История на Австралия: от 65 000 г. аборигени до европейски открития

Британците решават да използват земите, посетени от капитан Кук, като затворническа колония. Великобритания се нуждаела от място, където да изпрати своите затворници (хора, изпратени в затвора за кражби и други престъпления), тъй като затворите ѝ били пълни, а тя току-що била загубила американските си колонии в Американската война за независимост. През 1788 г. в залива Ботани (Сидни) пристига Първият британски флот от 11 кораба с около 1500 души. Начело на флота е Артър Филип, който е първият губернатор на Нов Южен Уелс. От 1788 г. до 1868 г. в Австралия са докарани около 160 000 каторжници. Свободните имигранти започват да пристигат през 90-те години на XIX век.

През първите няколко години те не разполагат с много храна и животът им е много труден. Но скоро започнали да се занимават със земеделие и започнали да идват все повече хора. Сидни се разраснал и започнали да се строят нови градове. Вълната носела добри пари. До 1822 г. били създадени много градове и хората от тях често посещавали Сидни за допълнителни икономически ресурси.

Скоро хората от Сидни откриват и други части на Австралия. Джордж Бас и Матю Флиндърс плават на юг към Тасмания и през 1803 г. в Хобарт е основана колония. Хамилтън Хюм и Уилям Ховел тръгват на юг от Сидни по суша. Те откриват река Мъри и добри земи в щата Виктория. Томас Мичъл навлиза във вътрешността на страната и открива още реки. През 1826 г. в Кинг Джордж Саунд в Западна Австралия е създаден първият британски военен пост. През 1829 г. е създадена колонията Суон Ривър с градове във Фримантъл и Пърт. През 1836 г. в Южна Австралия е основана колония на свободните заселници, в която никога не са изпращани осъдени. През 1859 г. Куинсланд става отделна колония. С разрастването на градовете и фермите в Австралия аборигените са изтласкани от земите си. Някои от тях са убити, а други умират от болести и глад. Скоро австралийските аборигени са превъзхождани по брой от европейците и много от тях са принудени да живеят в резервати.

През 1851 г. в Нов Южен Уелс и Виктория започват златните трески, които водят до голям брой хора, пристигащи да търсят злато. Населението нараства в цяла Югоизточна Австралия и създава голямо богатство и индустрия. До 1853 г. златната треска прави някои бедни хора много богати.

През 40-те и 50-те години на XIX в. транспортирането на осъдени е прекратено и настъпват нови промени. Хората в Австралия искат да управляват собствената си страна и да се самоуправляват. Първите правителства в колониите се управляват от губернатори, избрани от Лондон. Скоро заселниците искат местно управление и повече демокрация. През 1825 г. е създаден Законодателният съвет на Нов Южен Уелс, който съветва губернатора на Нов Южен Уелс, но не се избира от избирателите. През 1835 г. Уилям Уентуърт основава Австралийската патриотична асоциация (първата политическа партия в Австралия), за да поиска демократично управление за Нов Южен Уелс. През 1840 г. започват да функционират Градският съвет на Аделаида и Градският съвет на Сидни, като някои хора могат да гласуват за тях (но само мъже с определена сума пари). След това през 1843 г. се провеждат първите парламентарни избори в Австралия за Законодателен съвет на Нов Южен Уелс, отново с известни ограничения за това кой може да гласува. Законът за управлението на австралийските колонии [1850 г.] позволява създаването на конституции за Нов Южен Уелс, Виктория, Южна Австралия и Тасмания. През 1850 г. избори за законодателни съвети се провеждат и в колониите Виктория, Южна Австралия и Тасмания.

През 1855 г. Лондон предоставя ограничено самоуправление на Нов Южен Уелс, Виктория, Южна Австралия и Тасмания. През 1856 г. във Виктория, Тасмания и Южна Австралия е въведено ново тайно гласуване, което позволява на хората да гласуват насаме. Тази система е копирана по целия свят. През 1855 г. правото на глас е дадено на всички мъже над 21 години в Южна Австралия. Другите колонии скоро я последват. През 1895 г. жените получават право на глас в парламента на Южна Австралия и стават първите жени в света, на които е позволено да се кандидатират на избори. През 1897 г. Катрин Хелън Спенс става първата жена кандидат за политик.

Австралийците са поставили началото на парламентарни демокрации в целия континент. Но все по-силно се чуваха гласове всички те да се обединят в една държава с национален парламент.

