AlegsaOnline.com

Двадесет и петата поправка (1967) — президентска преемственост и неспособност

Двадесет и петата поправка (1967): какво определя президентската преемственост и процедурата при неспособност — история, правни рамки и значимост за САЩ.

Автор: Leandro Alegsa Дата на създаване: 5 април 2022 г. Последна актуализация: 10 ноември 2025 г.

simple.wikipedia.org · Public domain

Двадесет и петата поправка (поправка XXV) на Конституцията на САЩ гласи, че ако президентът не е в състояние да изпълнява задълженията си, вицепрезидентът става президент (раздел 1) или изпълняващ длъжността президент (раздел 3 или 4). Това може да се случи за кратък период от време, ако президентът е просто болен или нетрудоспособен за кратко време. Това може да се случи и до края на мандата на президента (времето, през което президентът изпълнява длъжността си), ако президентът е починал, подал е оставка или е "неспособен да изпълнява правомощията и задълженията на своята длъжност".

Двадесет и петата поправка също така посочва какво трябва да се случи, ако има "вакантно място" на поста вицепрезидент (т.е. няма вицепрезидент).

Поправката е ратифицирана от щатите и става част от Конституцията на САЩ на 10 февруари 1967 г.

Какво предвижда поправката (кратко обяснение на отделните разпоредби)

Раздел 1 – Ако президентът умре, подаде оставка или бъде отстранен по установения от Конституцията ред, вицепрезидентът става президент и изпълнява длъжността за остатъка от мандата.

Раздел 2 – Ако мястото на вицепрезидента е вакантно, президентът номинира нов вицепрезидент, който влиза в длъжност след одобрение от мнозинството и на двете камари на Конгреса (Камара на представителите и Сенат).

Раздел 3 – Президентът може временно да прехвърли изпълнението на функциите си на вицепрезидента, като изпрати писмена декларация до председателя на Сената про темпоре и до говорителя на Камарата на представителите, че е неспособен да изпълнява длъжността. Вицепрезидентът става изпълняващ длъжността президент, докато президентът изпрати нова писмена декларация, че отново е в състояние да изпълнява функциите си.

Раздел 4 – Ако вицепрезидентът и мнозинството от основните министри (principal officers) на изпълнителната власт (обикновено членовете на кабинета) изпратят писмена декларация до председателя на Сената про темпоре и до говорителя на Камарата, че президентът е неспособен да изпълнява задълженията си, вицепрезидентът незабавно става изпълняващ длъжността президент. Президентът може да оспори този извод, като изпрати собствена писмена декларация, че е в състояние да изпълнява задълженията си. Ако кабинетът (или вицепрезидентът) отново потвърди, че президентът е неспособен, Конгресът трябва да реши въпроса в срок от 21 дни. За да остане вицепрезидентът изпълняващ длъжността президент след това, решението трябва да бъде подкрепено с гласуване с мнозинство от две трети и в двете камари на Конгреса.

Практическо приложение и исторически примери

Поправката е приета след убийството на президента Джон Ф. Кенеди (1963) и многобройни дискусии за това как да се гарантира приемственост и стабилност при случай на смърт, оставка или временна или трайна неспособност на държавния глава.

Пълно поемане на поста (Раздел 1 и 2) – Класически пример е случаят със Спиро А. Агню и Ричард Никсън: след оставката на вицепрезидента Спиро Агню през 1973 г. Ричард Никсън номинира Джералд Форд за вицепрезидент по реда на Раздел 2; по-късно, когато Никсън подаде оставка през 1974 г., Джералд Форд стана президент по Раздел 1. По-късно президент Форд номинира Нелсън Рокфелер за вицепрезидент и Конгресът го одобри по Раздел 2.
Временно прехвърляне на правомощия (Раздел 3) – Раздел 3 е използван няколко пъти, когато президентите са временно подложени на анестезия или кратки хирургични процедури и доброволно са прехвърлили изпълнението на функциите си на вицепрезидента чрез писмена декларация. Такова временно прехвърляне е ставало при медицински интервенции на президенти, като в практиката са включени случаи при Роналд Рейгън и Джордж У. Буш.
Раздел 4 – неприлаган, но с важна роля – Раздел 4 досега не е бил формално приложен за трайно отстраняване на действащ президент поради неспособност. Въпреки това той създава механизъм, който позволява на вицепрезидента и на кабинетa да действат, ако президентът е неспособен да прецени или да обяви това сам. Раздел 4 е предмет на юридически и политически дебати, особено относно въпроса кога и при какви медицински или психически състояния трябва да се прилага.

