Абел Тасман — холандски мореплавател, откривател на Тасмания и Нова Зеландия
Абел Тасман — холандски мореплавател, открил Тасмания и Нова Зеландия през 1642–1644 г.; история, маршрути и наследство на неговите легендарни пътешествия.
Абел Яншуон Тасман (1603–1659) е известен като един от важните холандски мореплаватели и изследователи на XVII век. В служба на VOC (Нидерландската източноиндийска компания) той организира и командва експедиции, които довеждат до първите европейски документирани контакти с територии, които днес са част от Австралия, Тасмания и Нова Зеландия. Плаванията му през 1642–1644 г. осигуряват важни картографски данни и записи за географията и населението на тези региони.
Ранен живот и служба във VOC
Роден около 1603 г. в Лутегаст близо до Гронинген, Холандия, Тасман започва морската си кариера в службата на Нидерландската източноиндийска компания. През 1633 г. заминава за Батавия (днес Джакарта), за да работи за VOC; връща се в Холандия през 1636 г., а две години по-късно се завръща в Батавия със съпругата си Джанети Тяерс. През 1640 г. участва в плаване на север към Япония, а през 1642 г. прекарва известно време в Палембанг и други пунктове на холандската мрежа в Индонезия, преди да бъде назначен за командир на научно-картографска експедиция.
Плавания и открития
През 1642 г. Тасман отплава от Батавия с два кораба (известни като "Heemskerck" и "Zeehaen") с мандат да търси нови търговски маршрути и възможности за разширяване на холандските интереси. По време на това плаване той прави първите европейски документирани находки и наблюдения на няколко важни територии:
- Открива острова, който нарича Van Diemen's Land (в чест на губернатора на VOC Антъни ван Димен) — днешна Тасмания.
- Побелязва първата европейска регистрация на бреговете на днешна Нова Зеландия, като моряците имат първи контакти с местните племена (маори). В хода на тези взаимодействия възниква и насилие, в резултат на което няколко членове на екипажа са убити — мястото е споменато в европейските източници с името „Murderers' Bay“ (Заливът на убийците).
- Докладите и карти от плаванията на Тасман включват и първите исторически европейски описания на отделни части от австралийското крайбрежие, което по-късно подпомага картографирането и изследването на континента.
По-нататъшни експедиции и кариерен край
През 1644 г. Тасман ръководи нова експедиция, насочена към по-нататъшно обследване на австралийските и близките океански райони. По време на тези плавания са извършени допълнителни картографски записи и събиране на сведения за географията и морските пътища. След службата си в Индонезия Тасман се връща в Холандия, но по-късно отново работи в Батавия, където умира през 1659 г.
Значение и наследство
Въпреки че Тасман не „открива“ Австралия в смисъла на пълно проучване на континента, неговите плавания са от критично значение за европейската картография и за разширяването на познанията за южната хемисфера. Някои от основните следи от неговото наследство са:
- Имената — островът Тасмания и морето между Австралия и Нова Зеландия (Tasman Sea) носят неговото име.
- Картографски приноси — картите и докладите от неговите пътувания са използвани от последващи изследователи и навигатори.
- Културно-полицейки последици — първите контакти с коренното население (австралийските аборигени и маорите) са записани в холандските източници; тези срещи имат дълготраен ефект върху отношенията между европейците и местните общности и днес са предмет на исторически анализ и критика.
- Паметници и географски наименования — по света има улици, паметници и природни резервати, носещи името на Тасман (например Abel Tasman National Park в Нова Зеландия).
Оценка и съвременни интерпретации
Историците оценяват Тасман като умел мореплавател и картограф, чиито експедиции са продиктувани от търговски и геополитически мотиви на VOC. Съвременните интерпретации също така поставят акцент върху въздействието на европейските експедиции върху местните общества и върху начина, по който тези събития са били документирани в европейските източници.
Абел Тасман остава ключова фигура в историята на европейските морски изследвания: неговите пътувания отварят нови страници в познанията за Тасмания, Нова Зеландия и части от австралийските брегове и оказват влияние върху по-нататъшната колониална и картографска дейност в региона.
Карта, показваща пътуванията на Тасман
Тасмания и Нова Зеландия 1642-4
Тасман е назначен за генерал-губернатор на Нидерландските Източни Индии. Тасман отплава до източния бряг на Земята на Ван Димен и на 3 декември 1642 г. предявява претенции към холандците. След това корабите отплават на запад и откриват Нова Зеландия. Корабите му са нападнати от маори с големи военни канута (лодки) и четирима моряци загиват. След това Тасман отплава на североизток към Тонга и Фиджи. След това отплава на северозапад до Нова Гвинея и се връща в Батавия през юни 1643 г.
Западна Австралия 1644
През 1644 г. Тасман отплава от Батавия с корабите Limmen, Zeemeeuw и Bracq. Той плава покрай западното крайбрежие на Нова Гвинея, а след това и по крайбрежието на Австралия от нос Йорк до Северозападния нос. През август 1644 г. се връща в Батавия. Той доказва, че Западна Австралия и Куинсланд са част от една и съща държава. Не успява да премине през пролива Торес, но картите му се използват през следващите 200 години. Тасман прави още пътувания, включително до Суматра през 1646 г., Сиам през 1647 г. и Манила през 1648 г. Той купува много земя в Батавия, където умира през октомври 1659 г.
Няколко места са наречени на негово име, включително Тасмания, полуостров Тасман, остров Тасман и Тасманско море.
обискирам