Десетте Божи заповеди | набор от правила или закони

Десетте заповеди в Стария завет Тора

Десетте заповеди във Второзаконие Глава 5: стихове 1-22 NKJV

5 Тогава Мойсей свика целия Израил и им каза: "Слушай, Израилю, наредбите и съдбите, които говоря днес пред вас, за да ги научите и да ги пазите. ² Господ, нашият Бог, сключи завет с нас в Хорив. ³ Господ не сключи този завет с бащите ни, а с нас, с тези, които сме тук днес, с всички нас, които сме живи. ⁴ Господ разговаря с вас лице в лице на планината от средата на огъня. ⁵ Аз стоях между Господа и вас в онова време, за да ви възвестя словото Господне; защото вие се уплашихте поради огъня и не се качихте на планината. Той каза:

⁶ "Аз съм Господ, твоят Бог, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството.

⁷ "Да нямаш други богове пред Мене.

⁸ "Не си прави изваян образ - никакво подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята;⁹ не им се кланяй и не им служи. Защото Аз, Господ, твоят Бог, съм ревнив Бог, който нанасям беззаконието на бащите върху децата до трето и четвърто поколение на онези, които Ме мразят,¹⁰ но показвам милост на хиляди, на онези, които Ме обичат и спазват Моите заповеди.

¹¹ "Да не вземаш напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави без вина онзи, който взема напразно името Му.

¹² "Спазвай съботния ден, за да го освещаваш, както ти е заповядал Господ, твоят Бог. ¹³ Шест дни да работиш и да вършиш всичките си работи,¹⁴ а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог. В него да не вършиш никаква работа: нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито слугата ти, нито слугинята ти, нито волът ти, нито оселът ти, нито който и да е от добитъка ти, нито чужденецът, който е в портите ти, за да си починат слугата ти и слугинята ти, както и ти. ¹⁵ И помни, че ти беше роб в Египетската земя и Господ, твоят Бог, те изведе оттам със силна ръка и с протегната мишца; затова Господ, твоят Бог, ти заповяда да пазиш съботния ден.

¹⁶ "Почитай баща си и майка си, както ти е заповядал Господ твоят Бог, за да се увеличат дните ти и да ти бъде добре в земята, която Господ твоят Бог ти дава.

¹⁷ "Не убивай.

¹⁸ "Не прелюбодействай с нечий съпруг.

¹⁹ "Не кради.

²⁰ "Не свидетелствай лъжливо срещу ближния си.

²¹ "Не пожелавай жената на ближния си; и не пожелавай къщата на ближния си, нивата му, слугата му, слугинята му, вола му, магарето му или нещо, което е на ближния ти.

²² "Тези думи Господ изрече на цялото ви събрание на планината, сред огъня, облака и гъстата тъмнина, със силен глас; и не добави нищо повече. И ги написа на две каменни плочи и ми ги даде.

 

Различия в учението и тълкуването

Тези заповеди са преведени от староеврейски на английски език, така че избраните думи може да не означават за нас точно това, което са означавали за евреите. Съществуват различни тълкувания на тези заповеди:

Изображения

Разбирането на римокатолиците за заповедта да не се прави "никакъв образ или подобие на нещо, което е на небето горе" означава, че "подобия" могат да се създават и използват, стига предметът да не се почита като идол.

Източноправославната църква има много сходна позиция. Източното православие учи, че въплъщението на невидимия Бог като видим човек, Исус, прави нормално използването на плоски изображения в богослужението (вж. Иконоборство).

Повечето други християни разрешават поставянето на статуи на религиозни фигури, при условие че няма "почитане" на тези фигури. Те не се срещат често в протестантските църкви, но могат да бъдат открити в близост до тях или в музеи. Исторически фигури или бюстове могат да се използват за образователни цели. Витражите могат да съдържат изображения на почитани исторически или библейски личности.

