Арменски кланета (1894 – 1896)
Кланетата в Хамидиян се случват от 1895 до 1897 г. Броят на убитите арменци се оценява на около 100 000 - 300 000 души.
Тези събития са известни на арменците като "Големите кланета". Арменците смятат, че хамидските мерки показват разширяването на възможностите на турската държава да провежда системна политика на убийства и грабежи срещу малобройно население. Арменските революционни групи започват да действат около края на Руско-турската война от 1878 г. и се разрастват с първото въвеждане на член 166 от Османския наказателен кодекс 166 и нахлуването в катедралата в Ерзерум.
Целта на член 166 е да контролира притежанието на оръжие, но той е използван за борба с арменците, като им е забранено да притежават оръжие. Местните кюрдски племена бяха въоръжени, за да нападат беззащитното арменско население. Някои дипломати твърдят, че целта на тези групи е била да извършат масови кланета, за да покажат контрамерки и да поканят "чужди сили да се намесят", както вижда през март 1894 г. британският посланик в Истанбул сър Филип Къри. Дори някои турски автори признават, че това е било само претекст за кланетата.
Кланета в Ерзерум на 30 октомври 1895 г.
Въпроси и отговори
Въпрос: Какви са били кланетата в Хамидия?
О: Хамидските кланета се провеждат между 1895 и 1897 г., като по време на тях са избити около 100 000 до 300 000 арменци. Те са известни и като "Големите кланета" от арменския народ.
Въпрос: Кое е причината за създаването на арменските революционни групи?
О: Арменските революционни групи се формират в края на Руско-турската война от 1878 г. и се разрастват с въвеждането на член 166 от Османския наказателен кодекс 166 и набезите в катедралата в Ерзерум.
В: Как член 166 е използван срещу арменците?
О: Член 166 е имал за цел да контролира притежанието на оръжие, но е бил използван срещу арменците, като не им е позволявал да притежават оръжие. Местните кюрдски племена бяха въоръжени, за да нападат беззащитното арменско население.
В: Какво предполагаха някои дипломати за тези събития?
О: Някои дипломати предполагаха, че тези събития са били извършени, за да се покажат контрамерки и да се поканят чужди сили да се намесят, както видя през март 1894 г. британският посланик в Истанбул сър Филип Къри.
В: Признават ли турските автори, че това е бил повод за кланетата?
О: Да, някои турски автори признават, че това е било само претекст за кланета.
Въпрос: Кой е инициирал тези нападения срещу арменците?
О: Тези нападения срещу арменците са инициирани от местни кюрдски племена, които са били въоръжени по силата на член 166 от Османския наказателен кодекс.
В: Кога са се случили тези събития?
О: Хамидските кланета се случват между 1895 и 1897 г.
