Иракската инвазия през 2003 г.: причини, ход и последствия

Нахлуването в Ирак през 2003 г. (20 март 2003 г. - 1 май 2003 г.) е война, водена от Съединените щати, Обединеното кралство, Австралия, Полша и някои други държави срещу Ирак, за да се сложи край на управлението на Саддам Хюсеин. Твърди се, че основната причина за започването на войната е, че британското и американското правителство смятат, че Ирак разполага с опасни оръжия за масово унищожение (като химически или ядрени оръжия), които могат да бъдат използвани срещу други държави. След инвазията се оказа, че това не е вярно.

Друга причина за започването на войната е, че много хора смятат, че Абу Мусаб ал-Заркауи, един от лидерите на "Ал Кайда", се е укривал в Ирак след атентатите от 11 септември 2001 г. Въпреки че Саддам Хюсеин не е участвал в планирането на атентатите от 11 септември, много хора го обвиняват, че е предоставил на Ал Кайда сигурно място, където да се скрие от Съединените щати. Войната беше изключително противоречива. Много британци и американци обвиняваха британския министър-председател Тони Блеър и американския президент Джордж Буш-младши.

Десантните войски се приземяват в далечния север на Ирак, а няколко войници атакуват откъм морето, но повечето нахлуват откъм Кувейт на юг. Във войната в Ирак са убити 4734 войници на НАТО, включително 4600 американски военнослужещи, 179 британски военнослужещи и 139 други войници на НАТО с общо 4900 жертви. В Ирак са ранени 31 882 американски военнослужещи и над 3600 британски военнослужещи. Убити са и над 100 000 иракски цивилни граждани, които не са били войници.

Предистория и мотиви

Решението за нападението бе взето на фона на няколко ключови фактора: обвиненията, че Ирак притежава оръжия за масово унищожение, опасенията от връзки между иракския режим и международния тероризъм, а също политическата доктрина на администрацията на САЩ за превентивни действия (т.нар. "preventive war"). Преди инвазията Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и инспектори на ООН (UNMOVIC) провеждаха проверки, но до началото на военните действия не беше постигнато окончателно съгласие в Съвета за сигурност на ООН за използване на сила.

Ход на военната кампания

Операцията започва на 20 март 2003 г. с масирани въздушни удари и бързо настъпление на сухопътни сили основно откъм Кувейт. Комбинация от модерни бронетанкови сили, вертолетни операции и използване на авиация доведе до бързо пробиване на иракската отбранителна линия. На 9 април 2003 г. силите на Коалицията влязоха в Багдад, а на 1 май 2003 г. американският президент обяви края на основните военни действия с т.нар. реч "Mission Accomplished". Въпреки това насилието и въоръжените сблъсъци продължиха дълго след тази дата.

Откриване на оръжия за масово унищожение и разследвания

След падането на режима интензивните търсения на оръжия за масово унищожение не доведоха до откриване на налични програми за производство на ядрени или значителни химически/биологични арсенали. Това предизвика критики и множество разследвания за грешки в разузнаването — както в САЩ, така и в Обединеното кралство. Някои от използваните от администрациите доказателства по-късно бяха оспорени като погрешни или интерпретирани погрешно.

Окупация, управление и вътрешнополитически мерки

След разгрома на режима Съединените щати и съюзниците установиха временна администрация (Coalition Provisional Authority), ръководена от американския администратор, която пое управлението и реконструкцията. Някои от ключовите решения на окупационната власт — особено декретите за разпуснатане на иракската армия и за бързо "дебаасификация" — се оказаха силно спорни и допринесоха за създаване на голям брой безработни бивши военнослужещи и служители, което улесни формирането на въоръжена опозиция и подпомогна разрастването на нестабилността.

Въстание, терор и разрастване на насилието

В следвоенния период се появи мощна и организирана въоръжена съпротива — от разнообразни иракски групировки, както и от чуждестранни джихадисти. Лидерът на Ал Кайда в Ирак, Абу Мусаб ал-Заркауи, стана символ на насилствения екстремизъм и организира серия от бомбени атентати и отвличания. Конфликтът постепенно придоби силен сектантски характер, кулминирал в години на междуобщностни кръвопролития, особено след 2006 г., когато обстановката в страната се влоши значително.

Човешки, икономически и социални последици

Числата за жертвите и пострадалите варират в зависимост от източника. По официални данни и различни оценки, загубите включват хиляди военни жертви от съюзническите страни (с около 4–4.5 хиляди американски военнослужещи, стотици от Великобритания и други държави) и десетки хиляди ранени. Оценките за загиналите иракски цивилни варират силно — от над 100 000 (според публични регистри и някои бази данни) до няколко стотин хиляди по други изследвания; точният брой остава спорен поради различни методологии и продължителния характер на насилието.

Икономическите разходи за САЩ и други участващи страни бяха огромни, а голяма част от инфраструктурата и публичните услуги в Ирак бяха сериозно увредени. Социалните последици включват масови вътрешни и външни миграции, разпространение на бедност и разрушаване на междуобщностните връзки.

Политически и международни последици

Инвазията и управлението на следвоенния период предизвикаха широко международно противопоставяне и загуба на доверие в някои правителства. Вътрешнополитически, конфликтът доведе до разгорещени дебати, протести и разследвания — сред които и британското разследване (Chilcot Inquiry), което по-късно критикува начина, по който са взети някои решения. По-нататъшните геополитически промени в региона включват засилване на влиянието на регионални сили и усложняване на междуконфесионалните отношения в Ирак.

Дългосрочно въздействие

Инвазията от 2003 г. и последвалите години на нестабилност имат дълготрайни последици за Близкия изток и световната политика: промяна в баланса на силите в региона, подкопаване на някои международни норми за използване на сила, и поява на радикални групи, които по-късно ще играят важна роля (включително появата на ИДИЛ/ISIS през последните години). В Ирак процесът на възстановяване, политическа реформа и помирение продължава и днес, въпреки частичните постижения като провеждането на избори и приемането на нова конституция.

Кратък обзор на ключовите дати:

• 20 март 2003 г. — начало на инвазията.
• 9 април 2003 г. — влизане на коалиционните сили в Багдад.
• 1 май 2003 г. — обявяване на края на основните бойни операции.
• 13 декември 2003 г. — залавяне на Саддам Хюсеин.
• 2004–2007 г. — ескалация на въстанието и сектантското насилие.

Тази статия предоставя общ преглед на причините, хода и последствията от инвазията в Ирак през 2003 г.; детайлите продължават да бъдат предмет на исторически, политически и юридически анализи. Оценките за щетите и виновността варират и много въпроси остават обсъждани и изследвани и до днес.

Въпроси и отговори

Въпрос: Кои държави участваха в инвазията в Ирак през 2003 г.?

В: Каква беше основната причина за започването на войната?

В: Участвал ли е Саддам Хюсеин в планирането на атентатите от 11 септември?

В: Как войниците нахлуха в Ирак?

В: Колко войници на НАТО са убити по време на тази война?

В: Колко души са били ранени по време на тази война?

В: Колко цивилни иракчани загинаха по време на този конфликт?

Търсене по буква