Четвърта поправка (САЩ): защита срещу необосновано претърсване и изземване

Четвърта поправка (САЩ): защита срещу необосновано претърсване и изземване, вероятна причина, исторически контекст и ключови съдебни решения за вашите права.

Четвъртата поправка (поправка IV) на Конституцията на САЩ забранява необоснованото претърсване и изземване и изисква всяка заповед за претърсване да бъде санкционирана от съда и подкрепена с вероятна причина. Тя е част от Закона за правата на човека. Четвъртата поправка е приета в отговор на злоупотребата с "writ of assistance" - вид обща заповед за обиск, издавана от британското правителство. Тя е била основен източник на напрежение в Америка преди Революцията. Четвъртата поправка е внесена в Конгреса през 1789 г. от Джеймс Мадисън заедно с другите поправки в Била за правата. Те са предложени в отговор на възраженията на антифедералистите срещу новата Конституция.

През август 1789 г. Конгресът изпраща 12 поправки на щатите. Десет от тях са одобрени от щатите. Последният щат, Вирджиния, ратифицира поправките (включително четвъртата поправка) на 15 декември 1791 г. На 1 март 1792 г. държавният секретар Томас Джеферсън обявява приемането на поправката.

Първоначално Хартата за правата се прилага за щатите. Освен това федералните наказателни разследвания са били по-рядко срещани през първия век от историята на страната. Поради тези причини има малко съдебна практика по отношение на Четвъртата поправка преди ХХ век. В делото Mapp v. Ohio (1961 г.) се приема, че поправката се прилага за щатите.

Съгласно Четвъртата поправка претърсването и изземването (включително арестът) следва да бъдат ограничени по обхват до конкретна информация, предоставена на издаващия съд. Обикновено това става от служител на правоприлагащия орган, който се е заклел в това. Съдебната практика по Четвъртата поправка се занимава с три основни въпроса. Кои дейности на правителството представляват "претърсване" и "изземване"? Какво представлява вероятната причина за тези действия? Как трябва да се реагира на нарушенията на правата по Четвъртата поправка? Първите съдебни решения ограничават обхвата на поправката до физическото проникване на служител на правоприлагащия орган в частна собственост. Но с делото Katz v. United States (1967 г.) Върховният съд постановява, че нейните защити, като например изискването за съдебна заповед, се разпростират както върху личния живот на хората, така и върху физическото местоположение. Служителите на правоприлагащите органи се нуждаят от заповед за повечето действия по претърсване и изземване. Но Съдът е определил редица изключения за претърсвания по взаимно съгласие, претърсвания на моторни превозни средства, видими доказателства, изключителни обстоятелства, претърсвания по границата и други ситуации.

Правилото за изключване е един от начините за прилагане на изменението. Установено в делото Уикс срещу САЩ (1914 г.), това правило гласи, че доказателствата, получени в резултат на нарушение на четвъртата поправка, по принцип са недопустими в наказателния процес. Доказателствата, открити по-късно в резултат на незаконно претърсване, също могат да бъдат недопустими като "плод от отровното дърво", освен ако не са били неизбежно открити със законни средства.

Какво представлява "претърсване" и "изземване"?

В най-общ смисъл "претърсване" означава търсене на доказателства или места, където те могат да бъдат скрити, а "изземване" — задържане на вещи или лица от страна на държавата. В съдебната практика определянето дали дадена държавна дейност е "претърсване" зависи от това дали тя нарушава очакването за лично уединение, което обществото счита за разумно. Това тълкуване беше развито в решението Katz v. United States, което разшири защитата извън случаите на физическо влизане в имот.

Вероятна причина, заповеди и изискване за конкретика

Четвъртата поправка изисква наличието на вероятна причина — основание, обосновано с факти и логика — за да се издаде заповед за претърсване или арест. Заповедите следва да описват с какво точно ще се занимава претърсването и къде ще бъде извършено (принцип на конкретност), за да се ограничи произволът.

Обикновено заповед се издава от независим съдия или магистрат след полагане на клетва от страна на служителя на реда. В някои случаи съдът изисква подробни показания или аффидевит от разследващия.

