История на Австралия
Хората живеят в Австралия от над 65 000 години. Първите хора, пристигнали в Австралия, са аборигените и жителите на остров Торесов проток. Те са живели във всички части на Австралия. Прехранвали са се с лов, риболов и събирателство.
Аборигените изобретяват инструменти като бумеранг и копие. Съществуват и доказателства, че аборигените са използвали земеделски методи. Традицията е била много важна в живота им. Тяхната религия се нарича "Времето на сънищата", в която има много истории за сътворяването на света от духове. Изкуството на аборигените започва да се развива преди поне 30 000 години и в цяла Австралия има много истории за Сънищата, изрисувани по стените и изсечени в скалите. В музиката на аборигените има песни за Времето на сънищата, понякога със специални инструменти като диджериду.
През 1606 г. първият европеец, холандският изследовател Вилем Янсун (1571-1639), посещава западната част на страната. По-късно през същата година Луис Ваес де Торес преминава по вода между Австралия и Нова Гвинея. Едва след като Дирк Хартог попада на западния бряг през 1616 г., други европейски кораби посещават и картографират крайбрежието. След като още шестдесет кораба посещават крайбрежието, през 1811 г. е публикувана карта. Земята е суха, тъй като не вали много дъжд; част от нея е пустиня. Изследователите смятат, че там не могат да се отглеждат култури и затова хората трудно биха могли да живеят. Те решили, че няма да има икономически причини да останат.
През 1642 г. холандецът Абел Тасман, работещ за Нидерландската източноиндийска компания, достига Тасмания, която нарича Антъни ван Дименсландт. След това той нарича континента, чието северно крайбрежие картографира при второто си посещение през 1644 г., Нова Холандия. През 1688 г. Уилям Дампиер става първият англичанин, достигнал Австралия. Но през 1770 г. британският мореплавател, капитан Джеймс Кук, открива плодородното източно крайбрежие на Австралия. Той го нарича Нов Южен Уелс и го обявява за британско. Англичанинът Матю Флиндърс публикува своята карта на крайбрежието през 1814 г., като за първи път го нарича Австралия - име, което по-късно е официално прието от властите.
Колониална Австралия
Британците решават да използват земите, посетени от капитан Кук, като затворническа колония. Великобритания се нуждаела от място, където да изпрати своите затворници (хора, изпратени в затвора за кражби и други престъпления), тъй като затворите ѝ били пълни, а тя току-що била загубила американските си колонии в Американската война за независимост. През 1788 г. в залива Ботани (Сидни) пристига Първият британски флот от 11 кораба с около 1500 души. Начело на флота е Артър Филип, който е първият губернатор на Нов Южен Уелс. От 1788 г. до 1868 г. в Австралия са докарани около 160 000 каторжници. Свободните имигранти започват да пристигат през 90-те години на XIX век.
През първите няколко години те не разполагат с много храна и животът им е много труден. Но скоро започнали да се занимават със земеделие и започнали да идват все повече хора. Сидни се разраснал и започнали да се строят нови градове. Вълната носела добри пари. До 1822 г. били създадени много градове и хората от тях често посещавали Сидни за допълнителни икономически ресурси.
Скоро хората от Сидни откриват и други части на Австралия. Джордж Бас и Матю Флиндърс плават на юг към Тасмания и през 1803 г. в Хобарт е основана колония. Хамилтън Хюм и Уилям Ховел тръгват на юг от Сидни по суша. Те откриват река Мъри и добри земи в щата Виктория. Томас Мичъл навлиза във вътрешността на страната и открива още реки. През 1826 г. в Кинг Джордж Саунд в Западна Австралия е създаден първият британски военен пост. През 1829 г. е създадена колонията Суон Ривър с градове във Фримантъл и Пърт. През 1836 г. в Южна Австралия е основана колония на свободните заселници, в която никога не са изпращани осъдени. През 1859 г. Куинсланд става отделна колония. С разрастването на градовете и фермите в Австралия аборигените са изтласкани от земите си. Някои от тях са убити, а други умират от болести и глад. Скоро австралийските аборигени са превъзхождани по брой от европейците и много от тях са принудени да живеят в резервати.