Значение

Двадесет и петата поправка осигурява ясен, написан механизъм за преемственост и за временно делегиране на президентските правомощия. Тя намалява правната и институционалната неопределеност в моменти на криза, гарантирайки, че изпълнителната власт на федерално ниво може да продължи да функционира без прекъсване.

Фон

Член втори, раздел 1, клауза 6 от Конституцията гласи:

В случай на отстраняване на президента от длъжност или на неговата смърт, оставка или невъзможност да изпълнява правомощията и задълженията на тази длъжност, тя се възлага на вицепрезидента, а Конгресът може със закон да предвиди за случаите на отстраняване, смърт, оставка или невъзможност както на президента, така и на вицепрезидента, като обяви кой служител ще изпълнява функциите на президент и този служител ще действа по съответния начин до отстраняване на увреждането или до избирането на нов президент.

Това означава, че ако президентът бъде уволнен, умре, подаде оставка или не е в състояние да "изпълнява своите правомощия и задължения" (не е в състояние да върши нещата, които президентът трябва да върши), вицепрезидентът ще поеме неговата работа. Вицепрезидентът ще върши работата на президента, докато той не оздравее (ако просто е болен или инвалид) или до следващите президентски избори (ако президентът е подал оставка или е починал). Ако нито президентът, нито вицепрезидентът не могат да вършат работата на президента, Конгресът може да реши кой да поеме работата на президента. Това е всичко, което Конституцията казва по този въпрос.

Тази клауза не е много конкретна. В нея не се казваше:

Кой има право да каже, че даден президент не е в състояние да си върши работата?
Дали вицепрезидентът действително ще стане президент, ако се наложи да поеме поста, или ще бъде само "изпълняващ длъжността" (човек, който върши работата на президента, но никога не получава титлата "президент")
Кой ще поеме работата на вицепрезидента, ако той/тя почине, подаде оставка, не може да се справи с работата си или трябва да замени президента.
Как (или кой) в Конгреса трябва да реши кой да поеме поста, ако нито президентът, нито вицепрезидентът не могат да се справят с работата на президента

През 1841 г. деветият президент Уилям Хенри Харисън става първият президент на Съединените щати, който умира на поста си. Преди това представителят Джон Уилямс предлага вицепрезидентът да стане временно изпълняващ длъжността президент, ако президентът почине. Също така, след смъртта на Харисън, кабинетът му се е събрал и е решил, че вицепрезидентът Джон Тайлър ще стане "изпълняващ длъжността вицепрезидент". Тази идея обаче не се хареса на Тайлър. Той обяви, че е станал президент, а не просто върши работата на стария президент. Той отказал да погледне всички документи, които били адресирани до него като "изпълняващ длъжността президент".

Тайлър полага президентска клетва, премества се в Белия дом и поема всички правомощия на стария президент. Никой не оспорва официално претенциите на Тайлър за президентския пост. В крайна сметка и двете камари на Конгреса приемат резолюция, в която се казва, че Тайлър е десетият президент на Съединените щати. Така се създава "прецедент на пълно правоприемство". Прецедентът е правило или закон, който може да бъде следван в бъдеще, ако отново възникне подобна ситуация. "Пълното правоприемство" означава, че вицепрезидентът ще стане президент, а не изпълняващ длъжността, ако действителният президент почине. Прецедентът на пълното наследяване става известен като "прецедент на Тайлър".

