Кланетата в Хамидиян (1894–1897) — масови убийства на арменците
Кланетата в Хамидиян (1894–1897): системни масови убийства на арменците — документирана трагедия, 100–300 хил. жертви, исторически анализ и свидетелства.
Кланетата в Хамидиян се случват от 1895 до 1897 г. Броят на убитите арменци се оценява на около 100 000–300 000 души в зависимост от източника; точните цифри варират и са предмет на исторически дебат.
Тези събития са известни на арменците като „Големите кланета“ (или „хамидийски кланета“), именувани по името на султан Абдул Хамид II, чието управление съвпада с периода на масовите убийства. Много историци и свидетели описват атаките като целенасочени гонения срещу арменското християнско население в източните провинции на Османската империя.
Контекст и причини
Причините за кланетата са сложни и включват:
- политическа нестабилност и страх от сепаратистки и революционни движения сред арменците;
- реакция на централната власт към механизми за контрол на оръжия, използвани по начин, който обезоръжава арменските жители — впоследствие се цитира въвеждането на член 166 от Османския наказателен кодекс като инструмент за това;
- формиране и въоръжаване на местни кюрдски племена и конни формирования (т.нар. „хамидие“), които често действат с покровителството или мълчаливото одобрение на местните власти;
- междуплеменни и религиозни напрежения в райони с етнически и конфесионално смесено население.
Как протекоха нападенията
През 1894–1896 г. насилието избухва в различни части на източната Анатолия — области като Сасун, Ван, Битлис, Диарбекир, Ерзерум и други преживяват масови побоища, изнасилвания, опожарявания и грабежи. Военни и полицейски единици на империята често не се намесват ефективно за защита на цивилното население, а при много случаи нападенията са извършвани или подпомагани от въоръжени кланове и отряди.
Арменските революционни и национално-освободителни групи (като някои организации, формирани в края на XIX в.) започват да организират въоръжена самоотбрана в отговор на нападенията, което допълнително усложнява ситуацията и води до ескалация на сблъсъците.
Жертви, последствия и реакция
- Жертвите включват голям брой цивилни — мъже, жени и деца — както и разрушаване на села и имуществото на арменци.
- Международната общественост, особено европейски държави и американски мисионери, реагират с дипломатически протести, доклади и кампании за хуманитарна помощ. Докладите от мисии и журналисти привличат вниманието към случващото се и разпалват международно възмущение.
- След кланетата много арменци са принудени да напуснат домовете си, наблюдава се емиграция, обезлюдяване на селските райони и социално-икономическо отслабване на общностите.
Историческо значение и памет
Кланетата в Хамидиян остават важен етап в модерната история на арменците и на Османската империя. За арменската общност те са предвестник и едно от ключовите събития, които радикализират части от арменското движение и подготвят почвата за по-нататъшни конфликти през следващите два десетилетия. Някои историци ги разглеждат като предшественик на по-широките актове на насилие срещу арменците през Първата световна война; други обръщат внимание на сложността на причините и на международната динамика.
Достоверността на описанията и броят на жертвите са предмет на изследователски дебат. Дори някои турски автори признават, че използваните предлози и законови мерки често са служили като претекст за насилието, докато други акцентират върху хаоса и липсата на централно планиране в някои случаи.
Заключение
Кланетата в Хамидиян (1894–1897) са масови убийства и гонения, които имат дълбок отблясък върху арменската история, демография и памет. Те предизвикват международни реакции и оставят трайни следи в отношенията между арменското население и османската държава, като темата продължава да бъде предмет на исторически изследвания и обществен дебат.
Кланета в Ерзерум на 30 октомври 1895 г.
Въпроси и отговори
Въпрос: Какви са били кланетата в Хамидия?
О: Хамидските кланета се провеждат между 1895 и 1897 г., като по време на тях са избити около 100 000 до 300 000 арменци. Те са известни и като "Големите кланета" от арменския народ.
Въпрос: Кое е причината за създаването на арменските революционни групи?
О: Арменските революционни групи се формират в края на Руско-турската война от 1878 г. и се разрастват с въвеждането на член 166 от Османския наказателен кодекс 166 и набезите в катедралата в Ерзерум.
В: Как член 166 е използван срещу арменците?
О: Член 166 е имал за цел да контролира притежанието на оръжие, но е бил използван срещу арменците, като не им е позволявал да притежават оръжие. Местните кюрдски племена бяха въоръжени, за да нападат беззащитното арменско население.
В: Какво предполагаха някои дипломати за тези събития?
О: Някои дипломати предполагаха, че тези събития са били извършени, за да се покажат контрамерки и да се поканят чужди сили да се намесят, както видя през март 1894 г. британският посланик в Истанбул сър Филип Къри.
В: Признават ли турските автори, че това е бил повод за кланетата?
О: Да, някои турски автори признават, че това е било само претекст за кланета.
Въпрос: Кой е инициирал тези нападения срещу арменците?
О: Тези нападения срещу арменците са инициирани от местни кюрдски племена, които са били въоръжени по силата на член 166 от Османския наказателен кодекс.
В: Кога са се случили тези събития?
О: Хамидските кланета се случват между 1895 и 1897 г.
обискирам