Дванадесета поправка на Конституцията на САЩ: изборът на президент и вицепрезидент

Избирателите се събират в съответните щати и гласуват с бюлетини за президент и вицепрезидент, като поне един от тях не трябва да е жител на същия щат, в който живеят те самите; те посочват в бюлетините си лицето, за което е гласувано за президент, и в отделни бюлетини лицето, за което е гласувано за вицепрезидент, и съставят отделни списъци на всички лица, за които е гласувано за президент, и на всички лица, за които е гласувано за вицепрезидент, както и броя на гласовете за всеки от тях, които списъци подписват и заверяват, и ги предават запечатани в седалището на правителството на Съединените щати, като ги насочват към председателя на Сената; -- Председателят на Сената, в присъствието на Сената и Камарата на представителите, отваря всички удостоверения и след това гласовете се преброяват; -- Лицето, получило най-голям брой гласове за президент, става президент, ако този брой е мнозинство от целия брой на избраните електори; ако никой няма такова мнозинство, тогава от лицата, получили най-голям брой гласове, но не повече от три в списъка на гласувалите за президент, Камарата на представителите незабавно избира чрез гласуване президента. Но при избора на президент гласовете се вземат по щати, като представителството от всеки щат има един глас; кворумът за тази цел се състои от член или членове от две трети от щатите, а за избора е необходимо мнозинство от всички щати. [И ако Камарата на представителите не избере президент, когато правото на избор им бъде предоставено, преди четвъртия ден на март следващата година, тогава вицепрезидентът изпълнява функциите на президент, както в случай на смърт или друга конституционна невъзможност на президента. --]* Лицето, получило най-голям брой гласове за вицепрезидент, става вицепрезидент, ако този брой е мнозинство от целия брой на назначените избиратели, а ако никой не получи мнозинство, тогава Сенатът избира вицепрезидента измежду двете най-големи числа в списъка; кворумът за тази цел се състои от две трети от целия брой сенатори, а за избора е необходимо мнозинство от целия брой. Никое лице, което по Конституция не може да заема длъжността президент, не може да бъде избрано за вицепрезидент на Съединените щати.

Конституционният конвент от 1787 г. разглежда няколко различни предложения за избор на президент. Някои искаха Конгресът да избира президента. Други предложения включваха избор от щатските законодателни органи, от щатските губернатори или от комисия на Конгреса. Към края на конвента въпросът е предаден на комисия, наречена Комитет на единадесетте, за решаване на останали въпроси. Те изработват система, наречена Избирателна колегия. Планът е приет и е добавен към Конституцията.

През 1789 г. избирателната колегия единодушно избира Джордж Вашингтон за първи президент. Той е преизбран през 1792 г. И в двата случая той е единственият президент, получил всички гласове на избирателите. На изборите през 1796 г. Вашингтон отказва да се кандидатира. Неговият вицепрезидент Джон Адамс и неговият подгласник Томас Пинкни се кандидатират съответно за президент и вицепрезидент. Александър Хамилтън се опитва да използва влиянието си, за да получи Пинкни повече гласове, като по този начин Адамс отново става вицепрезидент. Но схемата се провалила, когато Томас Джеферсън получил повече гласове от Пинкни, но Адамс спечелил повече от гласовете на избирателите. Така Адамс става президент, а Джеферсън - вицепрезидент.

Президентските избори през 1800 г. показаха дълбоките проблеми в системата на избирателните колегии. Джеферсън отново се изправи срещу Адамс. И двамата имаха кандидати. Пинкни отново беше партньор на Адамс във Федералистката партия. Аарон Бър беше партньор на Джеферсън в Демократично-републиканската партия. Джеферсън и Бър получиха еднакъв брой гласове, което доведе до равенство между двама кандидати от една и съща политическа партия. Съгласно Конституцията въпросът трябваше да бъде решен от Камарата на представителите. В Камарата на представителите двамата отново имат равен брой гласове - 35. Едва на 36-то гласуване бе преодоляна безизходицата и Джеферсън бе избран за президент.

Решението на проблема се превръща в Дванадесетата поправка. Тя е предложена от Конгреса на 9 декември 1803 г. Три дни по-късно тя е представена на щатите за ратификация. Четиринадесет от седемнадесетте щата (по това време) я ратифицират и поправката е добавена към Конституцията на 25 септември 1804 г.

Електоралната колегия остава почти същата и с Дванадесетата поправка. Но процесът на избор на президент и вицепрезидент се променя. Според Дванадесетата поправка избирателят трябва да гласува отделно за президент и вицепрезидент. Ако никой не получи мнозинство от гласовете, процесът остава същият като преди; решението се взема от Камарата на представителите.