В други случаи президентите не са умирали, но не са били в състояние да изпълняват задълженията си поради заболяване. Например по време на президентството си Удроу Уилсън получава инсулт. Първата дама Едит Уилсън и официалният лекар на Белия дом обаче пазят инсулта в тайна. Поради тази причина никой не поел председателството, въпреки че по това време Уилсън не можел да върши работата си.

Преди приемането на 25-ата поправка постът на вицепрезидента е бил осемнадесет пъти празен, защото вицепрезидентът е умирал, подавал е оставка или е трябвало да замени президента. Например след смъртта на Франклин Д. Рузвелт почти четири години нямаше вицепрезидент.

Тези проблеми ясно показаха, че правителството се нуждае от по-конкретни правила.

Убийството на Кенеди

На 22 ноември 1963 г. президентът Джон Ф. Кенеди е убит. Убийството на Кенеди ясно показа на Конгреса, че трябва незабавно да намери решение за наследяването на президентския пост. Съединените щати бяха в разгара на Студената война. Новият президент, Линдън Б. Джонсън, преди това е имал инфаркт през 1955 г., както и семейна история на мъжете Джонсън, които умират сравнително млади (в началото на 60-те си години, което той прави през 1973 г. на 64-годишна възраст). Следващите двама души на опашката за президентския пост бяха председателят на Камарата на представителите Джон Маккормак (който беше на 71 години) и временният председател на Сената Карл Хейдън (който беше на 86 години). Конгресът започна да работи по-бързо.

Предложения

Членовете на Конгреса предлагат две различни изменения, за да попълнят липсващите в клауза 6 детайли.

В предложението на Кийтинг-Кефаувър се предлагаше Конгресът да приеме закон за това кой трябва да решава кога президентът е инвалид. То е предложено през 1963 г. от сенатора Кенет Кийтинг от Ню Йорк,^p. 345 и подкрепено от сенатора от Тенеси Естес Кефаувър.^p. 28 Други сенатори обаче се опасяваха, че Конгресът може да злоупотреби с това правомощие или че след приемането на поправката всъщност няма да приеме закона.^{pp. 30вЂ“35}

Предложението на Бейх-Келер в крайна сметка се превръща в Двадесет и петата поправка. На 6 януари 1965 г. сенаторът Бърч Бейх предлага поправката в Сената на САЩ, а представителят Емануел Келер (председател на съдебната комисия в Камарата на представителите) я предлага в Камарата на представителите на САЩ. За разлика от предложението на Кийтинг-Кефаувър, то предлага начин за заемане на поста на вицепрезидент, ако той е празен, и също така определя правила за това как президентът може да бъде обявен за "нетрудоспособен".^{pp. 348вЂ“350}

На 19 февруари 1965 г. Сенатът приема изменението. На 13 април обаче Камарата на представителите приема друга версия на поправката. Камарата на представителите и Сенатът трябваше да сформират комисии, за да намерят вариант на поправката, по който всички да постигнат съгласие. На 6 юли 1965 г. и двете камари на Конгреса приемат окончателния вариант на поправката и я изпращат на щатите за ратификация.

Сенатор Бърч Бейх пише сенатската версия на двадесет и петата поправка

Ратификация

Както всички конституционни поправки, предложени от Конгреса, двадесет и петата поправка трябва да бъде ратифицирана от три четвърти от щатите (38 от 50). Ратификацията е завършена 19 месеца след като поправката е предложена. Впоследствие още девет щата също ратифицираха поправката; три щата не гласуваха за ратифицирането ѝ.

