Политическата система на Германия: федерална парламентарна република

Права и конституция

Политическата система е заложена в конституцията от 1949 г. - Основния закон (Grundgesetz), който остава в сила и след обединението на Германия през 1990 г.

Конституцията поставя на първо място свободата и правата начовека. Тя също така разпределя правомощията както между федералното и щатското ниво, така и между законодателната (законотворческа), изпълнителната (правителствена) и съдебната (съдебна) власт. Grundgesetz от 1949 г. е написан, за да отстрани проблемите с конституцията на Ваймарската република. Ваймарската република се срива през 1933 г. и е заменена от диктатурата на Третия райх.

Федералните съдилища

Съдилищата в Германия са независими от правителството и законодателите. Висшите съдии се назначават от Бундестага за определен срок.

Федерална изпълнителна власт

Бундесканцлерът (Bundeskanzler) оглавява федералния кабинет (Bundesregierung) и по този начин изпълнителната власт на федералното правителство. Той се избира от Бундестага, германския парламент, и се отчита пред него. По този начин Германия, подобно на Обединеното кралство, има парламентарна система.

Конструктивни решения на Misstrauensvotum

Канцлерът не може да бъде отстранен от длъжност по време на 4-годишния си мандат, освен ако Бундестагът не се е съгласил да избере негов наследник. Този конструктивен вот на недоверие (на немски: Konstruktives Misstrauensvotum) е спиране на това, което се случи във Ваймарската република. Там правителството не се ползваше с голяма подкрепа в парламента. Малките партии често се обединяваха, за да гласуват срещу правителството, но никога не можеха да останат заедно и да изберат ново правителство.

С изключение на периодите 1969-1972 г. и 1976-1982 г., когато социалдемократическата партия на канцлера Брандт и Шмидт заема второ място на изборите, канцлерът винаги е бил кандидатът на най-голямата партия. Обикновено най-голямата партия е подпомагана от още една или по-малко партии, за да получи мнозинство в парламента. В периода 1969-72 г. и 1976-82 г. по-малките партии решават да не помагат на най-голямата партия, а на втората по големина партия.

Канцлерът назначава вицеканцлер (Vizekanzler), който е член на неговия кабинет, обикновено министърът на външните работи. Когато има коалиционно правителство (което досега винаги е било така, с изключение на периода 1957-1961 г.), вицеканцлерът обикновено принадлежи към по-малката партия в коалицията.

Федералният кабинет

Канцлерът отговаря за политическите насоки. Това означава, че той или тя определя общите идеи за това какво ще прави правителството. За да подпомогне изпълнението на тези идеи, канцлерът може да променя състава на федералните министерства, когато пожелае. Например в средата на януари 2001 г. Федералното министерство на земеделието беше преименувано на Министерство на защитата на потребителите, храните и земеделието. Това беше направено, за да се подпомогне борбата с проблема с "болестта на лудата крава" BSE. В същото време някои от работните места (компетенции) на Министерството на правосъдието, Министерството на икономиката и Министерството на здравеопазването бяха прехвърлени към новото Министерство на защитата на потребителите.

На подчинение на кабинета е Гражданската служба на Германия.

Федералният президент

Задълженията на федералния президент са предимно представителни и церемониални; Изпълнителната власт се упражнява от канцлера.

Президентът се избира на всеки 5 години на 23 май от Федералното събрание (Bundesversammlung). Бундесверсамлунгът се събира само за да избере президента. Нейни членове са целият Бундестаг и равен брой делегати от провинциите, избрани специално за тази цел пропорционално на изборните резултати за парламентите на провинциите. През февруари 2017 г. беше избран Франк-Валтер Щайнмайер от СДПГ. Причината, поради която президентът не се избира пряко от народа, е да се предотврати възможността той да претендира, че е по-силен от правителството и конституцията, което се случи във Ваймарската република.

¹⁾ Въпреки че г-н Щайнмайер е бил член на СДПГ, германският основен закон изисква в член 55 федералният президент да не заема друга длъжност, да не упражнява професия и да не членува в корпорация. Федералният президент е оставил партийното си членство в покой и не членува в политическа партия по време на мандата си.

