Символизмът: течение в поезията и изкуството в края на XIX в.

Символизмът — мистично течение в поезията и изкуството в края на XIX в.: от Бодлер и По до Климт и Моро; метафори, сънища и лични символи, формирали модерното изкуство.

Символизмът е течение в изкуството от края на XIX в. с френски, руски и белгийски произход. Движението отхвърля реализма и натурализма и включва поезия и други изкуства. Символистите вярват, че изкуството трябва да представя абсолютни истини, които могат да бъдат описани само косвено. По този начин една символистка картина може да изглежда реалистична, но всъщност представя невизуална идея.

В литературата стилът започва с публикацията на Шарл Бодлер Les Fleurs du mal (Цветята на злото, 1857 г.). Творбите на Едгар Алън По, на които Бодлер се възхищава много и които превежда на френски, оказват значително влияние и са източник на много основни тропи и образи. Самото наименование "символист" е използвано за първи път от критика Жан Мореас, който го измисля, за да разграничи символистите от подобни стилове в литературата и изкуството. Символизмът в изкуството е свързан с готическия компонент на романтизма[1].

Съществуват няколко групи художници-символисти и визуални артисти, сред които Гюстав Моро, Густав Климт, Одилон Редон, Анри Фантин-Латур, Гастон Бусиер, Едвард Мунк, Фелисиен Ропс и Ян Тороп. Символизмът в живописта е дори по-разпространен в географски план от символизма в поезията. Идеите му засягат Михаил Врубел, Николай Рьорих, Мартирос Сарян, Михаил Нестеров, Леон Бакст, Елена Горохова в Русия, както и Фрида Кало в Мексико и Дейвид Четлахе Паладин в САЩ. Огюст Роден понякога е смятан за скулптор символист.

Произход и развитие

Символизмът възниква в края на XIX век като реакция срещу научния редукционизъм, материализма и подробния описателен подход на реализма и натурализма. В литературата движението се свързва с влиянието на Шарл Бодлер и с интереса към метафизичното, съня и мистичното. Терминът "символист" е популяризиран от Жан Мореас, който в манифест (1886 г.) очертава принципите на новата поетика: предпочитание към асоциативния образ, музикалността на езика и отказ от натуралистичната конкретика.

Основни характеристики и художествени похвати

• Предпочитание към внушението пред директното показване: символистите използват символи и метафори, които загатват идеи и емоции, вместо да ги изричат праволинейно.
• Музикалност и ритъм в поезията: езикът се третира като звуков инструмент — важни са звученето, паузата и вътрешната хармония.
• Синестезия и "съответствия": идеята за взаимовръзки между сетивата и явленията (вдъхновена от поезията на Бодлер) често съчетава цветове, звуци и миризми в едно изображение.
• Използване на мит, сън и архетипни образи: митологични мотиви, мистицизъм, жената-фатална, смъртта, нощта и лабиринтите на съзнанието са чести теми.
• Интимност и субективност на символите: символите не са универсални емблеми от популярната иконография, а често лични, двусмислени и многопластови.

Ключови представители

В поезията и литературата сред най-известните фигури са Шарл Бодлер, Стефан Малларме, Пол Верлен и Артюр Римбо, както и белгиецът Морис Метерлинк, чиито драматични творби отразяват символистките идеи. В Русия символизмът се развива силно чрез поети и теоретици като Александър Блок, Андрей Белий, Валери Брюсов и групата около Зинаида Гипиус и Константин Бальмонт.

В изобразителното изкуство вече споменатите имена като Гюстав Моро, Густав Климт и Одилон Редон са само част от широка международна вълна, която включва и художници от Скандинавия, Източна Европа и Латинска Америка.

Символизмът в изкуството и приложните изкуства

В живописта и скулптурата символизмът се проявява чрез използване на митологични сцени, алегорични фигури и загадъчни, често мъртвешки или омагьосани атмосфери. Често срещани са мотивите на жената като тайнствено начало, на прехода между живот и смърт, и на вътрешното виждане. Стилът оказва влияние върху движението Art Nouveau, върху групата Les Nabis и по-нататък върху експресионизма и сюрреализма.

Влияние върху музиката и театъра

Символисткото внимание към звученето и атмосферността намира отражение и в музиката — композитори като Клод Дебюси и Ерік Сати търсят тонална "флуидност" и цветово звучене, близко до символистките идеи. В театъра символистките драми (напр. Морис Метерлинк) експериментират с минимална сценография, повторение и ритуал, за да създадат мистериозна, медитативна атмосфера.

Критика и приемственост

Символизмът е критикуван за прекалена загадъчност, елитарност и склонност към декоративност. В същото време движението прокарва важни идеи за субективността, интерпретацията и ролята на символа в изкуството, които оказват силно въздействие върху модернизма и по-късните авангардни течения (сюрреализъм, експресионизъм и др.).

Как да разпознаем символистко произведение

• Присъствие на многопластови, лични символи и метафори.
• Атмосфера на мистерия, сън или трансцендентност.
• Наблягане на звученето и ритъма в поезията или на цветово‑звуковите „съответствия“ в изобразителното изкуство.
• Използване на митологични, религиозни или алегорични фигури с психологическо или философско значение.

В обобщение, символизмът е не толкова единна форма, колкото обща нагласа в края на XIX век — търсене на скрити, абсолютни истини чрез символа, внушението и окултното очарование на изкуството. Неговите идеи продължават да резонират в множество по-късни художествени експерименти и течения.

Въпроси и отговори

В: Какво е символизъм?

Въпрос: Кой поставя началото на този стил в литературата?

В: Кой измисля термина "символист"?

В: Как символизмът е свързан с романтизма?

Въпрос: Кои са някои забележителни художници символисти?

Въпрос: Какъв тип образи са използвали символистите?

В: Какъв вид символи се използват в символизма?

Търсене по буква