Щатите ратифицират поправката в този ред:

Поръчка	Държава	Дата	Поръчка	Държава	Дата
1	Небраска	12 юли 1965 г.	2	Уисконсин	13 юли 1965 г.
3	Оклахома	16 юли 1965 г.	4	Масачузетс	9 август 1965 г.
5	Пенсилвания	18 август 1965 г.	6	Кентъки	15 септември 1965 г.
7	Аризона	22 септември 1965 г.	8	Мичиган	5 октомври 1965 г.
9	Индиана	20 октомври 1965 г.	10	Калифорния	21 октомври 1965 г.
11	Арканзас	4 ноември 1965 г.	12	Ню Джърси	29 ноември 1965 г.
13	Делауер	7 декември 1965 г.	14	Юта	17 януари 1966 г.
15	Западна Вирджиния	20 януари 1966 г.	16	Мейн	24 януари 1966 г.
17	Роуд Айлънд	28 януари 1966 г.	18	Колорадо	3 февруари 1966 г.
19	Ню Мексико	3 февруари 1966 г.	20	Канзас	8 февруари 1966 г.
21	Върмонт	10 февруари 1966 г.	22	Аляска	18 февруари 1966 г.
23	Айдахо	2 март 1966 г.	24	Хавай	3 март 1966 г.
25	Вирджиния	8 март 1966 г.	26	Мисисипи	10 март 1966 г.
27	Ню Йорк	14 март 1966 г.	28	Мериленд	23 март 1966 г.
29	Мисури	30 март 1966 г.	30	Ню Хемпшир	13 юни 1966 г.
31	Луизиана	5 юли 1966 г.	32	Тенеси	12 януари 1967 г.
33	Уайоминг	25 януари 1967 г.	34	Вашингтон	26 януари 1967 г.
35	Айова	26 януари 1967 г.	36	Орегон	2 февруари 1967 г.
37	Минесота	10 февруари 1967 г.	38	Невада	10 февруари 1967 г.
Добавяне на поправка към Конституцията: 10 февруари 1967 г.
39	Кънектикът	14 февруари 1967 г.	40	Монтана	15 февруари 1967 г.
41	Южна Дакота	6 март 1967 г.	42	Охайо	7 март 1967 г.
43	Алабама	14 март 1967 г.	44	Северна Каролина	22 март 1967 г.
45	Илинойс	22 март 1967 г.	46	Тексас	25 април 1967 г.
47	Флорида	25 май 1967 г.
Държави, които не ратифицират поправката
Северна Дакота			Грузия
Южна Каролина

Одобрен текст

Раздел 1. В случай на отстраняване на председателя от длъжност, на неговата смърт или оставка, заместник-председателят става председател.

Раздел 2. При всяко овакантяване на поста на вицепрезидента президентът назначава вицепрезидент, който встъпва в длъжност след утвърждаването му с мнозинство от гласовете на двете камари на Конгреса.

Раздел 3. Когато президентът предаде на временния председател на Сената и на председателя на Камарата на представителите писмената си декларация, че не е в състояние да изпълнява правомощията и задълженията си, и докато не им предаде писмена декларация за обратното, тези правомощия и задължения се изпълняват от вицепрезидента като изпълняващ длъжността президент.

Раздел 4. Когато вицепрезидентът и мнозинството от главните служители на изпълнителните служби или на друг орган, който Конгресът може да предвиди със закон, предадат на временния председател на Сената и на председателя на Камарата на представителите писмената си декларация, че президентът не е в състояние да изпълнява правомощията и задълженията си, вицепрезидентът незабавно поема правомощията и задълженията на длъжността като изпълняващ длъжността президент.

След това, когато президентът предаде на временния председател на Сената и на председателя на Камарата на представителите писмената си декларация, че не е налице невъзможност, той възобновява правомощията и задълженията си, освен ако вицепрезидентът и мнозинството от главните служители на изпълнителния департамент или на друг орган, който Конгресът може да предвиди със закон, не предадат в срок от четири дни на временния председател на Сената и на председателя на Камарата на представителите писмената си декларация, че президентът не е в състояние да изпълнява правомощията и задълженията си. След това Конгресът решава въпроса, като се събира в срок от четиридесет и осем часа за тази цел, ако няма сесия. Ако Конгресът, в срок от двадесет и един дни след получаването на последната писмена декларация или, ако Конгресът не заседава, в срок от двадесет и един дни след като Конгресът е длъжен да се събере, реши с две трети от гласовете на двете камари, че президентът не е в състояние да изпълнява правомощията и задълженията си, вицепрезидентът продължава да ги изпълнява като изпълняващ длъжността президент; в противен случай президентът възобновява правомощията и задълженията си.

