Елеонора Кастилска (ок. 1241 — 28 ноември 1290) е кралица като съпруга на Едуард I Английски и носи титлата графиня на Понтие от 1279 г. до смъртта си. Родена е в кралското семейство на Кастилия и по майчина линия е наследница на графството Понтие.

Произход и брак

Елеонора е дъщеря на кастилския крал и на наследница на Понтие. На 1 ноември 1254 г. тя се омъжва за бъдещия крал в манастира Лас Уелгас в Бургос, като бракът има както династичен, така и политически характер. След сватбата няколко нейни роднини пристигат в Англия и Хенри III Английски поема големи разноски за поддържането им. Това предизвиква недоволство сред част от местната аристокрация, които възприемат присъствието и привилегиите на новопристигналите кастилски роднини като тежест за кралската хазна.

Втората баронска война и положението в Англия

През 1260‑те години Англия е разтърсена от Втората баронска война между кралската власт и група недоволни барони, водени от Симон дьо Монфор. По време на битката при Люес (1264) Едуард е заловен и държан в плен от противниците на кралското семейство, докато Елеонора остава в столицата и е държана при почетни условия в Уестминстърскиядворец. Тя остава лоялна съпруга и оказва морална подкрепа на Едуард; след бягството и завръщането му в обоза на кралската власт, конфликтът е решен с битката при Евшам (1265) и последващи събития, които възстановяват позициите на короната.

Кръстоносният поход и завръщане в Англия

През 1270 г. Едуард и Елеонора се присъединяват към Осмия кръстоносен поход, воден от Луи IX Френски на. Походът се проваля с ранната смърт на Луи в Картаген, а двойката прекарва зимата в Сицилия. След това те отпътуват към Акра в Палестина, където прекарат известно време. През септември 1272 г. двамата напускат Святата земя; докато са в Сицилия, през декември научават за смъртта на Хенри III Английски. Тогава Едуард и Елеонора се връщат в Англия и са коронясани заедно на 19 август 1274 г.

Графиня на Понтие, семейство и ролята ѝ като кралица

През 1279 г., след смъртта на майка ѝ, Елеонора става графиня на Понтие и запазва титлата и притежанията си до края на живота си. Въпреки че основната ѝ политическа дейност е ограничена от традициите за ролята на кралицата-консорт, тя участва в държавни въпроси чрез съвети и посредничество, подпомага покровителството на манастири и благотворителни инициативи и съдейства за династичните бракове на децата си.

Бракът ѝ с Едуард I е плодовит — от него се раждат множество деца, сред които са известната Джоан от Акре (Joan of Acre) и бъдещият крал Едуард II (роден 1284 г.). Някои от децата умират в ранна възраст, което е характерно за епохата, но наследството и връзките, които тя осъществява чрез децата си, оказват влияние върху европейската политика.

Смърт и памет

Елеонора умира на 28 ноември 1290 г. Приживе и след смъртта ѝ Едуард I показва голямо уважение и обич — за да запечата паметта ѝ, той поръчва издигането на серия от паметници (известни като "Елеонови кръстове") на местата, където тялото ѝ е било изложено по пътя към последното ѝ погребение. Тя е погребана в Уестминстърското абатство, а споменът за нея се съхранява както в историята на монархията, така и в материалната култура на Англия от късното Средновековие.

Елеонора Кастилска остава запомнена като лоялна съпруга и влиятелна кралица‑консорт, чиято лична съдба е тясно свързана с големите политически и военни събития на XIV век в Англия и Европа.