Самюъл Себастиан Уесли (роден в Лондон на 14 август 1810 г.; починал на 19 април 1876 г.) е английски органист и композитор. Той е сред най-значимите английски творци на църковна музика през XIX век и оказва силно влияние върху възстановяването и повишаването на нивото на служебната музика в Англия.

Уесли живее в епоха, когато качеството и практиката на църковната музика в много английски енории и катедрали са в упадък. Той посвещава голяма част от живота си на подобряване на тези традиции — чрез композиции, изпълнение, преподаване и публикуване на музикални сборници. Като органист е известен със своята техникa, изразителност и умение за импровизация; като композитор пише главно религиозни творби, предназначени за богослужение.

Дейност и творчество

Уесли заема постове в няколко църковни институции и катедрали, където работи с хорове и организира музикалния живот. Написва голям брой творби за църковна употреба: антемни композиции, служби, хорали и органни парчета. Неговата музика се отличава с мелодичност, плътна хармония и практическа пригодност за камерните и катедрални хорове на своето време.

Приносите му включват:

  • въвеждане и популяризиране на по-високи стандарти при подготовката на хор, при изпълнението на служби и при подбора на репертоар;
  • съставяне и публикуване на музикални издания, които правят по-достъпни качествени творби за енорийските и катедралните среди;
  • влияние върху следващите поколения англоезични композитори и органисти чрез примера си на професионализъм и музикален вкус.

Личност и последици

Личният живот на Уесли не е бил лесен — той често изпитва финансови затруднения и е известен с труден характер, което води до конфликти и спорове с работодателите си. Тези противоречия понякога ограничават професионалните му възможности, но не омаловажават неговото творческо наследство.

Днес много от неговите произведения продължават да се изпълняват в църковния репертоар, а историците и музикантите признават ролята му за възраждането на английската църковна музика през XIX век. Неговото творчество остава важна част от музикалната литература за богослужение и служи като мост между по-старите традиции и по-съвременните практики в англиканската музика.