Експериментът със сифилис в Тускеги (/tʌsˈkiːɡiː/) е клинично проучване. Изследването е проведено между 1932 и 1972 г. от Службата за обществено здраве на САЩ. Целта му е била да се проучи как сифилисът прогресира (влошава се), ако не се лекува. Обект на изследването (хората, които са били проучвани) са били бедни афроамерикански арендатори. Казано им е, че получават безплатно здравеопазване от правителството на САЩ.

Този експеримент е известен с това, че на нито един от изследваните мъже не е казано, че има сифилис. Дори след 40-те години на ХХ век, когато лекарите разбират, че пеницилинът може да лекува сифилиса, на мъжете не е дадено това лекарство или друго лечение. На мъжете не е било казано, че не получават истинско лечение или че е налице лекарство. Това проучване повдигна много важни въпроси за медицинската етика.

Как беше организирано и кого включваше

Изследването започва през 1932 г. в окръг Мейсън (Macon County), Алабама. Общо в него са участвали 600 мъже — от които около 399 мъже с доказан сифилис и около 201 мъже без сифилис (контролна група). Мъжете са били предимно бедни афроамерикански арендатори, много от които с ниско образование. Те са били примамвани с обещание за безплатни медицински прегледи, храна и гробни разходи. Често им е казвано, че имат „лоша кръв“ (вж. фразата в съобщенията от онова време), вместо да им се даде ясна диагноза и информация за заболяването.

Действията, които представляват етичен проблем

  • Липса на информирано съгласие: участниците не са информирани за истинската диагноза и целите на изследването.
  • Съзнателно умишлено сдържане на лечение: след откриването на пеницилина като ефективно средство срещу сифилис през 40-те години, лечението не е предоставено като част от проучването.
  • Използване на уязвима група: бедност, расова дискриминация и липса на достъп до информация са били експлоатирани, за да се продължи проучването.

Разкриване и последици

Историята на експеримента излиза на яве през юли 1972 г., след разследване и публикация в пресата (Associated Press). Незабавно след разкриването проучването е прекратено. След това следват правни действия: през 1974 г. е постигнато уреждане, при което оцеляващите участници и семействата им получават обезщетение — включително и сключване на споразумение със сумарно обезщетение и предоставяне на здравни грижи за живите преживели.

Човешки и обществени щети

Експериментът е причинил значителни здравни и социални щети. Приблизителните данни показват, че много от мъжете са починали от сифилис или усложнения, а някои съпруги и деца са били заразени — включително случаи на вроден сифилис. Тези факти доведоха до дълготрайно недоверие към медицинската система сред афроамериканската общност и други уязвими групи.

Реформи в етиката на медицинските изследвания

Експериментът в Тъскъги е основен катализатор за промени в правилата и практиката при човешките изследвания в САЩ и международно. В резултат бяха въведени сериозни регулации, сред които:

  • приемането на Националния закон за изследванията (National Research Act) през 1974 г.;
  • създаването на институционални комисии по етика (IRB) за одобрение на изследвания с хора;
  • формулирането на принципите за защита на човешките участници, обобщени в Доклада „Белмонт“ (1979) — уважение към лицето, благодеяние и справедливост;
  • публично извинение от името на правителството на САЩ — президентът Бил Клинтън официално извинява пред оцелелите участници и общността през 1997 г.

Защо е важно да се помни

Експериментът в Тъскъги остава пример за това какво се случва, когато научният интерес или институционалните цели надделеят над правата и достойнството на хората. Той се изучава в курсовете по медицина, право и биоетика, за да напомня за необходимостта от:

  • информирано съгласие,
  • прозрачност и отчетност в изследванията,
  • специална защита за уязвими групи.

Днес „експериментът в Тъскъги“ е трайно предупреждение за моралните задължения на изследователите, здравните институции и обществото към индивидуалните права и човешкото достойнство.