Британците решават да използват земите, посетени от капитан Кук, като затворническа колония. Великобритания се нуждаела от място, където да изпрати своите затворници (хора, изпратени в затвора за кражби и други престъпления), тъй като затворите ѝ били пълни, а тя току-що била загубила американските си колонии в Американската война за независимост. През 1788 г. в залива Ботани (Сидни) пристига Първият британски флот от 11 кораба с около 1500 души. Начело на флота е Артър Филип, който е първият губернатор на Нов Южен Уелс. От 1788 г. до 1868 г. в Австралия са докарани около 160 000 каторжници. Свободните имигранти започват да пристигат през 90-те години на XIX век.

През първите няколко години те не разполагат с много храна и животът им е много труден. Но скоро започнали да се занимават със земеделие и започнали да идват все повече хора. Сидни се разраснал и започнали да се строят нови градове. Вълната носела добри пари. До 1822 г. били създадени много градове и хората от тях често посещавали Сидни за допълнителни икономически ресурси.

Скоро хората от Сидни откриват и други части на Австралия. Джордж Бас и Матю Флиндърс плават на юг към Тасмания и през 1803 г. в Хобарт е основана колония. Хамилтън Хюм и Уилям Ховел тръгват на юг от Сидни по суша. Те откриват река Мъри и добри земи в щата Виктория. Томас Мичъл навлиза във вътрешността на страната и открива още реки. През 1826 г. в Кинг Джордж Саунд в Западна Австралия е създаден първият британски военен пост. През 1829 г. е създадена колонията Суон Ривър с градове във Фримантъл и Пърт. През 1836 г. в Южна Австралия е основана колония на свободните заселници, в която никога не са изпращани осъдени. През 1859 г. Куинсланд става отделна колония. С разрастването на градовете и фермите в Австралия аборигените са изтласкани от земите си. Някои от тях са убити, а други умират от болести и глад. Скоро австралийските аборигени са превъзхождани по брой от европейците и много от тях са принудени да живеят в резервати.

През 1851 г. в Нов Южен Уелс и Виктория започват златните трески, които водят до голям брой хора, пристигащи да търсят злато. Населението нараства в цяла Югоизточна Австралия и създава голямо богатство и индустрия. До 1853 г. златната треска прави някои бедни хора много богати.

През 40-те и 50-те години на XIX в. транспортирането на осъдени е прекратено и настъпват нови промени. Хората в Австралия искат да управляват собствената си страна и да се самоуправляват. Първите правителства в колониите се управляват от губернатори, избрани от Лондон. Скоро заселниците искат местно управление и повече демокрация. През 1825 г. е създаден Законодателният съвет на Нов Южен Уелс, който съветва губернатора на Нов Южен Уелс, но не се избира от избирателите. През 1835 г. Уилям Уентуърт основава Австралийската патриотична асоциация (първата политическа партия в Австралия), за да поиска демократично управление за Нов Южен Уелс. През 1840 г. започват да функционират Градският съвет на Аделаида и Градският съвет на Сидни, като някои хора могат да гласуват за тях (но само мъже с определена сума пари). След това през 1843 г. се провеждат първите парламентарни избори в Австралия за Законодателен съвет на Нов Южен Уелс, отново с известни ограничения за това кой може да гласува. Законът за управлението на австралийските колонии [1850 г.] позволява създаването на конституции за Нов Южен Уелс, Виктория, Южна Австралия и Тасмания. През 1850 г. избори за законодателни съвети се провеждат и в колониите Виктория, Южна Австралия и Тасмания.

През 1855 г. Лондон предоставя ограничено самоуправление на Нов Южен Уелс, Виктория, Южна Австралия и Тасмания. През 1856 г. във Виктория, Тасмания и Южна Австралия е въведено ново тайно гласуване, което позволява на хората да гласуват насаме. Тази система е копирана по целия свят. През 1855 г. правото на глас е дадено на всички мъже над 21 години в Южна Австралия. Другите колонии скоро я последват. През 1895 г. жените получават право на глас в парламента на Южна Австралия и стават първите жени в света, на които е позволено да се кандидатират на избори. През 1897 г. Катрин Хелън Спенс става първата жена кандидат за политик.

Австралийците са поставили началото на парламентарни демокрации в целия континент. Но все по-силно се чуваха гласове всички те да се обединят в една държава с национален парламент.