През 1851 г. в Нов Южен Уелс и Виктория започват златните трески, които водят до голям брой хора, пристигащи да търсят злато. Населението нараства в цяла Югоизточна Австралия и създава голямо богатство и индустрия. До 1853 г. златната треска прави някои бедни хора много богати.
През 40-те и 50-те години на XIX в. транспортирането на осъдени е прекратено и настъпват нови промени. Хората в Австралия искат да управляват собствената си страна и да се самоуправляват. Първите правителства в колониите се управляват от губернатори, избрани от Лондон. Скоро заселниците искат местно управление и повече демокрация. През 1825 г. е създаден Законодателният съвет на Нов Южен Уелс, който съветва губернатора на Нов Южен Уелс, но не се избира от избирателите. През 1835 г. Уилям Уентуърт основава Австралийската патриотична асоциация (първата политическа партия в Австралия), за да поиска демократично управление за Нов Южен Уелс. През 1840 г. започват да функционират Градският съвет на Аделаида и Градският съвет на Сидни, като някои хора могат да гласуват за тях (но само мъже с определена сума пари). След това през 1843 г. се провеждат първите парламентарни избори в Австралия за Законодателен съвет на Нов Южен Уелс, отново с известни ограничения за това кой може да гласува. Законът за управлението на австралийските колонии [1850 г.] позволява създаването на конституции за Нов Южен Уелс, Виктория, Южна Австралия и Тасмания. През 1850 г. избори за законодателни съвети се провеждат и в колониите Виктория, Южна Австралия и Тасмания.
През 1855 г. Лондон предоставя ограничено самоуправление на Нов Южен Уелс, Виктория, Южна Австралия и Тасмания. През 1856 г. във Виктория, Тасмания и Южна Австралия е въведено ново тайно гласуване, което позволява на хората да гласуват насаме. Тази система е копирана по целия свят. През 1855 г. правото на глас е дадено на всички мъже над 21 години в Южна Австралия. Другите колонии скоро я последват. През 1895 г. жените получават право на глас в парламента на Южна Австралия и стават първите жени в света, на които е позволено да се кандидатират на избори. През 1897 г. Катрин Хелън Спенс става първата жена кандидат за политик.
Австралийците са поставили началото на парламентарни демокрации в целия континент. Но все по-силно се чуваха гласове всички те да се обединят в една държава с национален парламент.
Аделаида през 1839 г. Южна Австралия е основана като свободна колония без осъдени.
Парламентът на щата Виктория в Мелбърн.
Колониална Австралия
Британците решават да използват земите, посетени от капитан Кук, като затворническа колония. Великобритания се нуждаела от място, където да изпрати своите затворници (хора, изпратени в затвора за кражби и други престъпления), тъй като затворите ѝ били пълни, а тя току-що била загубила американските си колонии в Американската война за независимост. През 1788 г. в залива Ботани (Сидни) пристига Първият британски флот от 11 кораба с около 1500 души. Начело на флота е Артър Филип, който е първият губернатор на Нов Южен Уелс. От 1788 г. до 1868 г. в Австралия са докарани около 160 000 каторжници. Свободните имигранти започват да пристигат през 90-те години на XIX век.
През първите няколко години те не разполагат с много храна и животът им е много труден. Но скоро започнали да се занимават със земеделие и започнали да идват все повече хора. Сидни се разраснал и започнали да се строят нови градове. Вълната носела добри пари. До 1822 г. били създадени много градове и хората от тях често посещавали Сидни за допълнителни икономически ресурси.
Скоро хората от Сидни откриват и други части на Австралия. Джордж Бас и Матю Флиндърс плават на юг към Тасмания и през 1803 г. в Хобарт е основана колония. Хамилтън Хюм и Уилям Ховел тръгват на юг от Сидни по суша. Те откриват река Мъри и добри земи в щата Виктория. Томас Мичъл навлиза във вътрешността на страната и открива още реки. През 1826 г. в Кинг Джордж Саунд в Западна Австралия е създаден първият британски военен пост. През 1829 г. е създадена колонията Суон Ривър с градове във Фримантъл и Пърт. През 1836 г. в Южна Австралия е основана колония на свободните заселници, в която никога не са изпращани осъдени. През 1859 г. Куинсланд става отделна колония. С разрастването на градовете и фермите в Австралия аборигените са изтласкани от земите си. Някои от тях са убити, а други умират от болести и глад. Скоро австралийските аборигени са превъзхождани по брой от европейците и много от тях са принудени да живеят в резервати.
