Дванадесета поправка на Конституцията на САЩ: изборът на президент и вицепрезидент
Дванадесета поправка на Конституцията на САЩ: история, как промени избора на президент и вицепрезидент, процедури и влияние върху съвременната изборна система.
Дванадесетата поправка (поправка XII) на Конституцията на САЩ е предложена в Конгреса на 9 декември 1803 г. Тя е ратифицирана от законодателните органи на щатите на 15 юни 1804 г. Тя предвижда нови процедури за избор на президент и вицепрезидент. Преди изменението всеки член на Избирателната колегия гласуваше с един глас. Кандидатът, получил най-голям брой гласове, ставаше президент. Кандидатът, получил следващия по големина брой гласове, става вицепрезидент. Дванадесетата поправка променя процеса до сегашната система, при която един глас се подава за президент и един за вицепрезидент.
Защо беше приета поправката
Непосредствена причина за предложението на поправката бе изборът през 1800 г., когато Избирателната колегия произведе равенство между двама кандидати от една и съща партия — Томас Джеферсън и Ейар Гамилтън* Бър (Аарон Бър). Това равенство доведе до дълги дебати и до решаващо гласуване в Конгреса, което показа слабостите на първоначалната процедура. Дванадесетата поправка имаше за цел да предотврати повторение на подобни политически кризи и да приспособи изборния механизъм към възникващата партийна система.
Основни разпоредби и процедура
- Отделно гласуване за президент и вицепрезидент: Избирателите вече правят отделни гласове — един за президент и един за вицепрезидент, а не два гласа за „двама” кандидати, както бе преди поправката.
- Контингентни избори при липса на мнозинство за президента: Ако никой кандидат за президент не получи мнозинство от гласовете на Избирателната колегия, изборът се прехвърля в Камарата на представителите. Там представителите гласуват по щатови делегации, като всеки щат има един глас и изборът се прави измежду тримата кандидати с най-много електориални гласове.
- Контингентно избиране на вицепрезидент: Ако никой кандидат за вицепрезидент не получи мнозинство, Сенатът избира вицепрезидента измежду двамата кандидати с най-много електориални гласове; сенаторите гласуват индивидуално.
- Процедури за сертифициране: Избирателите се събират в съответните щати, попълват отделни списъци с гласовете за президент и вицепрезидент, които се подпечатват, сертификатите се изпращат до президента на Сената, а след това в присъствието на Сената и Камарата на представителите резултатите се преброяват и обявяват официално.
Ефект и последици
Дванадесетата поправка систематизира изборния процес и намали вероятността от нови равенства като това през 1800 г. Тя също така призна практическата реалност на възникващите политически партии, като позволи на партийните билети да номинират отделни кандидати за президент и вицепрезидент. Въпреки това поправката не премахна напълно възможността за спорове: например през 1824 г. изборът отново бе решен от Камарата на представителите, тъй като никой кандидат не получи мнозинство от електорите.
Критики и съвременни дискусии
Някои критици посочват, че и след 12‑тa поправка съществуват слабости — например възможността за т.нар. faithless electors (избиратели, които гласуват различно от обещаното) и продължаващата възможност за контингентен избор от Конгреса. Други отбелязват, че поправката е успешна адаптация на конституционната рамка към партийната реалност и значително намали риска от хаотични избори на висшия държавен пост.
Практически примери
- Изборът през 1800 г. (равенство между Томас Джеферсън и А. Бър) е причината за поправката.
- Изборът през 1824 г. (Джон Куинси Адамс, Андрю Джаксън, Уйлям Кроуфорд и Хенри Клей) е пример за прилагане на контингентната процедура според правилата, въведени от Дванадесетата поправка.
Заключение
Дванадесетата поправка е ключова промяна в начина, по който САЩ избират президент и вицепрезидент. Тя въвежда отделно гласуване за двата поста и конкретни механизми за случай, когато никой кандидат не получи мнозинство от гласовете на Избирателната колегия. Поправката помогна за стабилизиране на процеса в епохата на формиране на политическите партии и остава основополагаща част от американската изборна система.
