Поантилизъм: определение, техника, история и известни художници

Поантилизмът е начин на рисуване, при който малки отделни точки от чист цвят се използват за образуване на изображения. Художникът нанася върху платното стотици или хиляди малки, ясно отделени точки — предимно от основните тонове (червено, жълто, синьо) и допълнителни зелени и бели нюанси. Окото и съзнанието на зрителя смесват тези точки оптически, за да се получат по-сложни тоналности и междинни цветове като оранжево, лилаво, розово и кафяво, в зависимост от подредбата и плътността на точките. Поантилизмът разчита на оптичната смес и на наблюдателската дистанция — от близо картината изглежда като точкова структура, отдалеч — образите и цветовете се сливат.

История и терминология

Жорж Соро, (фр. Georges Seurat) първоначално свързан с импресионизма, и Пол Синяк разработват и систематизират тази техника през 1880-те, като ключова година често се посочва 1886 г. Техният подход е свързан с новите теории за цветовете и зрителното възприятие. Заедно с тях в експерименти с разделяне на цветовете участват и художници като Камий Писаро, а влиянието на поантилизма може да се проследи и в някои картини на Винсент ван Гог.

Критиците първоначално присмиват тези творби и наричат движението "поантилизъм" (от фр. pointillisme) като обида — название, което по-късно е възприето и остава в употреба. В по-широк контекст течението, което обединява тези опити и теоретични постановки за разделяне на цветовете, често се нарича неоимпресионизъм или дивизионизъм (divisionisme). Разликата е, че поантилизмът (pointillism) акцентира на т.нар. точки, докато дивизионизмът поставя по-голямо ударение върху теоретичното разделяне на цветовите стойности и техните оптични взаимодействия.

Техника и материали

Традиционните художници смесват пигменти върху палитра, но поантилистите избягват директното смесване на боите и използват цветовете почти "направо от тубата". Основни характеристики на техниката:

• Малки, ясно отделени точки или къси щрихи с приблизително еднакъв размер и форма.
• Поставяне на допълващи се и контрастни цветове един до друг, за да се предизвика оптична смес (например синьо до жълто за зелено-оптически ефект).
• Използване на плътни, непрозрачни маслени бои за по-добър контрол върху формата на точките и за да не се разтекат една в друга.
• Нанасяне върху предварително грундирано платно; често се работи с твърди четки или малки писчета (dotting tools) за постигане на равномерни точки.
• Работа на суха боя (wet-on-dry), тъй като мократа смес може да размаже отделните точки и да унищожи оптичния ефект.

Важно е да се разбере, че поантилизмът не е само декоративна точкова бутафория — той е опит да се приложи научно разбиране за зрението и за цветовите взаимодействия върху живописната техника. Художниците изучавали писания по оптика и цветознание (например работите на Шавен, Руто и други от XIX век) и прилагали тези принципи в композицията и палитрата си.

Известни художници и произведения

Към най-известните представители и близки до поантилистичната практика се включват:

• Жорж Соро, — водещ автор на техниката; неговата най-известна творба е "Неделен следобед на острова Гран Жат" (A Sunday Afternoon on the Island of La Grande Jatte), която илюстрира идеята за оптична смес и структурирана композиция.
• Пол Синяк — съратник и популяризатор на техниката, създал множество пейзажи и морски сцени в духа на неоимпресионизма.
• Камий Писаро, — участва в експерименти с разделяне на цветовете и прилага елементи на дивизионизма в някои от късните си работи.
• Винсент ван Гог — макар и да не е поантилист в строгия смисъл, в някои от картините му се забелязва използване на отделни по-широки щрихи и цветни петна, които напомнят оптични принципи на движението.

Прием и влияние

Първоначалният прием на поантилизма е смесен — от присмех и критики до възхищение от част от художествената общност. Въпреки това на по-късен етап техниката оказва влияние върху развитието на модерното изкуство: нейният интерес към структурата, цветовете и разделянето на площите се проследява в развитието на фовизма, кубизма и абстрактното изкуство. Теоретичните идеи зад поантилизма намират отражение и в други области — например в печатарството (растеризация и полутонове), в дигиталната графика (пикселизация) и в приложните изкуства.

Практически съвети за рисуване в поантилистичен стил

• Започнете с проста композиция и ограничена палитра, за да усетите оптичните взаимодействия между цветовете.
• Работете с качествени маслени бои и твърда четка; практикувайте нанасяне на равномерни точки с еднаква дистанция.
• За да получите желаните нюанси, експериментирайте с разстоянието между точките и с комбинацията на допълващи се цветове.
• Оставете зрителя да „смеси“ цветовете — не надравнявайте точките на палитрата, а се доверете на оптиката.

Поантилизмът остава важна стъпка в историята на изобразителното изкуство — съчетавайки художествено виждане с научно подход към цвета, той продължава да вдъхновява художници и дизайнери и до днес.

Въпроси и отговори

В: Какво е поантилизъм?

Въпрос: Кой е разработил тази техника?

В: Как реагират художествените критици, когато за първи път виждат картини на поантилистите?

Въпрос: Как традиционните художници създават своите произведения на изкуството?

Въпрос: Как обикновено изглежда една поантилистична картина?

В: Какви бои обикновено се използват за поантилизма?

Търсене по буква