Двадесет и петата поправка в Националния архив

Ефекти

Раздел 1: Приемственост на президента

Раздел 1 превръща "прецедента Тайлър" в закон. Той гласи, че ако президентът бъде отстранен от длъжност, умре или подаде оставка, вицепрезидентът незабавно става президент (а не "изпълняващ длъжността президент").

Раздел 2: Свободно място за заместник-председател

Преди приемането на Двадесет и петата поправка, ако постът на вицепрезидента е бил празен, той е оставал празен до следващите избори.

Съгласно раздел 2, когато длъжността на заместник-председателя се освободи, председателят назначава лице, което да го замества. Ако мнозинството от двете камари на Конгреса се съгласи, това лице става вицепрезидент.

Раздел 3: Президентска декларация

В раздел 3 се казва, че президентът може да се обяви за "неспособен да изпълнява правомощията и задълженията на своята длъжност" (неспособен да върши работата си). Той или тя трябва да заяви това в писмено писмо до временния председател на Сената и до председателя на Камарата на представителите. След като президентът направи това, вицепрезидентът става изпълняващ длъжността президент. Президентът може да си върне президентството по всяко време, като изпрати писма до временния председател на Сената и до председателя на Камарата на представителите, в които заявява, че отново е в състояние да изпълнява правомощията и задълженията на президента.

Раздел 4 е единствената част от изменението, която никога не е била използвана. Тя позволява на други служители от изпълнителната власт да обявят президента за неспособен да изпълнява задълженията си. Вицепрезидентът трябва да се съгласи да направи това. Също така трябва:

мнозинство от "главните служители на изпълнителните ведомства" (кабинета на САЩ), ИЛИ
"друг орган, който Конгресът може да предвиди със закон" (друга група, която Конгресът избере).

За да обявят президента за неспособен да върши работата си, тези хора ще трябва да подпишат и предадат писмо на временния председател на Сената и на председателя на Камарата на представителите. Както и в раздел 3, вицепрезидентът ще стане изпълняващ длъжността президент.

Президентът може да си върне председателството, като изпрати писмо до временно изпълняващия длъжността президент и до председателя на Камарата на представителите. Ако обаче вицепрезидентът и кабинетът смятат, че президентът все още е инвалид и не може да върши работата си, те могат да оспорят връщането му. Те разполагат с четири дни, за да напишат нова декларация, в която да заявят, че президентът все още не може да изпълнява работата си. През тези четири дни вицепрезидентът все още е изпълняващ длъжността президент. След това Конгресът трябва да се събере в рамките на 48 часа, ако все още не се е събрал. След това Конгресът разполага с 21 дни, за да вземе решение. През това време вицепрезидентът все още е изпълняващ длъжността президент.

Ако две трети от всяка камара на Конгреса гласуват, че президентът все още не може да се справи с работата си, вицепрезидентът ще продължи да изпълнява функциите на и.д. президент. Ако Конгресът не гласува по този начин или ако изобщо не гласува в рамките на 21 дни, президентът отново поема президентските функции.

Джералд Форд полага клетва като президент след оставката на Никсън

Използва

Откакто е добавена към Конституцията, двадесет и петата поправка е цитирана (използвана) шест пъти. Раздел 1 е използван веднъж; раздел 2 е използван два пъти; а раздел 3 е използван три пъти. Само раздел 4 не е използван никога, въпреки че е разглеждан два пъти.

