Хатшепсут
Хатшепсут (1507-1458 г. пр.н.е.), което означава "първа от благородните дами", е петият фараон от 18-ата династия на Древен Египет. Тя управлява по-дълго от всяка друга жена от местна египетска династия, при това успешно.
Баща ѝ е Тутмос I. Нейният предшественик е Тутмос II (неин брат и съпруг). Нейният наследник е Тутмоза III, неин племенник, син на Тутмоза II от по-малка съпруга. Тутмос III е сърегент на мащехата си и е начело на армията, но Хатшепсут е ефективен владетел и е наречена фараон.
Днес е общопризнато, че Хатшепсут е заела поста на фараон. Продължителността на нейното управление обикновено се определя на двадесет и две години. Историкът от трети век пр.н.е. Мането дава тази цифра от двадесет и една години и девет месеца, а той е имал достъп до много записи, които днес са изгубени. Тя умира през 1458 г. пр.н.е., което означава, че е станала фараон около 1479 г. пр.н.е.
Статуята на Хатшепсут, изложена в музея "Метрополитън
Джесер-Джесеру е основната сграда на храмовия комплекс на Хатшепсут в Дейр ел-Бахри. Проектирана от нейния везир Сенемут, сградата е пример за съвършена симетрия, която предхожда Партенона. Това е първият комплекс, построен на мястото, което по-късно става известно като Долината на царете.
Голям гранитен сфинкс с образа на фараонката Хатшепсут, изобразена с традиционната фалшива брада, символ на нейната фараонска власт - Метрополитски музей на изкуствата
Озирийски статуи на Хатшепсут в гробницата ѝ - по една на всеки стълб. Обърнете внимание на мумифициращия саван, обгръщащ долната част на тялото и краката, както и на кривака и машата, свързани с Озирис - Дейр ел-Бахри
Обелискът на Хатшепсут в Карнак.
Основни постижения
Хатшепсут възстановява търговските мрежи, които са били прекъснати по време на хиксоската окупация на Египет през Втория междинен период.
Много египтолози твърдят, че външната ѝ политика е била предимно мирна. Въпреки това има доказателства, че в началото на кариерата си Хатшепсут е водила успешни военни кампании в Нубия, Леванта и Сирия.
Строителни проекти
Хатшепсут е един от най-плодотворните строители в Древен Египет. Тя поръчва стотици строителни проекти в Горен и Долен Египет, които са по-величествени и по-многобройни от тези на всички нейни предшественици от Средното царство. По-късните фараони се опитват да обявят някои от нейните проекти за свои.
Тя наема великия архитект Инени. Той е работил и за баща ѝ, за съпруга ѝ и за кралския везир Сенемут. По време на нейното управление са изработени толкова много статуи, че почти всеки голям музей в света има в колекциите си статуи на Хатшепсут. Например стаята на Хатшепсут в нюйоркския музей "Метрополитън" е съставена от някои от тези произведения.
Следвайки традицията на повечето фараони, Хатшепсут нарежда да бъдат построени паметници в храма в Карнак. В Карнак тя възстановява и оригиналния участък на Мут, древна богиня на Египет, който е бил повреден от окупацията на хиксосите. Тя нарежда да се издигнат два обелиска, най-високите по онова време в света, на входа на храма. Единият от тях все още стои, като най-високият оцелял древен обелиск на Земята. Другият се е счупил на две и е паднал.
Както при много други фараони, шедьовърът на строителните проекти на Хатшепсут е нейният храм на смъртта. Тя построява своя в комплекс в Дейр ел-Бахри. Той бил проектиран и изпълнен от Сенемут на място на западния бряг на река Нил, близо до входа на това, което сега се нарича Долина на царете. Фокусната точка била Джесер-Джесеру или "Възвишението на Възвишенията" - структура на съвършената хармония, построена близо хиляда години преди Партенона. Джесер-Джесеру се намира върху поредица от селскостопански тераси, на които някога е имало пищни градини. Djeser-Djeseru е вграден в скала, която се издига рязко над него. Djeser-Djeseru и другите сгради от комплекса Deir el-Bahri на Хатшепсут са значителен напредък в архитектурата. Друго нейно постижение е иглата на Хатшепсут (гранитният обелиск).
Нейният статус
В древен Египет жените са имали висок статут и са се ползвали със законното право да притежават, наследяват и завещават имущество. Жена, която става фараон, обаче е рядкост. Преди нея в известните документи като управляващи единствено от свое име са се появили само Хенткауес, Собекнеферу и Нефернеферуатен. Твосрет, жена-цар и последният фараон от XIX династия, може би е била единствената жена, която я е наследила сред местните владетели.
