Брадичката е долната част на лицето. Тя се намира под устата и представлява предната част на долната челюстта (мандибулата). На костно ниво най-видимата част на брадичката е т.нар. ментална проекция (mental protuberance) и двете ментални бугърчета, между които понякога се открива менталният отвор (mental foramen).

Анатомия

В медицинската анатомия брадичката се нарича ментална еминенция. На повърхността и в дълбочина към нея се прикрепват няколко важни мускула, сред които mentalis (мускул, който повдига и извръща долната устна), genioglossus (отговорен за движения на езика) и geniohyoid (свързан с движението на подезичната кост). Тези мускули и сухожилни връзки влияят както върху формата, така и върху функцията на брадичката.

Развитие и вариабилност

При новородените брадичката е относително плоска и назад изместена; характерната впадина и проекция се оформят през детството и юношеството в резултат на растежа на челюстта, моделиране на костта и действието на мускулите. Сексуалните различия стават по-изразени в пубертета — при мъжете обикновено брадичката е по-широка и по-издадена, при жените често е по-фина и закръглена.

Има значителни индивидуални вариации: някои хора имат микрогения (слабо развити, малки брадички), други — макрогения (силно изпъкнала брадичка). Клинично тези отклонения могат да се коригират чрез ортогнатична хирургия или гениопластика и чрез импланти.

Еволюция и уникалност при Homo sapiens

Брадичката е отличителна черта на съвременните хора (нашия вид) и липсва при другите антропоидни примати и при повечето вкаменелости на хоминини. Нито големите маймуни, нито известните рани представители на рода Homo, включително неандерталците, проявяват брадичка като при съвременните хора. По тази причина отсъствието на типична брадичка е използвано като аргумент, че някои вкаменелости не принадлежат на Homo sapiens — например липсата ѝ при Homo floresiensis е част от основанията да се счита, че този малък хоминин не е нашият вид.

Теории за произхода и функцията

За еволюционното възникване на брадичката има няколко хипотези, като никоя не е окончателно потвърдена и вероятно причините са комплексни:

  • Механична/функционална хипотеза: брадичката може да подсилва предната част на мандибулата и да разпределя напрежението, възникващо при дъвкателни натоварвания или при говор. Тази идея свързва формата с адаптация към определени сили върху челюстта.
  • Свързана с говор и орален апарат: някои изследователи предлагат, че промени в мускулатурата на устните и езика, свързани с езиковите умения, са довели до формиране на брадичката, чрез промени в мястото и силите на прикрепване.
  • Редукция на прогнатизма: с намаляването на челюстната издадена част (прогнатизъм) при Homo sapiens може да се е появила относителна предна проекция на менталната област.
  • Сексуален отбор или случайен генетичен дрейф: брадичката може да е била предпочитана визуална черта или просто неадаптивен резултат от други еволюционни процеси.

Повечето съвременни изследвания сочат, че няма единна простa функционална причина и че брадичката вероятно е резултат от съчетание на биомеханични, онтогенетични и социобиологични фактори.

Клинично значение и форензика

Брадичката има значение в лицевата естетика и ортодонтията. Чести проблеми са травми (фрактури на мандибулата), вродени деформации и промени вследствие на заболявания. Медицински термин за областта е на латински mentum, а корекциите могат да включват гениопластика, импланти или ортогнатична хирургия.

В антропологията и форензиката формата на брадичката понякога се използва при идентификация и определяне на пола, но самостоятелно тя дава ограничена информация и трябва да се разглежда в комбинация с други черти.

Кратко обобщение

Брадичката (ментална еминенция) е отличителна анатомична и еволюционна черта на съвременните хора. Тя има анатомични и функционални връзки с мускулатурата на устата и езика, варира между индивидите и половете и е предмет на няколко еволюционни обяснения — от механични до социални. В клиничната практика брадичката е важна за естетиката, за дъвкателната функция и при лечението на лицеви травми и малформации.