Четвърта поправка на Конституцията на Съединените щати
Четвъртата поправка (поправка IV) на Конституцията на САЩ забранява необоснованото претърсване и изземване и изисква всяка заповед за претърсване да бъде санкционирана от съда и подкрепена с вероятна причина. Тя е част от Закона за правата на човека. Четвъртата поправка е приета в отговор на злоупотребата с "writ of assistance" - вид обща заповед за обиск, издавана от британското правителство. Тя е била основен източник на напрежение в Америка преди Революцията. Четвъртата поправка е внесена в Конгреса през 1789 г. от Джеймс Мадисън заедно с другите поправки в Била за правата. Те са предложени в отговор на възраженията на антифедералистите срещу новата Конституция.
През август 1789 г. Конгресът изпраща 12 поправки на щатите. Десет от тях са одобрени от щатите. Последният щат, Вирджиния, ратифицира поправките (включително четвъртата поправка) на 15 декември 1791 г. На 1 март 1792 г. държавният секретар Томас Джеферсън обявява приемането на поправката.
Първоначално Хартата за правата се прилага за щатите. Освен това федералните наказателни разследвания са били по-рядко срещани през първия век от историята на страната. Поради тези причини има малко съдебна практика по отношение на Четвъртата поправка преди ХХ век. В делото Mapp v. Ohio (1961 г.) се приема, че поправката се прилага за щатите.
Съгласно Четвъртата поправка претърсването и изземването (включително арестът) следва да бъдат ограничени по обхват до конкретна информация, предоставена на издаващия съд. Обикновено това става от служител на правоприлагащия орган, който се е заклел в това. Съдебната практика по Четвъртата поправка се занимава с три основни въпроса. Кои дейности на правителството представляват "претърсване" и "изземване"? Какво представлява вероятната причина за тези действия? Как трябва да се реагира на нарушенията на правата по Четвъртата поправка? Първите съдебни решения ограничават обхвата на поправката до физическото проникване на служител на правоприлагащия орган в частна собственост. Но с делото Katz v. United States (1967 г.) Върховният съд постановява, че нейните защити, като например изискването за съдебна заповед, се разпростират както върху личния живот на хората, така и върху физическото местоположение. Служителите на правоприлагащите органи се нуждаят от заповед за повечето действия по претърсване и изземване. Но Съдът е определил редица изключения за претърсвания по взаимно съгласие, претърсвания на моторни превозни средства, видими доказателства, изключителни обстоятелства, претърсвания по границата и други ситуации.
Правилото за изключване е един от начините за прилагане на изменението. Установено в делото Уикс срещу САЩ (1914 г.), това правило гласи, че доказателствата, получени в резултат на нарушение на четвъртата поправка, по принцип са недопустими в наказателния процес. Доказателствата, открити по-късно в резултат на незаконно претърсване, също могат да бъдат недопустими като "плод от отровното дърво", освен ако не са били неизбежно открити със законни средства.
Законът за правата в Националния архив
Въпроси и отговори
В: Какво представлява четвъртата поправка?
О: Четвъртата поправка на Конституцията на Съединените щати забранява необоснованото претърсване и изземване и изисква всяка заповед за претърсване да бъде санкционирана от съда и подкрепена с вероятна причина. Тя е част от Закона за правата на човека.
В: Кога е приета?
О: Четвъртата поправка е приета на 15 декември 1791 г., когато Вирджиния ратифицира поправките (включително четвъртата поправка). На 1 март 1792 г. държавният секретар Томас Джеферсън обявява приемането ѝ.
В: Прилага ли се за щатите?
О: Първоначално Хартата за правата не се е прилагала за щатите, но това се променя с делото Mapp v. Ohio през 1961 г., когато се постановява, че нейните защити се разпростират както върху щатите, така и върху физическите лица.
В: Какви са някои изключения за служителите на правоприлагащите органи, които се нуждаят от заповед?
О: Изключенията, при които служителите на правоприлагащите органи се нуждаят от заповед, включват претърсване по взаимно съгласие, претърсване на моторни превозни средства, видими доказателства, изключителни обстоятелства, претърсване на граници и други ситуации.
В: Как се прилага Четвъртата поправка?
О: Правилото за изключване, установено в делото Уикс срещу Съединените щати (1914 г.), гласи, че доказателствата, получени в резултат на нарушение на Четвъртата поправка, по принцип са недопустими в наказателния процес. Доказателствата, открити по-късно в резултат на незаконно претърсване, също могат да бъдат недопустими като "плод от отровното дърво", освен ако не са били неизбежно открити със законни средства.
Въпрос: Кой предложи внасянето на тази поправка в Конгреса?
О: Джеймс Мадисън предлага въвеждането на тази поправка в Конгреса заедно с други поправки през 1789 г. като част от Закона за правата в отговор на възраженията на антифедералистите срещу новата Конституция.
