Лира да брачо: ренесансов струнен инструмент с дронови струни

Лира да брачо е европейски струнен инструмент, на който се свири с лък. Използван е през Ренесанса. Италианските поети-музиканти в двора през XV и XVI в. често свирели на нея, за да акомпанират на стиховете, които четели. Лира да брачо много прилича на средновековната цигулка. Промените в начина на изработване на lira da braccio продължават до края на XVI век. На картини често се вижда как на нея свирят боговете Орфей и Аполон. Понякога е използвана в групи от инструменти.

Инструментът е с форма, подобна на цигулка, но с по-широк гриф и по-плосък мост. Обикновено е имал седем струни, пет от които са били настроени като цигулка с добавено ниско D в долната част, и две други струни за дрон. Вероятно свирещият често е свирил мелодия на горните струни и акорди на долните.

Лирата da braccio е много популярна в двора. По-късно, през XVI в., мадригалът става много популярен, както и цигулката, така че лира да брачо се използва по-малко. Тя продължава да се използва в пиеси, особено когато е свързана с Аполон. Към средата на XVII в. хората вече не свирят на нея.

Устройство и строеж

Лира да брачо има тяло, оформено подобно на цигулков корпус, но често е по-широко и плоско. Грифът е по-широк, за да побере повече струни и да позволи изпълнение на акорди и многогласиe. Мостът е относително по-плосък, което улеснява свиренето на няколко струни едновременно. Тялото и грифтът обикновено са направени от дърво, а декорацията може да включва дърворезба и инкрустации при по-богато орнаментирани дворови инструменти.

Настройка и техника

Типичната конфигурация от седем струни включва пет „мелодични“ струни, настроени по подобие на цигулковото поле с добавена по-ниска струна, и две странични или отделни струни, служещи като дрон — постоянен басов тон. Тази подредба позволява едновременно изпълнение на мелодия и хармоничен акомпанимент. Свиренето се извършва с лък; техника и позиция напомнят на цигулката, но акцентът е върху възможността за акорди и продължителни дронови тонове.

Името и контекстът

Името "da braccio" буквално означава „за ръката“ (за свирене на ръката) и се противопоставя на инструментите da gamba („за краката“), които се държат между краката (като виола да гamba). Това название подчертава начина на държане и изпълнение — инструментът се поставя на рамото/ръката, подобно на съвременната цигулка.

Роля в музикалната практика и изкуството

Лира да брачо е служила най-вече като акомпаниментен инструмент за певци, поети и музиканти в дворови тържества, ренесансови представления и церемонии. Тя е функционален инструмент за изпълнение на песенни цикли, музика за интерактивни сценки и камерни ансамбли. В изобразителното изкуство богове като Орфей и Аполон са често изобразявани с този тип лира, което подчертава символната ѝ връзка с поезията и музиката.

Причини за упадък и наследство

През втората половина на XVI век и особено през XVII век лира да брачо постепенно е била изместена от по-универсалната и технически адаптивна цигулка, както и от промяната в музикалните вкусове и жанрове (разпространение на мадригала и нови камерни форми). В резултат нейното масово използване намалява, но не изчезва веднага — появяват се още примери в сценични и символични контексти. Днес инструментът е познат предимно чрез иконографията и няколко реконструкции, правени от съвременни майстори, които възстановяват звука и строя за исторически изпълнения.

Запазени примери и възраждане

Малко оригинални инструменти са достигнали до наши дни; повечето сведения идват от картини, гравюри и писмени описания. През XX и XXI век интересът към историческите изпълнения доведе до възстановки на лира да брачо по описания и образи, които използват реконструирани строи и лъкови техники. Тези възстановки позволяват да се пресъздаде част от звученето и ролята ѝ в ренесансовата музика.

Съпоставяне с други инструменти

На фона на средновековната и ренесансова оркестрова гама лира да брачо заема междинно място между соловите цигулкови инструменти и хармоничните инструменти с дронове. Тя комбинира възможностите за мелодично свирене и акомпанимент, което я прави ценна за певци и поети на двора. За разлика от виолата да гъмба, която е по-голяма и стои между краката, лирата да брачо е по-мека в проекцията и по-пригодена за акомпанимент.

Кратко обобщение: лира да брачо е ключов ренесансов инструмент, който свързва поезията и музиката в придворните среди; макар и разгромен от развитието на цигулковите инструменти и новите музикални форми, той остава важна част от историческото наследство и предмет на възстановки в съвременната историческа изпълнителска практика.