Текст
Избирателите се събират в съответните щати и гласуват с бюлетини за президент и вицепрезидент, като поне един от тях не трябва да е жител на същия щат, в който живеят те самите; те посочват в бюлетините си лицето, за което е гласувано за президент, и в отделни бюлетини лицето, за което е гласувано за вицепрезидент, и съставят отделни списъци на всички лица, за които е гласувано за президент, и на всички лица, за които е гласувано за вицепрезидент, както и броя на гласовете за всеки от тях, които списъци подписват и заверяват, и ги предават запечатани в седалището на правителството на Съединените щати, като ги насочват към председателя на Сената; -- Председателят на Сената, в присъствието на Сената и Камарата на представителите, отваря всички удостоверения и след това гласовете се преброяват; -- Лицето, получило най-голям брой гласове за президент, става президент, ако този брой е мнозинство от целия брой на избраните електори; ако никой няма такова мнозинство, тогава от лицата, получили най-голям брой гласове, но не повече от три в списъка на гласувалите за президент, Камарата на представителите незабавно избира чрез гласуване президента. Но при избора на президент гласовете се вземат по щати, като представителството от всеки щат има един глас; кворумът за тази цел се състои от член или членове от две трети от щатите, а за избора е необходимо мнозинство от всички щати. [И ако Камарата на представителите не избере президент, когато правото на избор им бъде предоставено, преди четвъртия ден на март следващата година, тогава вицепрезидентът изпълнява функциите на президент, както в случай на смърт или друга конституционна невъзможност на президента. --]* Лицето, получило най-голям брой гласове за вицепрезидент, става вицепрезидент, ако този брой е мнозинство от целия брой на назначените избиратели, а ако никой не получи мнозинство, тогава Сенатът избира вицепрезидента измежду двете най-големи числа в списъка; кворумът за тази цел се състои от две трети от целия брой сенатори, а за избора е необходимо мнозинство от целия брой. Никое лице, което по Конституция не може да заема длъжността президент, не може да бъде избрано за вицепрезидент на Съединените щати.
Фон
Конституционният конвент от 1787 г. разглежда няколко различни предложения за избор на президент. Някои искаха Конгресът да избира президента. Други предложения включваха избор от щатските законодателни органи, от щатските губернатори или от комисия на Конгреса. Към края на конвента въпросът е предаден на комисия, наречена Комитет на единадесетте, за решаване на останали въпроси. Те изработват система, наречена Избирателна колегия. Планът е приет и е добавен към Конституцията.
През 1789 г. избирателната колегия единодушно избира Джордж Вашингтон за първи президент. Той е преизбран през 1792 г. И в двата случая той е единственият президент, получил всички гласове на избирателите. На изборите през 1796 г. Вашингтон отказва да се кандидатира. Неговият вицепрезидент Джон Адамс и неговият подгласник Томас Пинкни се кандидатират съответно за президент и вицепрезидент. Александър Хамилтън се опитва да използва влиянието си, за да получи Пинкни повече гласове, като по този начин Адамс отново става вицепрезидент. Но схемата се провалила, когато Томас Джеферсън получил повече гласове от Пинкни, но Адамс спечелил повече от гласовете на избирателите. Така Адамс става президент, а Джеферсън - вицепрезидент.
Президентските избори през 1800 г. показаха дълбоките проблеми в системата на избирателните колегии. Джеферсън отново се изправи срещу Адамс. И двамата имаха кандидати. Пинкни отново беше партньор на Адамс във Федералистката партия. Аарон Бър беше партньор на Джеферсън в Демократично-републиканската партия. Джеферсън и Бър получиха еднакъв брой гласове, което доведе до равенство между двама кандидати от една и съща политическа партия. Съгласно Конституцията въпросът трябваше да бъде решен от Камарата на представителите. В Камарата на представителите двамата отново имат равен брой гласове - 35. Едва на 36-то гласуване бе преодоляна безизходицата и Джеферсън бе избран за президент.
Решението на проблема се превръща в Дванадесетата поправка. Тя е предложена от Конгреса на 9 декември 1803 г. Три дни по-късно тя е представена на щатите за ратификация. Четиринадесет от седемнадесетте щата (по това време) я ратифицират и поправката е добавена към Конституцията на 25 септември 1804 г.
Разпоредби
Електоралната колегия остава почти същата и с Дванадесетата поправка. Но процесът на избор на президент и вицепрезидент се променя. Според Дванадесетата поправка избирателят трябва да гласува отделно за президент и вицепрезидент. Ако никой не получи мнозинство от гласовете, процесът остава същият като преди; решението се взема от Камарата на представителите.
Въпроси и отговори
Въпрос: Кога дванадесетата поправка е предложена в Конгреса?
О: Дванадесетата поправка е предложена в Конгреса на 9 декември 1803 г.
В: Кога Дванадесетата поправка е ратифицирана от щатските законодателни органи?
О: Дванадесетата поправка е ратифицирана от щатските законодателни органи на 15 юни 1804 г.
В: Какво предвиждаше Дванадесетата поправка?
О: Дванадесетата поправка предвижда нови процедури за избор на президент и вицепрезидент.
В: Какъв беше предишният метод за избор на президент и вицепрезидент?
О: Преди Дванадесетата поправка всеки член на Избирателната колегия гласуваше с един глас. Кандидатът, получил най-голям брой гласове, ставаше президент. Кандидатът, получил следващия по големина брой гласове, ставаше вицепрезидент.
Въпрос: Какво включва сегашната система за избор на президент и вицепрезидент?
О: Настоящата система за избор на президент и вицепрезидент включва един глас за президент и един за вицепрезидент.
В: Каква е основната промяна, въведена с Дванадесетата поправка?
О: Основната промяна, внесена от Дванадесетата поправка, е процедурата за избор на президент и вицепрезидент.
В: Защо Дванадесетата поправка беше счетена за необходима?
О: Дванадесетата поправка беше счетена за необходима, за да се решат проблемите с предишния метод за избор на президент и вицепрезидент, който понякога водеше до разногласия и конфликти.
обискирам