През 1851 г. в Нов Южен Уелс и Виктория започват златните трески, които водят до голям брой хора, пристигащи да търсят злато. Населението нараства в цяла Югоизточна Австралия и създава голямо богатство и индустрия. До 1853 г. златната треска прави някои бедни хора много богати.
През 40-те и 50-те години на XIX в. транспортирането на осъдени е прекратено и настъпват нови промени. Хората в Австралия искат да управляват собствената си страна и да се самоуправляват. Първите правителства в колониите се управляват от губернатори, избрани от Лондон. Скоро заселниците искат местно управление и повече демокрация. През 1825 г. е създаден Законодателният съвет на Нов Южен Уелс, който съветва губернатора на Нов Южен Уелс, но не се избира от избирателите. През 1835 г. Уилям Уентуърт основава Австралийската патриотична асоциация (първата политическа партия в Австралия), за да поиска демократично управление за Нов Южен Уелс. През 1840 г. започват да функционират Градският съвет на Аделаида и Градският съвет на Сидни, като някои хора могат да гласуват за тях (но само мъже с определена сума пари). След това през 1843 г. се провеждат първите парламентарни избори в Австралия за Законодателен съвет на Нов Южен Уелс, отново с известни ограничения за това кой може да гласува. Законът за управлението на австралийските колонии [1850 г.] позволява създаването на конституции за Нов Южен Уелс, Виктория, Южна Австралия и Тасмания. През 1850 г. избори за законодателни съвети се провеждат и в колониите Виктория, Южна Австралия и Тасмания.
През 1855 г. Лондон предоставя ограничено самоуправление на Нов Южен Уелс, Виктория, Южна Австралия и Тасмания. През 1856 г. във Виктория, Тасмания и Южна Австралия е въведено ново тайно гласуване, което позволява на хората да гласуват насаме. Тази система е копирана по целия свят. През 1855 г. правото на глас е дадено на всички мъже над 21 години в Южна Австралия. Другите колонии скоро я последват. През 1895 г. жените получават право на глас в парламента на Южна Австралия и стават първите жени в света, на които е позволено да се кандидатират на избори. През 1897 г. Катрин Хелън Спенс става първата жена кандидат за политик.
Австралийците са поставили началото на парламентарни демокрации в целия континент. Но все по-силно се чуваха гласове всички те да се обединят в една държава с национален парламент.
Аделаида през 1839 г. Южна Австралия е основана като свободна колония без осъдени.
Парламентът на щата Виктория в Мелбърн.
Въпроси и отговори
В: От колко време хората живеят в Австралия?
О: Хората живеят в Австралия от над 65 000 години.
В: Кои са били първите хора, пристигнали в Австралия?
О: Първите хора, пристигнали в Австралия, са аборигените и жителите на остров Торесов проток.
В: Какво са правили те, за да оцелеят?
О: Живеели са чрез лов, риболов и събирателство. Освен това са изобретили инструменти като бумеранги и копия и има доказателства, че са използвали земеделски методи.
В: Каква религия са изповядвали аборигените?
О: Религията им се наричала "Време на сънищата" и съдържала много истории за сътворението на света от духове.
В: Кога започва европейското изследване на Австралия?
О: През 1606 г. холандският изследовател Вилем Янсон (1571-1639 г.) посещава западното крайбрежие на Австралия.
В: Кой е отговорен за наименуването на Нов Южен Уелс?
О: Капитан Джеймс Кук кръщава Нов Южен Уелс, след като открива плодородното му източно крайбрежие през 1770 г.
В: Кой публикува за първи път карта на Австралия, използвайки това име? О: Англичанинът Матю Флиндърс публикува своята карта на крайбрежието през 1814 г., като за първи път го нарича Австралия - име, което по-късно е официално прието от властите.
