Джоузеф Търнър — английски пейзажист, майстор на светлината (1775–1851)

Джоузеф Малърд Уилям Търнър (Ковънт Гардън, Лондон, 23 април 1775 г. - Челси, Лондон, 19 декември 1851 г.) е английски художник и живописец, признат като един от най-големите майстори на пейзажната живопис. Търнър е известен с изключителното си владеене на светлината, цвета и атмосферата, както и с прогресивния си подход към форма и композиция.

Ранни години и образование

Баща му е производител на перуки, а майка му страда от психични проблеми; като дете Търнър е изпратен да живее при чичо си в Брентфорд, където започва да рисува. Търнър постъпва в Кралската художествена академия в Лондон на 14-годишна възраст и година по-късно е приет в нейните школи. През 1790 г. участва с акварелна картина в изложба на Академията; формалното му обучение в Академията е кратко, но той продължава да развива техниката и познанията си самостоятелно.

През 1802 г. е избран за член на Кралската академия (Royal Academy) на 27-годишна възраст. По-късно е назначен за професор по перспектива в Академията (назначението му датира от началото на XIX век), което утвърждава ролята му в официалния художествен свят на Великобритания.

Пътувания и формиране на стил

През 1802 г. Търнър предприема пътуване из Европа, посещава Франция и Швейцария, както и Лувъра в Париж. По-късно в живота си многократно пътува в Италия и няколко пъти посещава Венеция, където изучава цветовете и отраженията върху вода и въздух. Тези пътувания значително обогатяват художествените му впечатления и подпомагат развитието на индивидуалния му стил.

С течение на времето Търнър започва да създава картини, които са по-обобщени и експресивни в отношението към формата и цвета, отколкото строго реализъм. Неговите творби често поставят в центъра светлината и атмосферата, понякога придавайки приоритет на емоционалното впечатление пред детайла.

Тематика, техника и иновации

Търнър се интересува от природни явления и катастрофи: слънчева светлина, буря, дъжд, мъгла и бурната мощ на морето. Той експериментира с цветови ефекти, прозрачност и свободни, често импровизационни мазки, които дават усещане за движение и трансформация. Много от акварелите му са изключително свободни и в някои случаи приближават абстрактността.

Неговите изследвания на светлината и атмосферата предхождат идеи, които по-късно ще станат важни за импресионистите. Художници като Моне и други изучават и ценят методите и решенията на Търнър.

Най-известни произведения

Сред най-известните му картини са:

• "Бойният Темерер" (The Fighting Temeraire) — изобразява изтеглянето на прочутия военен кораб до последното му място за разборка; символна творба за края на една епоха и възхода на индустрията.
• "Дъжд, пара и скорост – Голямата западна железница" (Rain, Steam and Speed) — показва парен влак, пресичащ мост, и илюстрира сблъсъка между природата, светлината и новите технологии.
• "Снежна буря" (Snow Storm) — няколко варианта, сред които парен кораб, борещ се с буря; за този сюжет съществува и популярна легенда, че Търнър се е връзал за мачтата на кораб, за да почувства силата на стихията (анекдот, цитиран от съвременници).
• "Корабът на робите" (Slave Ship) — пълното заглавие "Robbers Throwing overboard the Dead and Dying — Typhoon coming on" (ок. 1840) е мощна критика и драматична визуализация на човешката жестокост и природния гняв.
• "Корабокрушението на HMS Minotaur" (завършено ок. 1810) и "Изригването на Везувий" (1817) — примери за интереса му към катастрофи и вулканични явления.
• "Пресичането на потока" (Crossing the Brook) — пейзаж, рисуван през 1815 г., показващ долината и река Тамар; тук личи по-спокойната, идилична страна на творчеството му.

Личен живот и характер

Търнър никога не се жени официално, въпреки че има две деца от връзката си със Сара Данби. Голямата част от живота си живее с баща си, който му помага в студиото до смъртта си през 1829 г. С напредването на възрастта поведението му става по-отдръпнато и често е описван като ексцентричен; в по-късните години изпада в периоди на депресия, но продължава да работи активно.

Наследство и оценка

Приживе Търнър вече е считан от мнозина за гений, но работите му също предизвикват остри критики. Някои съвременници осмиват свободната му техника и казват, че по-късните му картини "могат да бъдат рисувани с моп", докато други възхваляват неговото майсторство и визия. След смъртта му той оставя на британската нация около 300 маслени платна и приблизително 20 000 акварела и скици (т.нар. Turner Bequest) — огромен архив, който днес почти изцяло е част от колекциите на галерии във Великобритания, включително Tate Britain.

Търнър е считан за мост между класическите пейзажи и по-модерните, експресивни представи на природата; неговото влияние се усеща в развитието на европейската живопис през XIX и XX век.

Търсене по буква