Амброаз Волар (3 юли 1866 г. – 1939 г.) е един от най-влиятелните търговци на френско модерно изкуство в края на XIX и началото на XX век. Базиран в Париж, той играе ключова роля за представянето и разпространението на новаторски художници пред колекционери, дилъри и музеи. Неговият образ е рисуван и гравиран от множество творци; според Пикасо, „Най-красивата жена, която някога е живяла, никога не е имала свой портрет, рисуван или гравиран по-често от Волар“ — метафора за честотата, с която художниците са се обръщали към неговия образ.

В повечето случаи Волар купува произведения директно от самите художници и често им осигурява първите изложби и публикации. Той е първият собственик на картината на Сезан "Vue sur l'Estaque et le Chateau d'If", която по-късно е продадена в Christie's в Лондон за 13 522 500 паунда през февруари 2015 г. Такива транзакции и препродажби подчертават ролята му като мост между творците и пазара на изкуство.

Като търговец и куратор Волар подкрепя и популяризира почти неизвестни в своето време художници, които по-късно стават световноизвестни. Сред художниците, с които работи или които популяризира чрез изложби и продажби, са Пол Сезан, Аристид Майол, Реноар, Луи Валта, Пабло Пикасо, Андре Дерен, Жорж Руо, Пол Гоген и Винсент ван Гог. Неговата програма включва представяне на постимпресионисти, фовисти и ранни кубисти, като често съчетава търговска интуиция с усет за художествена стойност.

Освен търговията Волар е и активен колекционер и издател. Той поръчва и публикува графични серии, офорти и илюстрирани книги, работи с водещи художници върху печатни издания и подпомага реализирането на сериозни графични проекти. Сред най-известните му инициативи са поръчките на печатни серии и офорти от съвременни творци — сред тях и прочутата „Suite Vollard“ на Пикасо, серия офорти, свързана тясно с изкуствоведските и пазарни прояви на върховете на модернизма.

Наследството на Волар е многопластово: той е посредник, който преначертава картината на пазара за модерно изкуство, издател, който разпространява творби и идеи, и колекционер, чиито продажби и експозиции повлияват на публичния вкус и музеи. След смъртта му през 1939 г. голяма част от произведенията, които е придобил или публикувал, влизат в частни колекции и публични институции, а името му остава синоним на ранното развитие и търговията на европейското модерно изкуство.