Юдаизмът в различните си форми обикновено заема позиция някъде между протестантския възглед и този на исляма. В синагогите не би трябвало да има статуи. Изображенията на Бога са забранени навсякъде.

Ислямът забранява всякакви изображения на Аллах (Бог) или на хора, включително на Мохамед. Ето защо техните сгради обикновено са украсени с калиграфия, но никога с изображения на живи същества.

Свидетелите на Йехова критикуват използването на всички горепосочени символи, както и използването на кръста.

Амишите забраняват всякакъв вид изображения, например снимки.

Неправилно използване на Божието име

Това може да се разбира като проклятие или използване на ругатни, които включват името на Бога. В много езици има изрази на гняв или ужас, които включват думата "Бог". Освен това много пъти хората "се кълнат в Бога", за да се опитат да убедят другите, че казват истината. Друго престъпление може да бъде да кажете, че "Бог ми каза" да направя нещо, когато Той не го е направил. Действителното име на Бога в Стария завет е YHWH, което понякога се произнася Яхве или Йехова. Благочестивите евреи се въздържат да използват това име или дори думата Бог, която те заместват с G_d. Това се прави, за да се избегне употребата на Божието име по начин, който би могъл да наруши тази заповед.

Съботен ден

Евреите почитат съботата (Шабат) от залез слънце в петък до появата на три звезди на небето в събота вечер, седмия ден от седмицата по еврейския календар.

В Новия завет Исус прави неща, които правят заповедта за съботата различна от останалите девет. Исус като че ли намали изискванията ѝ, за разлика от някои други заповеди, където ги направи по-силни. Исус често е бил критикуван за това, че лекува в събота или прави други неща. Той казваше, че "съботата е направена за човека, а не човекът за съботата". Правенето на добро в събота изглежда е било възхвалявано и практикувано от Исус. По този начин Той не се подчиняваше на някои от строгите тълкувания, които бяха станали обичайни в Неговото време.

Повечето християни почитат съботата в неделя, за да си спомнят за Възкресението на Исус в първия ден от седмицата по еврейския календар.

Някои консервативни християни са "съботяни" (повечето от тях следват реформаторските традиции). Сабатистите смятат, че първият ден от седмицата или Господният ден е новата събота, защото четвъртата заповед никога не е била премахвана. Те също така казват, че законът за съботата е бил даден, когато светът е бил създаден. Той е дошъл преди да бъдат дадени десетте заповеди.

Други смятат, че съботата остава ден за почивка в събота, а неделята - ден за поклонение, като се позовават на Деяния 20:7: учениците се събраха в първия ден от седмицата, за да преломяват хляб и да слушат проповедта на апостол Павел. Също така Исус се е явил на последователите си в "първия ден от седмицата", докато те са се криели.

Църквата на адвентистите от седмия ден и някои други вярват, че обичаят да се събираме за богослужение в неделя произлиза от езичеството, по-конкретно от Sol Invictus и митраизма (при които богът на слънцето се почитал в неделя). Вместо това адвентистите пазят събота като събота в памет на Божието дело на сътворението, като вярват, че нито една от десетте заповеди не може да бъде унищожена. Съботяните от седмия ден твърдят, че съботата от седмия ден се е спазвала от повечето християнски групи до II и III в., но поради противопоставянето на юдаизма след юдейско-римските войни първоначалният обичай постепенно е заменен от неделята като ден за поклонение.

Брачни отношения

Изневяра е, когато женен човек има сексуални отношения с лице, различно от неговия съпруг или съпруга. Сексът извън брака е блудство и също е грях. То е осъдено на други места в Библията, но не и конкретно в Десетте заповеди. Исус учи аудиторията си, че външният акт на прелюбодеяние не се извършва отделно от греховете на сърцето: "От вътрешността на хората, от сърцата им, идват злите помисли, безбрачието, кражбата, убийството, прелюбодейството, алчността, злобата, измамата, разпуснатостта, завистта, богохулството, високомерието, безумието. Всички тези злини идват отвътре и оскверняват." В Новия завет Исус казва: "Но Аз ви казвам, че всеки, който погледне жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си."