В египетската история не е имало дума за "царстваща кралица". По времето на управлението на Хатшепсут фараонът се е превърнал в название на владетеля. Хатшепсут обаче не е единствена, която приема тази титла. Собекнеферу, управлявала шест династии преди Хатшепсут, също прави това, когато управлява Египет. Хатшепсут е била добре обучена в задълженията си на дъщеря на фараона. По време на управлението на баща си тя заемала влиятелната длъжност на Божия съпруга. По времето, когато станала фараон, тя заела силна роля на кралица на своя съпруг и имала добър опит в управлението на царството. Няма данни за предизвикателства към нейното ръководство и до смъртта ѝ нейният съуправител остава във второстепенна роля, съвсем приятелски оглавявайки мощната ѝ армия - което би му дало необходимата сила да свали узурпатор от законното му място, ако това се наложи.
Хатшепсут носела всички регалии и символи на фараонската служба при официални представяния. Много от съществуващите статуи я показват в типично женско облекло. Други я показват в царското церемониално облекло. Статуите, изобразяващи Собекнеферу, също съчетават елементи от традиционната мъжка и женска иконография. Те може би са били вдъхновение за произведенията, поръчани от Хатшепсут. След края на този преходен период обаче повечето официални изображения на Хатшепсут като фараон я показват в царско облекло, с всички фараонски регалии.
Съвременните учени смятат, че използвайки типичните символи на фараонската власт, Хатшепсут заявява претенциите си да бъде владетелка, а не "велика съпруга на царя" или царица-консорт. Полът на фараоните никога не е бил подчертаван в официалните изображения. Дори мъжете са били изобразявани със силно стилизирана фалшива брада, свързана с положението им в обществото.
Освен това озирийските статуи на Хатшепсут - както и на други фараони - показват мъртвия фараон като Озирис, с тялото и регалиите на това божество. Всички статуи на Хатшепсут в нейната гробница правят това. Култът към Озирис вярвал във възкресението след смъртта. Тъй като много статуи на Хатшепсут, показани по този начин, са били изложени в музеите и тези изображения са били широко публикувани, зрителите, които не разбират религиозното значение на тези изображения, са били подведени.
Повечето от официалните статуи, поръчани на Хатшепсут, я показват не толкова символично, колкото естествено, като жена в типични за тогавашната аристокрация рокли. Забележително е, че дори след като приема официалните регалии, Хатшепсут продължава да се описва като красива жена, често като най-красивата от жените, и въпреки че приема почти всички титли на баща си, отказва да приеме титлата "Силният бик" (пълната титла е: "Силният бик на майка си"), която обвързвала фараона с богините Изида, трона, и Хатор (кравата, която раждала и закриляла фараоните) - като синът ѝ седял на нейния трон - ненужна титла за нея, тъй като самата Хатшепсут се съюзила с богините, което никой мъж-фараон не можел да направи. Вместо със силния бик, Хатшепсут, след като служила като много успешен воин през ранната част от управлението си като фараон, се асоциирала с образа на лъвицата Сехмет, главното божество на войната в египетския пантеон.
Оракулът на Амун обявява, че волята на Амун е Хатшепсут да бъде фараон, което още повече укрепва нейната позиция. Тя затвърждава подкрепата на Амон, като възлага тези прокламации на бог Амон да бъдат издълбани върху нейните паметници:
"Добре дошла, моя мила дъщеря, моя любима, царицата на Горен и Долен Египет, Мааткаре, Хатшепсут. Ти си фараонът, който завладява Двете земи".
Въпроси и отговори
В: Коя е била Хатшепсут?
О: Хатшепсут е петият фараон от 18-ата династия на Древен Египет, което означава "най-първата от благородните дами".
В: Кой е бил баща ѝ?
О: Нейният баща е Тутмос I.
В: Кой е бил нейният предшественик?
О: Нейният предшественик е Тутмос II, който е неин брат и съпруг.
В: Кой е бил нейният наследник?
О: Нейният наследник е бил Тутмос III, неин племенник, син на Тутмос II от по-малка съпруга.
В: Кой е бил ефективният владетел по време на нейното управление?
О: Хатшепсут е ефективен владетел по време на управлението си.
В: Колко време е продължило управлението ѝ?
О: Обикновено се посочва, че царуването ѝ е продължило двадесет и две години.
В: Кога става фараон?
О: Става фараон около 1479 г. пр.н.е. и умира през 1458 г. пр.н.е.