Федерален парламент

Германия има двукамарен законодателен орган, което означава, че парламентът се състои от две камари. Бундестагът (Федералният парламент) се състои от най-малко 598 членове, които се избират за срок от четири години. Половината от депутатите (299) се избират в едномандатни избирателни райони по принципа на мажоритарния избор. Останалите 299 членове се избират от общодържавни партийни листи.

Общият процент на членовете на избирателните райони и на регионалните листи на дадена партия трябва да е равен на процента на гласовете, които партията получава. Това се нарича пропорционално представителство.

Тъй като гласоподавателите гласуват веднъж за представител на избирателния район и втори път за партия, Германия се счита за страна със смесено пропорционално представителство.

Понякога една партия вече има повече места в избирателните райони в дадена страна (щат), отколкото би трябвало да има, за да се поддържат равни проценти на гласовете и местата. Тогава партията не губи места. Вместо това тя не получава места в страната. Това означава, че понякога Бундестагът има повече от 598 членове. В сегашния парламент има 16 места за надвиснал брой депутати, което дава общо 614 места.

За да бъде представена в Бундестага, партията трябва да получи 5 % от гласовете в страната или да спечели поне три места в избирателен район. Това правило, често наричано "петпроцентовата бариера", е въведено, за да се предотврати присъствието на много малки партии в Бундестага. Малките партии бяха обвинявани за проблемите на Райхстага на Ваймарската република.

Първите избори за Бундестаг се провеждат във Федерална република Германия ("Западна Германия") на 14 август 1949 г. След обединението на Германия изборите за първия изцяло германски Бундестаг се провеждат на 2 декември 1990 г. Последните избори бяха проведени на 22 септември 2013 г., а 18-ият Бундестаг се събра на 22 октомври 2013 г.

Бундесратът (Федералният съвет) е представителството на правителствата на федералните провинции на федерално равнище. Бундесратът има 69 членове, които са делегати на 16-те федерални провинции. Обикновено 16-те министри председатели са членове, но не е задължително да бъдат. Всяка от провинциите има от три до шест гласа в Бундесрата в зависимост от броя на населението. Членовете на Бундесрата трябва да гласуват така, както им каже правителството на тяхната провинция.

Правомощия на законодателната власт

Законодателният орган има изключителна компетентност (може да приема закони сам) и паралелна компетентност с провинциите (провинциите също могат да приемат закони). Кои закони и какви видове закони се определят в Основния закон.

Бундестагът създава повечето закони.

Бундесратът трябва да съгласува законите за парите, които се разпределят между федералното правителство и правителствата на отделните провинции, както и тези, които увеличават работата на провинциите. Често това означава, че Бундесратът трябва да съгласува даден закон, тъй като федералните закони често се изпълняват от щатски или местни агенции.

Тъй като политическият състав на Бундесрата често се различава от този на Бундестага, Бундесратът често е мястото, където опозиционните партии излагат своята гледна точка, а не където държавите се грижат за своите интереси, както е предвидено в Конституцията.

За да се ограничат, членовете на Бундестага и Бундесрата създават Vermittlungsauschuss, който представлява съвместна комисия, която се опитва да постигне споразумение, когато двете камари не могат да постигнат съгласие по даден законодателен акт.

Политически партии и избори

За други политически партии вижте Списък на политическите партии в Германия.

Бундестаг

След федералните избори през 2013 г. в германския Бундестаг са представени следните партии:

• CDU: 255
• SPD: 193
• Linke: 64
• Зелени: 63
• CSU: 56

Общо 631 места.

СвДП загуби всички свои места.

Алтернатива за Германия (AfD), Пиратската партия на Германия и Националдемократическата партия на Германия (NPD) не получиха места.

Бундесрат

Федералният съвет се състои от представители на правителствата на отделните държави.

Политически профил на германския Бундесрат към юли 2017 г:

-> Вижте също: Бундесрат - държави.

Съдебна власт

Германия има съдебна система, свободна от правителствен контрол, по-дълго, отколкото има демокрация.

Това означава, че съдилищата са традиционно силни и почти всички действия на държавата подлежат на съдебен контрол (разглеждане от съда).