Чести изключения от изискването за заповед

Съдът е признал редица изключения, при които служителите могат да претърсят или изземат без предварителна заповед. Най-често срещаните са:

• Съгласие — ако човек доброволно разреши претърсване.
• Претърсване, придружаващо арест (search incident to arrest) — за обезопасяване и търсене на оръжие или доказателства, намиращи се в непосредствената близост до арестувания.
• Автомобилно изключение — поради естеството на моторните превозни средства и техния мобилен характер, понякога е позволено претърсване без заповед при наличието на вероятна причина.
• Видими доказателства (plain view) — ако служител е законно на място и види явни доказателства, те могат да бъдат иззети.
• Екстрени обстоятелства (exigent circumstances) — когато има опасност доказателства да бъдат унищожени, хора да бъдат наранявани или да избягат заподозрените.
• Гранични и гранично-капацитетни търсения — при преминаване през границата компетентните власти разполагат с по-широки правомощия за проверки.
• Административни и регулиращи проверки — проверки, извършвани в рамките на регулирани дейности (например инспекции), могат да следват по-лек стандарт.

Тези изключения са предмет на строг съдебен контрол и изискват конкретни факти за да са приложими.

Ключови съдебни решения и съвременно развитие

Освен Katz и Mapp, Върховният съд е произнесъл множество решения, които формулират и огранича­ват защитите по Четвъртата поправка:

• United States v. Jones (2012) — GPS проследяване на автомобил беше считано за претърсване, когато включваше физическо прикрепяне на устройство към превозното средство за продължително наблюдение.
• Kyllo v. United States (2001) — използването на термална камера за откриване на дейности в частен дом е претърсване и изисква заповед.
• Riley v. California (2014) — съдът постанови, че електронните данни на мобилен телефон след арест не могат да бъдат претърсени без отделна заповед, освен в редки изключения.
• Carpenter v. United States (2018) — времеви данни за местоположението от мобилни оператори (cell-site location) получиха по-силен защитеч, като съдът ограничи прилагането на така наречената "third-party doctrine" за такива данни.

Правило за изключване и негови ограничения

Правилото за изключване ограничава използването на доказателства, добити чрез нарушение на Четвъртата поправка. То обаче подлежи на изключения и уточнения, развивани от практиката, сред които:

• Независим източник — доказателства, намерени независимо от незаконната акция, остават допустими.
• Иневitable discovery (неизбежно откритие) — ако доказателството щеше да бъде открито по законен път, то може да се приеме.
• Отслабване на връзката (attenuation) — при достатъчно раздалечаване между неправомерното действие и откриването на доказателството може да се допусне употребата му.
• Good-faith exception (напр. United States v. Leon) — когато служителите действат добросъвестно, разчитайки на валидна на вид заповед, която по-късно се окаже неправилно издадена, доказателствата могат да не бъдат изключени.

Ремедии и процедурни механизми

Лицата, чиито права по Четвъртата поправка са нарушени, могат да търсят различни спазени средства:

• Подаване на молба за отстраняване на доказателства (motion to suppress) по време на наказателното производство — ако успешно, доказателствата не се допускат.
• Граждански искове за нарушени конституционни права (например по 42 U.S.C. § 1983) с искане за обезщетение.
• В някои случаи дисциплинарни мерки или вътрешни разследвания срещу служители на реда.

Баланс между сигурността и личното уединение

Четвъртата поправка представлява опит да се балансират нуждите на държавата за разследване и осигуряване на обществена безопасност с правото на индивидите на лично уединение и неприкосновеност. С развиването на новите технологии (електронна комуникация, проследяване, облачни услуги) съдебните органи продължават да адаптират принципите на поправката към съвременните реалности, като търсят начин да защитят личните права, без да възпрепятстват легитимните усилия за правораздаване.

За практическо приложение на Четвъртата поправка е полезно да се има предвид, че много от въпросите зависят от конкретните факти на всеки случай — къде е извършено действието, какво е било наблюдавано, дали е имало вероятна причина или съгласие и какви процедури са били използвани от разследващите.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява четвъртата поправка?

В: Кога е приета?

В: Прилага ли се за щатите?

В: Какви са някои изключения за служителите на правоприлагащите органи, които се нуждаят от заповед?

В: Как се прилага Четвъртата поправка?

Въпрос: Кой предложи внасянето на тази поправка в Конгреса?

Търсене по буква