Използване на раздел 1

Президентът Ричард Никсън подава оставка на 9 август 1974 г., преди Камарата на представителите да гласува дали да го подведе под отговорност за престъпления, свързани със скандала "Уотъргейт". Вицепрезидентът Джералд Форд става президент веднага след като Никсън подава оставка.

Използване на раздел 2

На 10 октомври 1973 г. вицепрезидентът Спиро Агню подава оставка. Два дни по-късно президентът Ричард Никсън номинира представителя на Съединените щати Джералд Форд от Мичиган за нов вицепрезидент. Съгласно раздел 2 повече от 50% от всяка камара на Конгреса трябваше да одобрят Форд за вицепрезидент. До 6 декември 97% от Сената и 92% от Камарата на представителите одобриха Форд. По-късно на 6 декември Форд полага клетва като вицепрезидент пред двете камари на Конгреса. Форд е единственият човек в историята на Съединените щати, който някога е бил вицепрезидент, а по-късно и президент, без да е бил избиран на нито един от двата поста.

Когато Джералд Форд става президент след оставката на Ричард Никсън, вицепрезидентският пост се овакантява. На 20 август 1974 г. новият президент Форд номинира бившия губернатор на Ню Йорк Нелсън Рокфелер за нов вицепрезидент. На 10 декември 1974 г. Сенатът утвърждава Рокфелер с 90:7 гласа. Девет дни по-късно Камарата на представителите гласува с 287-128 гласа за утвърждаването на Рокфелер. По-късно, на 19 декември 1974 г., той полага клетва пред Сената.

Използване на раздел 3

Президентите са използвали член 3 от 25-ата поправка три пъти. Всеки път те са давали правомощия на своите вицепрезиденти за кратко време, защото е трябвало да получат анестезия за медицински изследвания или операция. По-долу са изброени тримата действащи президенти в историята на Съединените щати.

Джордж Х. У. Буш (1985 г.)

На 12 юли 1985 г. президентът Роналд Рейгън научава, че в дебелото му черво има малък израстък, който може да се превърне в рак на дебелото черво. Лекарят му казва, че трябва да се оперира. Рейгън решава да се оперира веднага.

"	Запознат съм с разпоредбите на раздел 3.... Не смятам, че съставителите на това изменение са имали предвид прилагането му в ситуации като [тази]. - Роналд Рейгън, в писмото си	"

Рейгън обаче не иска да се позове на раздел 3 от 25-ата поправка. Той се опасяваше, че предоставянето на президентски правомощия ще създаде лош прецедент. Главният адвокат на Белия дом и началник на щаба на Рейгън му предлага да използва раздел 3 и да даде властта на вицепрезидента Джордж Буш.

Бяха създадени две писма. Първото се позоваваше на раздел 3 и казваше, че Рейгън няма да може да изпълнява задълженията си. Във второто се казваше, че Рейгън е знаел за раздел 3 и не е смятал, че той се отнася за неговата ситуация, но все пак е искал Буш да поеме функциите му по време на операцията. На 13 юли Рейгън подписа второто писмо и го предаде на временния президент и председателя на Камарата на представителите.

В автобиографията на Рейгън, както и в други книги, се твърди, че Рейгън явно е искал да даде власт на вицепрезидента Буш.^{pp. 197вЂ“200} Адвокатът на Белия дом, Фред Филдинг, казва:

Лично аз знам, че той наистина възнамеряваше да се позове на поправката и съобщи за това на целия си персонал и на вицепрезидента, както и на председателя на Сената. Той също така беше много категоричен в желанието си да не създава прецедент, който да обвързва неговия наследник.^p.197

Въпреки това, тъй като Рейгън не споменава изрично раздел 3 и не казва, че не може да върши работата си като президент, той не се позовава официално на 25-ата поправка.

Дик Чейни (2002 г.; 2007 г.)