Организация

Съществува "обикновена" съдебна система, която разглежда граждански и наказателни дела.

Тя има четири нива.

1. Amtsgericht - местни съдилища
2. Landesgericht - държавни съдилища
3. Oberlandesgericht - щатски апелативни съдилища
4. Bundesgerichtshof - Федералният върховен съд по наказателни и граждански дела

Съществува и система от специализирани съдилища, които се занимават с определени области на правото. Обикновено те имат щатски съд и щатски апелативен съд, преди да стигнат до федералния върховен съд за тази област на правото. Другите федерални върховни съдилища са

• Bundesfinanzhof - данъчни въпроси
• Bundesarbeitsgericht - Трудово право
• Bundessozialgericht - Право в областта на социалната сигурност
• Bundesverwaltungsgericht - Административно право. Това включва правителствени разпоредби, които не са обхванати от някое от другите три специализирани съдилища.

За разлика от САЩ всички съдилища са щатски, с изключение на върховните съдилища от най-високо ниво.

Bundesverfassungsgericht

В Германия има и друг върховен съд - Федералният конституционен съд (Bundesverfassungsgericht). В Grundgesetz се казва, че всяко лице може да подаде жалба до Федералния конституционен съд, когато конституционните му права, особено правата на човека, са били нарушени от правителството или от някоя от неговите агенции, и след като е преминало през обикновената съдебна система.

Bundesverfassungsgericht разглежда жалби срещу закони, приети от законодателната власт, съдебни решения или актове на администрацията.

Обикновено само малък процент от тези конституционни жалби, наречени (Verfassungsbeschwerden), са успешни. Въпреки това Съдът често предизвиква гнева както на правителството, така и на законодателите. Съдиите дори казват, че не се интересуват от реакциите на правителството, Бундестага или общественото мнение, нито от цената на едно от решенията на съда. Единственото, което има значение, е конституцията.

Bundesverfassungsgericht се радва на много висока популярност сред обикновените хора, тъй като ги защитава от неправомерни действия на правителството.

Само Конституционният съд може да разглежда някои видове дела, включително спорове между държавни органи относно техните конституционни правомощия.

Единствено Конституционният съд има правомощията да забрани политическите партии, защото са противоконституционни. Досега обаче Конституционният съд е използвал това правомощие само два пъти, като е забранил КПД (Комунистическата партия на Германия) и СРП (Социалистическата райхпартия, наследник на НСДАП), тъй като идеите на двете партии противоречали на конституцията.

Скорошни политически въпроси

"Червено-зелени" срещу коалиции, ръководени от консерватори

На изборите през 1998 г. СДПГ заяви, че иска да намали високите нива на безработица и че са необходими нови хора в правителството след 16-годишното управление на Хелмут Кол.

Герхард Шрьодер заяви, че е центристки кандидат от "третия път" като британския Тони Блеър и американския Бил Клинтън.

ХДС/ХСС заяви, че хората трябва да гледат колко добре живеят благодарение на правителството на Кол и че ХДС/ХСС има опит във външната политика.

Правителството на Кол обаче е засегнато на изборите от по-бавния растеж в източната част на страната през предходните две години, което означава, че разликата между Изтока и Запада се увеличава, тъй като Западът забогатява, а Изтокът не.

Окончателното преброяване на местата е достатъчно, за да се създаде "червено-зелена" коалиция на ГСДП със Съюз '90/Зелените (Bündnis '90/Die Grünen), която за първи път включва Зелените в национално правителство.

През първите месеци на новото правителство имаше политически спорове между умереното и традиционното ляво крило на СДПГ и на някои избиратели им писна. Първите провинциални избори след федералните се провеждат през февруари 1999 г. в Хесен. ХДС увеличава гласовете си с 3,5 %. ХДС стана най-голямата партия и замени коалицията на СДПГ/Зелени с коалиция на ХДС/ХДС. Резултатът се разглежда отчасти като референдум за идеите на федералното правителство за нов закон за гражданството, който би улеснил дългогодишните чуждестранни граждани да станат германски граждани, а също така да запазят и първоначалното си гражданство.

