Елиху Рут (роден на 15 февруари 1845 г. — починал на 7 февруари 1937 г.) е американски юрист и политик. Рут служи като военен министър на Съединените щати при президентите Уилям Маккинли и Теодор Рузвелт, а по‑късно — като държавен секретар на Съединените щати при Рузвелт. От 1909 до 1915 г. е сенатор от Ню Йорк. През 1912 г. получава Нобелова награда за мир за приноса си в развитието на международното право и заодействието при създаването на международни институции за мирно решаване на спорове, включително работата по създаването на Международния съд - съд, в който държавите могат да решават правни спорове.

Основни приноси и дейност

  • Модернизация на военната администрация: Като военен министър Рут инициира реформи за професионализиране и подобряване на организацията, подготовката, снабдяването и кадровата система на американската армия. Неговите мерки имат дълготраен ефект върху структурната стабилност и оперативната подготовка на въоръжените сили.
  • Международно право и арбитраж: Рут е активен застъпник на мирното решаване на международни спорове чрез арбитраж и съдебни институции. Той участвува в международни дискусии и подкрепя инициативи за създаване и укрепване на постоянни правни органи, които да решават държавни конфликти.
  • Законодателна и обществена дейност: Като сенатор от Ню Йорк той работи в областта на външната политика, правото и администрацията, оставайки влиятелен авторитет по въпроси, свързани с държавната служба и международните отношения.
  • Адвокатска кариера: Преди и между държавните си постове Рут е виден адвокат в Ню Йорк, натрупващ опит в търговското и международното право и участващ в важни правни дела и консултации за правителството.

Лично и наследство: Елиху Рут остава запомнен като реформатор в областта на военната и дипломатическата администрация, както и като защитник на международните механизми за правно решаване на спорове. Неговият принос към институциите за международно право и практиките на арбитраж са част от причините за връчване на Нобеловата награда за мир и за дългосрочното признание на неговото държавническо наследство. Починал е на 7 февруари 1937 г., оставяйки след себе си репутация на опитен юрист и държавник, занимавал се с укрепване на международното сътрудничество и правовия ред.