AlegsaOnline.com

Уилям Блейк — английски поет, визионер и влиятелен художник (1757–1827)

Уилям Блейк — визионер, английски поет и художник; открийте живота, поезията и гравюрите му, включително прословутия химн „Йерусалим“.

Автор: Leandro Alegsa Дата на създаване: 18 юни 2022 г. Последна актуализация: 21 октомври 2025 г.

simple.wikipedia.org · Public domain

Уилям Блейк (28 ноември 1757 г. – 12 август 1827 г.) е английски поет, ясновидец, художник и гравьор. Роден е и умира в Лондон, където прекарва по-голямата част от живота си и създава своите най-значими произведения.

Ранен живот и обучение

Блейк е син на обущар и още като дете проявява интерес към рисуването и писането. На 14‑годишна възраст започва седемгодишно ученичество при гравьора Джеймс Басайър (James Basire), което му дава солидна техническа подготовка в гравирането. През 1779 г. е приет в Кралската академия (Royal Academy) в Лондон, но бързо се откроява със своя независим дух и нестандартни възгледи за изкуството и религията.

Творческа практика и техника

Като гравьор Блейк работи както за поръчки — илюстрации и книжни гравюри — така и върху собствените си „илюминирани“ издания, в които комбинира текст и изображения. Около края на 1780‑те той развива т.нар. релефна ецировка (или illuminated printing), метод, при който текстът и илюстрациите се гравират и отпечатват заедно, а след това се ръчно оцветяват. Този подход му позволява да контролира цялостния облик на книгата — от шрифта до картинните сцени — и да създава малки произведения, в които поезия и изображение са неразделни.

Основни произведения

Първата по-известна стихосбирка на Блейк е Poetical Sketches („Поетични скици“), отпечатана около 1783 г. По-късно създава прочутите цикли Songs of Innocence (1789) и Songs of Innocence and of Experience (1794), на български често превеждани като „Песни на невинността“ и „Песни на невинността и на опита“. В тези кратки, музикални стихотворения Блейк противопоставя чистотата и детското виждане на света на горчивите уроци и компромисите, които носи опитът.

Сред по‑дългите и пророчески произведения са „The Marriage of Heaven and Hell“, „The Book of Urizen“, „Milton“ и епосът „Jerusalem: The Emanation of the Giant Albion“. Някои от известните му стихове, като „The Tyger“ и „The Lamb“, са станали класика и често се изучават в училищата.

„And did those feet in ancient time“ и „Йерусалим“

Най-популярното стихотворение на Блейк в широката британска култура е And did those feet in ancient time („И дали тези крака в древността“), което през 1916 г. е озвучено и аранжирано от Хюбърт Пари. Мелодията и текстът стават известни под името „Йерусалим“ и впоследствие се превръщат в емблематичен химн, използван при различни национални и културни събития.

Визии, религиозни и политически възгледи

Блейк е известен с изпълнените с визии, символика и сложна митология свои „пророчески книги“. Неговият духовен и мистичен светоглед често излиза извън рамките на официалната религия и критично се отнася към обществените пороци на епохата — индустриализацията, социалната несправедливост и догматизма. За него въображението е най-висшата човешка способност и средство за освобождение от ограничените, рационалистични системи.

Личен живот

През 1782 г. Блейк се жени за Катарина Бочър (Catherine Boucher), с която остава до смъртта си. Тя му помага при отпечатването и оцветяването на много от илюминираните книги и го подкрепя в трудните години, когато той е слабо оценяван от съвременниците си.

Приемане и влияние

Приживе Блейк няма широка слава и е смятан често за ексцентрик. Въпреки това от края на XIX век и особено през XX век неговото творчество е преоценено и той става ключова фигура за романтизма, символизма и модерното изкуство. Художници, поети и мислители от различни поколения черпят вдъхновение от неговата смелост в образните решения и от свободата на концептуалното мислене.

Работите на Блейк се съхраняват и излагат в големи музеи и библиотеки, сред които Британският музей и Tate, а оригинални илюминирани издания и рисунки са високо ценени от колекционери и изследователи.

Почит и памет

През 2002 г. Блейк е избран на 38‑мо място в анкета на Би Би Си за 100-те най-велики британци, което отразява постепенното възстановяване и укрепване на неговото място в националната култура. Днес той се разглежда не само като поет и гравьор, но и като визуален мислител, чиито идеи продължават да влияят върху литературата, изкуството и духовните търсения.

Блейк умира в Лондон на 12 август 1827 г. След смъртта му репутацията му на визионер и иноватор значително нараства и днес той е смятан за един от най-оригиналните и влиятелни творци в историята на британската култура.