Убийство или убийство

Има различни преводи на тази заповед; думите на иврит לא תרצח се превеждат или като "не убивай", или като "не убивай". По-старите протестантски преводи на Библията, тези, които се основават на Вулгата, и римокатолическите преводи обикновено го превеждат като "не убивай". Католическата църква смята, че застрашаването на човешкия живот или безопасност е смъртен грях, който нарушава Петата заповед. Освен това Католическата църква не вярва в разликата между убийство и непредумишлено убийство така, както го прави законът. С изключение на убийството при самозащита (форма на непредумишлено убийство в законите на много страни) и убийството по време на война, Католическата църква смята, че всички други форми на убийство или опит за убийство нарушават Петата заповед. Небезопасното шофиране също може да доведе до непреднамерено убийство. Еврейските и по-новите протестантски версии са склонни да използват "Не убивай". Съществуват различни мнения за това кой превод е по-верен на оригинала.

Многобройните примери в Стария завет за убийства, санкционирани от Бога, се цитират в защита на тезата, че "убийство" е по-точно. Освен това думата на иврит за "убивам" е "הרג" - "harog", докато думата на иврит за "убийство" е "רצח" - "retzach", която се среща в Десетте Божии заповеди "לא תרצח" - "lo tirtzach".

Кражба на

Много богослови (като немския старозаветник А. Алт: Das Verbot des Diebstahls im Dekalog (1953)) предполагат, че заповедта "не кради" първоначално е била насочена срещу кражбата на хора - отвличанията и робството. Това би било същото като еврейското тълкуване на изречението като "не отвличай" (напр. както е посочено от Раши). Гражданските закони в повечето страни изброяват много видове кражби. Те включват кражба с взлом, присвояване, грабеж, обир, кражба от магазин или измама. Наказанията зависят от стойността на откраднатата вещ и от това дали за отнемането ѝ е използвано насилие.

На някои места кражбата на коне се наказвала със смърт. Това е така, защото можело да причини опасност или дори смърт на собственика на коня, който вече не можел да извършва необходимите пътувания. Бракониерството е незаконно убиване на диви животни. Особено в днешно време парите често се крадат чрез измама или водене на фалшиви банкови или дългови документи. През 21. век това може да се прави с помощта на компютри. Това се нарича "престъпност на белите якички".

Някои общества се опитват да кажат, че никоя собственост не е "частна", а всичко принадлежи на цялото общество. Ако това някога бъде приложено на практика, кражбата ще стане невъзможна, но никъде не е практикувано изцяло.

Лъжесвидетелство

"Да дадеш лъжливо свидетелство" означава да излъжеш в съда, което се нарича лъжесвидетелство. Подобно е и разказването на лъжливи клюки, които вредят на някого. Някои смятат, че тази заповед включва всички лъжи. Тя се отнася до съзнателното даване на каквото и да е невярно твърдение. Други допускат бяла лъжа. Някои еврейски учители твърдят, че не всяка лъжа е лъжесвидетелство (лъжесвидетелство). Те казват, че понякога лъжата е "допустима или дори похвална". Това би включвало промяна на истината, за да бъдем скромни или за да избегнем да навредим на някого. Свети Августин вярвал, че някои лъжи могат да бъдат опростени и че всъщност има случаи, когато лъжата би била правилно нещо. Той казва, че лъжата, която не вреди на никого и носи полза на някого, може да бъде простена. Те обаче трябва да се използват с голяма предпазливост.

Различно номериране

Библията не изброява заповедите. Различните религиозни групи ги номерират по различен начин. Евреите, последвани от християнските протестанти, завършват първата заповед с "Да нямаш други богове освен Мене", както е посочено по-горе. Католиците и лутераните завършват първата заповед с "Аз ще се смиля до хиляда поколения над онези, които ме обичат и спазват моите закони.", а в последните си две заповеди отделят желанието за съпруга на мъжа от желанието за други неща, които той притежава.

