Витраж — витражно стъкло, техника, оцветяване и употреба

Витраж — история, техники и оцветяване: практическо ръководство за изработка, видове стъкло и употреба в интериор и архитектура. Идеи за луксозни и художествени решения.

Витражното стъкло е стъкло, оцветено чрез добавяне на метални соли при изработката му. От оцветеното стъкло се изработват витражи — композиции от малки парчета стъкло, подредени така, че да образуват шарки, сцени или абстрактни композиции. Парчетата обикновено се свързват с оловни ленти (водещи) и се поддържат от твърда рамка, но има и други конструктивни техники. Към витражния дизайн често се добавят рисувани детайли, както и т.нар. жълто петно, получено чрез специално третиране. Терминът "витраж" се използва и за прозорци, при които изображенията и цветовете са рисувани върху стъклото и след това са стопени в пещта (използване на витреален емайл и изпичане).

Техника и материали

Производството на витражно стъкло включва няколко основни етапа: оцветяване на стъклото при стопяване чрез метални добавки, формоване или рязане на листове, подреждане на парчетата според модел и залепване/свързване по конструктивен начин. Съвременните техники включват:

• Класическа технология с оловни ленти (lead came) — традиционен начин за свързване на парчетата.
• Методът на медна фолио (Tiffany) — отделните стъкълца се обвиват с тънка медна лента и след това се запояват, което позволява по-фини линии и по-сложни форми.
• Dalle de verre — дебели плочи стъкло, залепени или инкорпорирани в бетон/резинова матрица; използва се за модерни и монументални работи.
• Рисуване и изпичане — витреален емайл и оловни контури могат да бъдат нанасяни с четка и след това изпичани в пещ, за да се сработят с повърхността на стъклото.
• Фюзинг и ламиниране — съвременни методи, при които парчета стъкло се спояват термично (фюзинг) или се залепват с полимерни слоеве за по-добра здравина и изолация.

Жълтото петно (silver stain) е специален метод, при който соли на среброто се нанасят върху стъклото и при изпичане дават жълти и медени тонове. Витражните бои (grisaille и подобни) са основно метален оксид в глазура, които се изпичат и фиксират към стъклената повърхност.

Оцветяване: кои метали дават кои цветове

Различните метални добавки и оксиди при стопяване на стъклото дават отличителни цветове. Някои примери:

• Мед: металът дава тъмночервено стъкло — в зависимост от химичната форма и атмосферата на пещта (редуцираща или окисляваща) медта може да произведе и зелени или сини нюанси; при определени условия дава и т.нар. "пурпурено" (ruby) стъкло.
• Злато: металът в малки количества (0,001%) произвежда рубиненочервено стъкло — златото дава наситено рубинено-червено при много прецизни условия на топене и размер на частиците.
• Сребро, обикновено сребърен нитрат, дава гама от червени до жълти цветове — в зависимост от начина на прилагане (в стъкло или като жълто петно) и от изпичането може да се получат различни тоналности.
• Кобалт: блестящо син — кобалтът дава стабилен, интензивен син цвят при относително малки количества.
• Манганов диоксид: зелен — манганът често се използва и като средство за деколориране (премахване на жълтината), но в комбинации може да дава пурпурни, лилави или зелени оттенъци в зависимост от състава и температурата.
• Железен(II) оксид: синьо-зелен — желязото може да дава широк диапазон от зелени до сини тонове; малки промени в химията и атмосферата на пещта влияят силно на цвета.
• Хром: тъмнозелен — хромът е силен оцветител и дава наситени зелени, понякога тъмни и почти черни тонове при по-високи концентрации.

Исторически и художествени аспекти

Витражите са широко разпространени в християнското изкуство, особено в готическите катедрали, където големи прозорци разказват библейски истории с образи и символи. От Средновековието до Възраждането и по-късно, прозорците служат и за образователна, и за естетическа функция. В същото време витражът не е запазен само за религиозни теми — среща се и в секуларна архитектура, в луксозни домове, обществени сгради и модерни художествени проекти. Понякога се използва и терминът художествено стъкло, когато става дума за декоративни или независими артистични произведения.

Поддръжка и реставрация

Витражите изискват специфична поддръжка: периодично почистване (с меки материали и подходящи разтвори), проверка на оловните връзки и носещата рамка, както и защита от атмосферни влияния. При старите витражи оловните водещи могат да корозира и да загубят якост, стъклените парчета могат да се напукат или да се отделят. Консервацията включва почистване, укрепване на конструкцията, възстановяване на липсващи детайли и понякога добавяне на външно защитно остъкляване (прозрачно защитно стъкло или поликарбонат), което защитава витража от вятър и замърсяване, но запазва видимостта и естетиката.

Реставрацията трябва да се извършва от специалисти с опит — неправилни техники могат да увредят оригиналните материали и историческата стойност на витража. Документирането преди интервенция (фотографии, схеми, анализ на стъклото и бои) е важна част от процеса.

Съвременни приложения

Днес витражът продължава да бъде популярен — както в реставрацията на исторически сгради, така и в нови проекти: декоративни панели, прегради, лампи, интериорни и екстериорни фасади. Съвременните технологии (фюзинг, пясъкоструйни техники, лазерно рязане, модулни системи) позволяват нова свобода в дизайна, като същевременно се запазват традиционни методи за постигане на характерния цветен ефект.

Витражът е уникална комбинация от техническа прецизност, химия на стъклото и художествен изказ — приложима в религиозни, публични и частни пространства, от сервиране на светлина и цвят до разказване на истории чрез образи и абстракции.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява витражът?

В: Как се използва витражът?

В: Какви елементи се добавят към витража, за да се създаде цвят?

Въпрос: Какъв пример за модерно изкуство във витража може да се види?

В: Динамичните фигури често ли се срещат във витражите?

Търсене по буква