Книги за Блейк

Питър Абс (юли 2014 г.). "Уилям Блейк и изковаването на творческия Аз". The London Magazine: 49-62.
Питър Акройд (1995 г.). Блейк. Sinclair-Stevenson. ISBN 1-85619-278-4.
Доналд Олт (1974 г.). Визионерска физика: Блейк в отговор на Нютон. Чикагски университет. ISBN 0-226-03225-6.
--- (1987). Разказът е необвързан: Четирите зодии на Уилям Блейк. Station Hill Press. ISBN 1-886449-75-9.
Стивън К. Берендт (1992 г.). Четене на Уилям Блейк. London: Macmillan Press. ISBN 0-312-06835-2 .
G.E. Bentley (2001 г.). Чужденецът от рая: Блейк: Биография на Уилям Блейк. Yale University Press. ISBN 0-300-08939-2.
--- (2006). Blake Records. Второ издание. Yale University Press. ISBN 0-300-09685-2.
--- (1977). Blake Books. Clarendon Press. ISBN 0-19-818151-5.
--- (1995). Blake Books Supplement. Clarendon Press.
Харолд Блум (1963). Апокалипсисът на Блейк. Doubleday.
Jacob Bronowski (1972). Уилям Блейк и епохата на революцията. Routledge & K. Paul. ISBN 0-7100-7277-5 (твърда подвързия), ISBN 0-7100-7278-3 (pbk.)
--- (1944). Уилям Блейк, 1757-1827 г. Човек без маска. Secker and Warburg, London. Препечатки: Penguin 1954; Haskell House 1967.
Хелън П. Брудер (1997 г.). Уилям Блейк и дъщерите на Албиона. Basingstoke: Macmillan Press, и Ню Йорк: Martin's Press. ISBN 0-333-64036-5.
Г. К. Честъртън, Уилям Блейк. Duckworth, London, n.d. [1910]. Преиздание: House of Stratus, Cornwall, 2008. ISBN 0-7551-0032-8.
Стив Кларк и Дейвид Уоръл, редактори (2006 г.). Блейк, нация и империя. Basingstoke: Macmillan Press и Ню Йорк: Martin's Press.
Tristanne J. Connolly (2002 г.). Уилям Блейк и тялото. Ню Йорк: Palgrave Macmillan.
S. Фостър Деймън (1979 г.). Речник на Блейк. Преработено издание. Университет на Нова Англия. ISBN 0-87451-436-3.
Майкъл Дейвис (1977) Уилям Блейк. Нов вид човек. Калифорнийски университет, Бъркли.
Morris Eaves (1992 г.). Контраартистичната конспирация: Изкуство и индустрия в епохата на Блейк. Cornell University Press. ISBN 0-8014-2489-5.
Дейвид В. Ердман (1977 г.). Блейк: Блейк: Пророк срещу империята: Блейк: интерпретацията на поета на историята на собственото му време. Princeton University Press. ISBN 0-486-26719-9.
--- (1988). Пълната поезия и проза на Уилям Блейк. Anchor. ISBN 0-385-15213-2.
R. N. Essick (1980). Уилям Блейк: Блейк: гравьор. Princeton University Press. ISBN 0-691-03954-2.
--- (1989). Уилям Блейк и езикът на Адам. Clarendon Press. ISBN 0-19-812985-8.
R. N. Essick & D. Pearce, eds. (1978). Блейк в своето време. Indiana University Press.
Майкъл Фербер, "Социалната визия на Уилям Блейк". Принстън Юнивърсити Прес, Принстън, 1985 г.
Ървинг Фиск (1951 г.). Дългът на Бърнард Шоу към Уилям Блейк. London: The Shaw Society [брошура от 19 страници].
Нортроп Фрай (1947 г.). Страшна симетрия. Princeton University Press. ISBN 0-691-06165-3.
--- изд. (1966 г.). Блейк. Сборник с критически есета. Prentice-Hall.
Александър Гилкрист, Живот и творчество на Уилям Блейк, (второ издание, Лондон, 1880 г.). Преиздадена от Cambridge University Press, 2009 г. ISBN 978-1-108-01369-7.
Жан Х. Хагстрьом, Уилям Блейк. Поет и художник. Въведение към илюстрованите стихове, Чикагски университет, 1964 г.
Hoeveler, Diane Long (1979 г.). "Еротичният апокалипсис на Блейк: (PDF): The Androgynous Ideal in "Jerusalem" (Андрогинният идеал в "Йерусалим"). Essays in Literature (Есета по литература). Западен Илинойски университет. 6 (1): 29-41. Retrieved 31 January 2013. Превръщането в андрогин, преодоляването на недостатъците, присъщи на всеки пол, се очертава като основно предизвикателство за всички герои на Блейк.
Джеймс Кинг (1991 г.). Уилям Блейк: Блейк: Неговият живот. St. Martin's Press. ISBN 0-312-07572-3.
Saree Makdisi (2003 г.). Уилям Блейк и невъзможната история на 90-те години на XIX в. (William Blake and the Impossible History of the 1790s). University of Chicago Press.
Бенджамин Хийт Малкин (1806 г.). Спомени на баща за детето му Longsmans, Hurst, Rees, and Orme, Paternoster Row, London. {Виж: : Arthur Symons, William Blake (1907, 1970), 307-329.}
Peter Marshall (1988 г.). Уилям Блейк: Блейк: визионер анархист. Freedom Press. ISBN 0-900384-77-8
