Дадаизмът: история, идеи и влияние на авангардното движение

Дадаизмът: история, идеи и влияние — радикален авангард, който пренаписа изкуството чрез нонсенс, протест и експерименти, вдъхновил сюрреализъм, поп арт и пънк.

Дадаизмът е авангардно интелектуално движение, което възниква около времето на Първата световна война. Въпреки че първоначално не е формулирано само като художествено течение, то за кратко оказва силно влияние върху визуалното изкуство, театъра и литературата. Дадаистите отхвърлят традиционните естетически норми и използват нонсенс, игра на случайности и протестни жестове като реакция срещу насилието и разрухата, нанесени от войната.

Произход и контекст

Движението се заражда в Цюрих, Швейцария, през 1916 г. в кабинета-варитете Cabaret Voltaire — място за експериментални представления, поезия и изложби. То е пряко повлияно от военните събития в Европа и от дълбокото разочарование от капиталистическото общество, национализма и масовата култура. Художниците и писателите на дадаизма виждат в традиционните форми и институции съучастие в онова, което според тях е довело до катастрофата на войната.

Характеристики и техники

Дадаизмът експериментира с разнообразни медии и похвати. Сред най-използваните са:

• колаж и фотомонтаж (често политически и сатирични);
• звукова поезия и „simultaneous” (едновременни) изпълнения, основани на ритъм, интонации и произволни звуци;
• readymade (готови предмети, провъзгласени за изкуство) — най-известният пример е „Фонтан” на Марсел Дюшан;
• асамблаж и скулптура от намерени материали;
• публични перформанси и провокативни акции, често със силен театрален и анархичен заряд.

Дадаистите използват и принципа на случайността в създаването — техники като срязване на текстове и ново подреждане, хвърляне на думи и образи за да се получи непредвидим резултат.

Идеи и позиция

Основните идеи на дадаизма включват критика на рационализма, отрицание на установените естетически ценности и провокация към обществото. Дадаистите са склонни да демонстрират, че „всичко може да бъде изкуство, ако артистът го обяви за такова” — аргумент, който целеше да разклати самата идея за художествената стойност. От друга страна, тази позиция предизвиква и обратна реакция: ако всичко е изкуство, възниква въпросът дали понятието изобщо има смисъл. Политически ориентациите в средите на дадистите са разнородни, но много от тях са критично настроени към национализма и войната, а някои са близки до радикални ляви идеи.

Ключови личности

Сред централните фигури в движението са имена като Хуго Бал (основател на Cabaret Voltaire), Тристан Цара, Макс Ернст, Ман Рей, Марсел Дюшан и други. В статията по-горе са посочени и личности като Антонин Арто, които имат близки или пресичащи се интереси с дадаистите в областта на театъра и авангарда. Някои от имената, свързвани с последващи течения, са сюрреализма, а впоследствие и фигури от по-късни авангардни движения.

Историческо развитие и разпространение

Пикът на дадаизма е в периода около 1916–1922 г. От Цюрих идеята се разпространява в други европейски градове. В Берлин се формира активна дада сцена, а в Париж Тристан Цара играе важна роля за обособяването и организирането на дадаистките инициативи — там участват и художници като Ман Рей, Жан Кокто и Марсел Дюшан. В Ню Йорк също се проявяват дадаистки практики, в които участват артисти, пренасящи идеите от Европа.

През 1920-те години някои дадаисти се присъединяват към или влияят върху други авангардни движения — най-вече сюрреализма, който взаимства техники като автоматичното писане и работа със сънища. С времето първоначалният дадаистки импулс отслабва, но методите и настроението му остават в много по-късни течения.

Влияние

Дадаизмът има дълготраен ефект върху развитието на модерното и съвременното изкуство. Неговото влияние може да се проследи в

• сюрреализма — особено в стремежа към разрушаване на логическия ред и използване на несъзнателното;
• поп арт и ироничния подход към масовата култура;
• по-късните авангардни течения като неодадаизма и някои направления на концептуалното изкуство, флуксус и др.;
• музиката и културните движения като пънк рок, където анархичният дух и естетиката на провокацията намират нови изразни форми.

Името „Дада”

Произходът на думата „Дада” е многозначен и до днес остава предмет на дискусии. Една популярна версия е, че името имитира първите думи на бебето (например „дa-да”), символизирайки връщане към детската игра и езиковия нонсенс. Няма категорично доказателство кой точно е измислил името, а самата неяснота е в духа на движението.

Наследство

Дадаизмът промени възприемането на това какво може да бъде и какво не може да бъде изкуство. Днес много от неговите приноси — готовите предмети, колажът, перформансът и използването на случайността — са част от общия арсенал на съвременните художници. През 60-те години възниква т.нар. неодадаизъм, който връща на преден план идеи и похвати, почерпени от оригиналния дадаизъм.

Като цяло, дадаизмът остава важен пример за това как културната реакция към криза и конфликт може да роди радикални художествени и интелектуални експерименти, които продължават да влияят върху изкуството и мисленето и днес.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява дадаизмът?

В: Първоначално това движение в изкуството ли е било?

В: Кога започва дадаизмът?

Въпрос: Колко дълго е продължило влиянието на дадаизма в изкуството?

В: Какъв тип движение е дадаизмът?

В: Влиянието на дадаизма оказа ли влияние и върху други области освен върху изкуството?

Търсене по буква