На 29 юни 2002 г. президентът Джордж У. Буш става първият президент, който официално се позовава на раздел 3. Той се нуждаеше от колоноскопия, изследване на дебелото черво, и щеше да получи анестезия. Той официално предаде властта на своя вицепрезидент Дик Чейни, като използва правилата, които 25-ата поправка определя. За разлика от Рейгън, в писмото си до временния президент и председателя на Камарата на представителите той изрично посочи, че използва раздел 3 от 25-ата поправка. След около два часа Буш се събуди и си върна президентския пост.

На 21 юли 2007 г. президентът Буш отново се позовава на раздел 3, за да може да си направи нова колоноскопия. Отново Чейни беше изпълняващ длъжността президент за около два часа, докато Буш беше готов да си върне президентския пост.

Обмислено използване на раздел 4

От 2021 г. насам раздел 4 никога не е бил използван, но е имало поне два случая, в които се е обмисляло използването на раздел 4, и още един, в който неизползването му е било подложено на сериозна критика. Това се случи по време на президентството на Роналд Рейгън.

1981: Опит за убийство на Рейгън

На 30 март 1981 г. мъж на име Джон Хинкли се опитва да убие президента Роналд Рейгън. Рейгън беше прострелян и се нуждаеше от незабавна операция, така че не можеше да се позове на раздел 3, за да даде правомощия на своя вицепрезидент. Неговият вицепрезидент Джордж Буш не се позова на раздел 4, тъй като се намираше в самолет на връщане от Тексас. Когато Буш пристигна във Вашингтон, Рейгън вече беше излязъл от операционната зала.^{pp. 195вЂ“6, 253-5}

През 1995 г. Бърч Бейх, който е автор на сенатския вариант на 25-ата поправка, пише, че е трябвало да бъде задействан раздел 4.

1987: Рейгън е обвинен, че не си върши работата

През 1987 г. началникът на кабинета на Рейгън, Доналд Регън, подава оставка. ^p. 218Хауърд Бейкър го замества.^p. 83 Служителите на Рейгън казват на Бейкър, че Рейгън изглежда мързелив и неспособен да върши работата си. Те му казали да се подготви за задействане на член 4 от 25-ата поправка.

Според програмата на PBS American Experience:

Онова, което екипът на Бейкър получава през уикенда от служителите на Роналд Рейгън, ги шокира. Рейгън бил "невнимателен, некадърен" и "мързелив", а Бейкър трябвало да е готов да се позове на 25-ата поправка, за да [го] лиши от задълженията му.

В интервю за предаването Едмънд Морис, който е написал биография на Рейгън, казва:

Всички от екипа на Бейкър решиха да се срещнат с него в понеделник - първата им официална среща с президента - и да се съберат около масата в стаята на кабинета и да го наблюдават много, много внимателно, за да видят как се държи, дали наистина губи психическата си устойчивост. Рейгън, който, разбира се, изобщо не знаеше, че са започнали да го наблюдават, дойде стимулиран от ... всички тези нови хора и се представи великолепно. В края на срещата те образно казано вдигнаха ръце, осъзнавайки, че той напълно владее себе си.

Писмото за оставка на Никсън, 9 август 1974 г.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява двадесет и петата поправка?

О: Двадесет и петата поправка е поправка към Конституцията на Съединените щати, в която се посочва какво трябва да се случи, ако президентът не може да изпълнява задълженията си - временно, например поради заболяване или инвалидност за кратко време, или до края на мандата си поради смърт, оставка или невъзможност да изпълнява задълженията си.

Въпрос: Кога двадесет и петата поправка става част от Конституцията на САЩ?

О: Двадесет и петата поправка е ратифицирана от щатите и става част от Конституцията на САЩ на 10 февруари 1967 г.

Въпрос: Какво се казва в раздел 1 от Двадесет и петата поправка, че трябва да се случи, ако президентът не е в състояние да изпълнява задълженията си?

О: В раздел 1 от Двадесет и петата поправка се казва, че ако президентът стане неспособен да върши работата си, тогава вицепрезидентът ще стане или президент (при временна неработоспособност), или изпълняващ длъжността президент (при трайна неработоспособност) до края на текущия президентски мандат.