренесансовата игра primero и френската brelan. Английската игра brag (по-рано bragg) явно произхожда от brelan и включва блъфиране (въпреки че концепцията е била позната в други игри по това време). Напълно възможно е всички тези по-ранни игри да са повлияли на развитието на покера в сегашния му вид.
Английският актьор Джоузеф Кроуел съобщава, че играта е играна в Ню Орлиънс през 1829 г. с тесте от 20 карти, като четирима играчи залагат на това коя ръка на играча е най-ценна. В книгата на Джонатан Х. Грийн "An Exposure of the Arts and Miseries of Gambling" (G. B. Zieber, Philadelphia, 1843 г.) се описва разпространението на играта оттам до останалата част на страната чрез речните кораби на Мисисипи, на които хазартът е бил обичайно занимание.
Скоро след това разпространение се използва пълното английско тесте от 52 карти и се въвежда флъшът. По време на Американската гражданска война са направени много допълнения, включително покер с теглене, покер със студ (вариант с пет карти) и стрейт. Последваха допълнителни американски разработки, като например уайлд картата (около 1875 г.), покер с нисък и разделен пот (около 1900 г.) и общи игри на покер с карти (около 1925 г.). Разпространението на играта в други страни, особено в Азия, често се приписва на американската армия.
Играта и жаргонът на покера са станали важна част от американската и английската култура. Фрази като ace in the hole, beats me, blue chip, call the bluff, cash in, pass the buck, poker face, stack up, up the ante, when the chips are down, wild card и други се използват в ежедневния разговор дори от хора, които не знаят за произхода им на масата за покер.
Модерната турнирна игра става популярна в американските казина след началото на Световните серии по покер през 1970 г. През това десетилетие се появяват и първите сериозни книги за стратегии, а именно "Теория на покера" от Дейвид Склански (ISBN 1880685000), "Суперсистема" от Дойл Брансън (ISBN 1580420818) и "Книга на разказите" от Майк Каро (ISBN 0897461002).
Покерът става все по-популярен в началото на 21-ви век, най-вече благодарение на въвеждането на онлайн покера и изобретяването на камерата за откриване на карти, което окончателно превръща играта в спорт за зрители. Зрителите вече можеха да проследяват действието и драмата на играта, а предаванията на покер турнири като Световните серии по покер и Световния покер тур привлякоха голяма телевизионна аудитория.
Играта
Играта покер се играе в стотици разновидности, но следният преглед на играта се отнася за повечето от тях.
В зависимост от правилата на играта един или повече играчи може да трябва да внесат първоначална сума пари в банката преди раздаването на картите. Тези залози се наричат принудителни залози и биват три вида: анте, блайндове и bring-ins.
Както при повечето игри с карти, дилърът разбърква тестето с карти. След това тестето се разрязва и съответният брой карти се раздават на играчите с лицето надолу. В казиното дилърът на "къщата" обработва картите за всяко раздаване, но бутонът (всеки малък предмет, използван като маркер, наричан още бакшиш) се върти между играчите, за да определи реда на раздаване и залагане в някои игри. В домашната игра правото на раздаване на картите обикновено се върти между играчите по посока на часовниковата стрелка, но все пак може да се използва бутон.
След първоначалното раздаване започва първият от няколко кръга на залагане. Между рундовете ръцете на играчите се развиват по някакъв начин, често чрез раздаване на допълнителни карти или замяна на вече раздадени карти. По време на даден рунд на залагане винаги има текуща сума на залагане, която е общата сума на парите, заложени в този рунд от играча, който е заложил последен в този рунд. За да се следи по-добре тази стойност, е прието играчите да не поставят залозите си директно в банката (т.нар. splashing the pot), а да ги поставят пред себе си към банката, докато рундът на залагане не приключи. Когато рундът приключи, залозите се събират в банката.
След приключването на първия рунд на залагане (всеки играч е заложил еднаква сума) може да има още рундове, в които се раздават повече карти по различни начини, последвани от нови рундове на залагане (в същия централен пул). По всяко време на първия или следващите рундове на залагане, ако един играч направи залог и всички останали играчи пасуват, раздаването приключва незабавно, единственият останал играч получава банката, картите не се показват, не се раздават повече рундове и започва следващото раздаване. Това дава възможност за блъфиране.
В края на последния рунд на залагане, ако е останал повече от един играч, се провежда шоудаун, в който играчите разкриват скритите си преди това карти и оценяват ръцете си. Играчът с най-добра ръка според варианта на покер, който се играе, печели банката.
Ръцете
Следват покер ръцете, подредени от най-добрата към най-лошата:
- Straight flush: Пет последователни карти от една и съща боя (ако тези пет карти са A, K, Q, J, 10, това е кралски флъш)
- Четири от един вид: Четири карти от една и съща стойност и още една карта
- Пълна къща: Три карти от един ранг и две от друг
- Промиване: Пет карти от една и съща боя
- Направо: Пет последователни карти (например 4, 5, 6, 7, 8)
- Тройка от един вид: Три карти от един и същи ранг
- Два чифта: Две карти от един ранг и две карти от друг ранг
- Един чифт: Две карти от еднакъв ранг
- Висока карта: Ако никой няма чифт, печели най-високата карта.
Чипове за покер
Чиповете за покер са малки дискове. Те са изработени от различни материали, включително пластмаса, цветни метали и глина. Използват се в игрите на маса като игрални пари. Съвременният покер води началото си към 1800 г., а в онези дни играчите са използвали каквото може, за да си помогнат да водят сметка. Използвали са монети, златен прах и самородни камъни, докато не са обмислили замяната им с нещо, което да ги указва. Така в хазартния бизнес се появяват казино чиповете.
Покер стаите започнаха да използват казино чипове, за да управляват парите и да събират такси. В онези времена чиповете за казино се изработваха от слонова кост, кост и дърво. Най-често използваните чипове обаче са били създадени от композитна глина. В резултат на развитието на казино чиповете се появи един проблем - измамата. Някои играчи смятаха да промъкнат няколко чипа в ръцете си. За да избегнат това, производителите създали диференцирани дискове. Вследствие на това се създават различни стилове. С течение на времето други производители можеха да използват много други материали за изработване на казино чипове, например пластмаса и метал.
Роял Флаш в сърца
Вариации на покера
- Тексас холдем
- Омаха холдем
- Теглене на пет карти
- Пет карти Щайд
- Seven card stud
Въпроси и отговори
В: Какво е покер?
О: Покерът е игра, която се играе с нормален комплект (или колода) от 52 карти. Това е хазартна игра, която включва известна доза късмет, но също и умения. Играчите правят залози един срещу друг в зависимост от стойността на покер ръката си.
Въпрос: С какво обикновено се правят залозите в покера?
О: Залозите обикновено се правят с пластмасови или керамични дискове, наречени чипове. Залози могат да се правят и с монети или пари в брой, но чиповете се използват по-често, защото са по-лесни за обработка и броене.
В: Какво се случва в края на играта?
О: В края на играта играчите могат да разменят чиповете си за пари. Ако играчите не играят за истински пари, чиповете се преброяват в края на играта, за да се определи редът на победителите.
Въпрос: Кой вид покер включва изхвърляне на карти и замяната им?
О: При покера с теглене на карти всеки играч получава пет карти и може да реши да изхвърли определен брой от тези карти и след това да вземе (тегли) нови карти, за да ги замени.
В: Как играчите споделят картите си в покера с общи карти?
О: При покера с общи карти (например Тексас холдем) играчите споделят някои от картите си в центъра на масата.
В: Има ли повече от един вид покер?
О: Да, има много различни видове покер.
обискирам