През март 1999 г. председателят на СДПГ и министър на финансите Оскар Лафонтен, който представляваше по-традиционна социалдемократическа позиция, се оттегли от всички постове, след като загуби вътрешнопартийната борба за власт срещу Шрьодер.

На държавните избори през 2000 г. и 2001 г. съответните коалиционни правителства, ръководени от СДПГ или ХДС, са преизбрани на власт.

Следващите избори за Бундестаг се провеждат на 22 септември 2002 г. Герхард Шрьодер води коалицията на СДП и Зелените до победа с 11 места над ХДС/ХСС, оглавявана от Едмунд Щойбер (ХСС). Обикновено се посочват два фактора, които позволиха на Шрьодер да спечели изборите въпреки ниския рейтинг няколко месеца преди това: доброто справяне с наводненията в Европа през 2002 г. и твърдото противопоставяне на инвазията на САЩ в Ирак през 2003 г.

Коалиционният договор за втората червено-зелена коалиция е подписан на 16 октомври 2002 г. В него имаше много нови министри.

Консервативно завръщане

През февруари 2003 г. се провеждат избори в провинциите Хесен и Долна Саксония, които са спечелени от консерваторите. В Хесен министър-председателят на ХДС Роланд Кох е преизбран, като партията му ХДС получава достатъчно места, за да управлява без бившия коалиционен партньор FDP.

В Долна Саксония бившият министър-председател от SPD Зигмар Габриел загуби изборите, което доведе до съставяне на правителство на CDU/FDP, оглавявано от новия министър-председател Кристиан Вулф (CDU). Протестът срещу войната в Ирак промени малко ситуацията, като облагодетелства SPD и Зелените.

Последните избори в провинция Бавария доведоха до съкрушителна победа на консерваторите, които получиха не само мнозинство (както обикновено), но и две трети от местата в парламента.

През април 2003 г. канцлерът Шрьодер обяви мащабни реформи на пазара на труда, наречени "Програма 2010". Тя включваше промени в системата на германските бюра по труда (Arbeitsamt), намаляване на обезщетенията за безработица и субсидии за безработни, които започват собствен бизнес. Тези промени са известни с името на председателя на комисията, която ги е замислила, като Hartz I - Hartz IV. Въпреки че тези реформи предизвикаха масови протести, днес те се считат за частична причина за икономическия подем и спада на безработицата в Германия през 2006/7 г.

Европейските избори на 13 юни 2004 г. донесоха съкрушително поражение на социалдемократите, които събраха само малко над 21%, което е най-ниският изборен резултат за СДПГ на национални избори след Втората световна война. Либералите, Зелените, консерваторите и крайната левица са победителите на европейските избори в Германия, защото избирателите са разочаровани от високата безработица и съкращенията в социалното осигуряване, докато управляващата партия SPD изглежда се занимава с кавги между членовете си и не дава ясна насока. Много наблюдатели смятат, че тези избори отбелязаха началото на края на правителството на Шрьодер.

Възход на десницата

През септември 2004 г. се провеждат избори в провинциите Саарланд, Бранденбург и Саксония. В Саарланд управляващият ХДС успява да остане на власт и получава едно допълнително място в парламента, а СДПГ губи седем места, докато либералите и Зелените отново влизат в парламента на провинцията. Крайнодясната Националдемократическа партия, която никога не е получавала повече от 1 или 2 % от гласовете, получи около 4 %, въпреки че не успя да спечели място в парламента на провинцията (една партия трябва да получи поне 5 % от гласовете, за да бъде представена в парламента на провинцията).

Две седмици по-късно се провеждат избори в източните провинции Бранденбург и Саксония: като цяло управляващите партии отново губят гласове и въпреки че остават на власт, десните и крайно десните партии правят големи скокове. В Бранденбург Германският народен съюз (DVU) влезе отново в парламента на провинцията, след като спечели 6,1 % от гласовете. В Саксония NPD сключи споразумение за неконкуриране с DVU и получи 9,2 % от гласовете, като по този начин спечели места в парламента на провинцията. Поради загубите си на балотажа управляващият ХДС в Саксония е принуден да сформира коалиция с ГСДП. Възходът на десницата към крайната десница тревожи управляващите политически партии.