Ема Мейсън, "Духовното усещане на Елиу: В: Michael Lieb, Emma Mason and Jonathan Roberts (eds), The Oxford Handbook of the Reception History of the Bible (Oxford, OUP, 2011), 460-475.
W. J. T. Mitchell (1978 г.). Композиционното изкуство на Блейк: A Study of the Illuminated Poetry (Изследване на илюстрованата поезия). Yale University Press. ISBN 0-691-01402-7.
Джоузеф Натоли (1982, 2016) Критика на Блейк през ХХ век: Фрай до наши дни. Ню Йорк: Routledge. ISBN 978-1-1389-3914-1.
Victor N. Paananen (1996 г.). Уилям Блейк. New York: Twayne Publishers. ISBN 0-8057-7053-4.
Laura Quinney (2010 г.). Уилям Блейк за себе си и душата. Harvard University Press. ISBN 978-0-674-03524-9.
Kathleen Raine (1970 г.). Уилям Блейк. Оксфордски университет.
George Anthony Rosso Jr. (1993 г.). Пророческата работилница на Блейк: Изследване на "Четирите зодии". Associated University Presses (Асоциирано университетско издателство). ISBN 0-8387-5240-3.
Gholam Reza Sabri-Tabrizi (1973 г.). Небето и адът на Уилям Блейк. New York: International Publishers.
Марк Шорер (1946 г.). Уилям Блейк: Блейк: Политиката на визията. Ню Йорк: H. Holt and Co.
Базил дьо Селинкур (1909 г.). Уилям Блейк. Лондон:Duckworth and co..
Джун Сингър, Нечестивата Библия: Блейк, Юнг и колективното несъзнавано (New York: Putnam 1970). Преиздадено като: Блейк, Юнг и колективното несъзнавано (Nicolas-Hays 1986).
Sheila A. Spector (2001 г.). Божествени чудеса: развитието на кабалистичния мит на Блейк. Bucknell Univ. Pr. ISBN 978-0838754689
Алджърнън Чарлз Суинбърн, Уилям Блейк: Блейк: Критическо есе. John Camden Hotten, Piccadilly, London, 2d. ed., 1868.
Артър Саймънс, Уилям Блейк. A. Constable, London 1907. Преиздание: Cooper Square, New York 1970. {Включва документи на съвременници за Ум. Блейк, на 249-433.}
E. П. Томпсън (1993 г.). Свидетел срещу звяра Cambridge: Кембридж: Cambridge University Press ISBN 0-521-22515-9.
Joseph Viscomi (1993 г.). Блейк и идеята за книгата (Princeton University Press). ISBN 0-691-06962-X.
Дейвид Уиър (2003 г.). Брахма на Запад: Уилям Блейк и Ориенталският ренесанс (SUNY Press).
Мона Уилсън (1927 г.). Животът на Уилям Блейк (Лондон: The Nonesuch Press)
Роджър Уитсън и Джейсън Уитакър (2012 г.). Уилям Блейк и цифровите хуманитарни науки: (Лондон: Routledge) ISBN 978-0415-6561-84
Джейсън Уитакър (1999 г.). Уилям Блейк и митовете на Великобритания (Лондон: Macmillan).
W. Б. Йетс (1903). Идеи за доброто и злото (Лондон и Дъблин: A. H. Bullen). {Две есета за Блейк в 168-175, 176-225}.
Сравнително изследване на три антиробски стихотворения, написани от Уилям Блейк, Хана Мор и Маркъс Гарви: Стереотипизиране на чернокожите от Жереми Крубо Данини за GRAAT On-Line, януари 2010 г.
W. M. Rossetti, ed., Poetical Works of William Blake, (London, 1874)
A. G. B. Russell (1912). Гравюри на Уилям Блейк.
Блейк, Уилям, Произведения на Уилям Блейк в конвенционалната типография, под редакцията на Г. Е. Бентли, младши, 1984 г. Факсимилно издание, Scholars' : Facsimiles & Reprints, ISBN 978-0-8201-1388-3.

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Уилям Блейк?

О: Уилям Блейк е английски поет, визионер, художник и гравьор, живял от 1757 до 1827 г.

В: Къде е роден и къде е починал?

О: Роден е и е починал в Лондон.

В: Колко известен е бил по време на живота си?

О: По време на живота си не е бил много известен.

В: Кое е най-известното стихотворение на Блейк?

О: Най-известното му стихотворение е "И направиха тези крака в древността".

В: Кой е създал музикалното оформление на стихотворението повече от 100 години по-късно?

О: Хюбърт Пари поставя стихотворението на музикална основа повече от 100 години по-късно.

В: Как се нарича химнът, който е резултат от това сътрудничество?

О: Химнът, който е резултат от това сътрудничество, се нарича "Йерусалим".

Въпрос: През коя година в анкета на 100-те най-велики британци Уилям Блейк е класиран на 38-о място? О: През 2002 г. Уилям Блейк е класиран на 38-мо място в анкета на 100-те най-велики британци, организирана от Би Би Си.

Автор

AlegsaOnline.com - Уилям Блейк - Leandro Alegsa

Дата на създаване: 18 юни 2022 г.
Последна актуализация: 21 октомври 2025 г.

URL: https://bg.alegsaonline.com/art/108193