Федерални избори в Германия през 2005 г.

На 22 май 2005 г., както бе предвидено, SPD претърпя поражение в бившето си сърце - Северен Рейн-Вестфалия. Половин час след резултатите от изборите председателят на СДПГ Франц Мюнтеферинг обяви, че канцлерът ще разчисти пътя за предсрочни федерални избори, като умишлено загуби вота на доверие.

Това изненада всички, особено защото по това време SPD е под 25% в социологическите проучвания. На следващия понеделник ХДС обяви Ангела Меркел за консервативен кандидат за канцлерския пост.

Докато през май и юни 2005 г. победата на консерваторите изглеждаше много вероятна, а някои проучвания им даваха абсолютно мнозинство, това се промени малко преди изборите на 18 септември 2005 г., особено след като консерваторите представиха Паул Кирхоф като потенциален министър на финансите и след телевизионния дуел между Меркел и Шрьодер, в който мнозина смятаха, че Шрьодер се е представил по-добре.

Новост за изборите през 2005 г. е съюзът между новосформираната Електорална алтернатива за труд и социална справедливост (WASG) и ПДС, които планират да се обединят в обща партия (вж. Лява партия.ПДС). С бившия председател на СДП Оскар Лафонтен за WASG и Грегор Гизи за PDS като видни фигури, този съюз скоро намери интерес в медиите и сред населението. Според социологическите проучвания през юли те достигат до 12 %.

След успеха на изборите в провинция Саксония съюзът между крайно десните партии Националдемократическа партия и Германски народен съюз (DVU), които планираха да прескочат "петпроцентовата бариера" с общ партиен билет, беше друга медийна тема.

Резултатите от изборите на 18 септември 2005 г. бяха изненадващи. Те се различаваха значително от социологическите проучвания от предходните седмици. Консерваторите загубиха гласове в сравнение с 2002 г., достигайки едва 35%, и не успяха да получат мнозинство за "черно-жълто" правителство на ХДС/ХСС и либералната СвДП. СвДП събра 10% от гласовете, което е един от най-добрите им резултати в историята. Но червено-зелената коалиция също не успя да получи мнозинство, като СДПГ загуби гласове, но събра 34%, а зелените останаха на 8%. Съюзът на левите партии достигна 8,7% и влезе в германския парламент, докато NPD получи само 1,6%.

Най-вероятният резултат от коалиционните преговори беше така наречената "голяма коалиция" между консерваторите (ХДС/ХСС) и социалдемократите (СДП), а трите по-малки партии (либерали, зелени и леви) бяха в опозиция. Други възможни коалиции включват "коалиция на светофара" между СДП, СвДП и Зелените и "коалиция Ямайка" между ХДС/ХСС, СвДП и Зелените. Коалиции с участието на Лявата партия бяха изключени от всички партии (включително и от самата Лява партия), въпреки че комбинацията от една от големите партии и две малки партии математически би имала мнозинство. От тези комбинации единствено червено-червено-зелената коалиция е политически дори мислима. И Герхард Шрьодер, и Ангела Меркел обявиха, че са спечелили изборите и трябва да станат следващите канцлери.

На 10 октомври се проведоха разговори между Франц Мюнтеферинг, председател на СДПГ, Герхард Шрьодер, Ангела Меркел и Едмунд Щойбер, председател на ХСС. В следобедните часове беше обявено, че ХДС/ХСС и СДПГ ще започнат официални коалиционни преговори с цел създаване на голяма коалиция с Ангела Меркел като следващ канцлер на Германия.

Ангела Меркел е първата жена, първата източногерманка и първият учен, който става канцлер, както и най-младият германски канцлер в историята. На 22 ноември 2005 г. Ангела Меркел полага клетва от президента Хорст Кьолер за длъжността Бундесканцлер.

Свързани страници

• Политическата култура на Германия
• Германски законодателен орган за извънредни ситуации
• Федерални избори в Германия, 2017 г.
• Списък на политическите партии в Германия