Пасажът за заповедите в Изход съдържа повече от десет важни твърдения - общо 14 или 15. Макар че самата Библия дава броя на "10", използвайки еврейската фраза ʻaseret had'varim - преведена като 10-те думи, твърдения или неща, тази фраза не се появява в пасажите, които обикновено се представят като "Десетте заповеди". Различните религии разделят заповедите по различен начин. Таблицата по-долу показва тези различия.

Забележки:

*	Римокатолическата църква използва превода "убивам" (по-малко специфичен от "убийство").
**	Някои лютерански църкви използват малко по-различно разделение на Деветата и Десетата заповед (9. не пожелавай къщата на ближния си; 10. не пожелавай жената на ближния си, нито работниците му, нито добитъка му, нито нищо, което е на ближния ти).
***	Римокатолическата църква комбинира оригиналната 2-ра заповед с 1-ва заповед Те променят номерата на 3-та до 9-та заповед на 2-ра до 8-ма. Разделят 10-ата заповед на две.

"Сътворението на слънцето и луната" е фреска в Сикстинската капела. Тя е дело на Микеланджело. Тя показва образа на Бога.  


Витраж на протестантски лидери, сред които Мартин Лутер  

Използване в християнското богослужение

В някои църкви Десетте заповеди се четат като част от богослужението. Обикновено това е последвано от молитва с молба за прошка. Понякога вместо по-дългото четене се използва обобщението на закона, дадено от Исус. Да възлюбиш Господа Бога с цялото си сърце и ближния си като себе си. Смята се, че първата част обобщава първите 5 заповеди, а последната част - последните 5 заповеди. По този начин се посочва задължението както към Бога, така и към другите хора.

 

Други религии

Като цяло религиите, различни от споменатите (юдаизъм, християнство, ислям), не признават Десетте заповеди като етични стандарти. Много от тях (будизъм, индуизъм, джайнизъм и др.) обаче имат подобни закони или принципи. В атеистичния Съветски съюз Моралният кодекс на строителя на комунизма представляваше набор от правила, които наподобяваха Десетте Божи заповеди.

 

Ритуалният декалог

Под "десетте заповеди" обикновено се разбира списъкът, споменат в Изход 20 и Второзаконие 5. Друг набор от заповеди е даден в Изход 34. Една история започва в Изход 31:18. Там са създадени камъните с изписаните върху тях заповеди. В Изход 32:19 се разказва как камъните са разбити. Заповедите в Изход 34 понякога се наричат "ритуален декалог". Това е така, защото те се отнасят до религиозни ритуали, а не до морални заповеди.

Йохан Волфганг фон Гьоте и някои други смятат, че книгата Изход е комбинация от няколко различни текста. Тези хора са смятали, че заповедите в Изход 20 и Второзаконие 5 показват по-късен набор от Десет заповеди. Те твърдят, че десетте ритуални заповеди в Изход 34 са първоначалните десет заповеди. Те казват, че моралните са се появили по-късно.

 

Влияние

Заповедите оказват влияние върху еврейската етика и право, а чрез юдаизма и християнството - върху западната етика и право от времето на Римската империя. В миналото паметници, съдържащи заповедите, са били поставяни пред съдилищата. В началото на XXI век някои от тях са оспорени или премахнати като нарушение на свободата на вероизповеданието.

Християните не са единодушни по отношение на целта на заповедите. В Проповедта на планината Исус заявява, че е дошъл да "изпълни" Закона, а не да го унищожи. Той засилва заповедите за убийство и прелюбодейство. Казва също, че праведността на Неговите последователи трябва да бъде по-висока от тази на "книжниците и фарисеите". Те са били много стриктни в спазването на Десетте заповеди.

В своето писмо до римските християни свети Павел казва, че целта на Закона е да ни покаже колко сме грешни. Той действа като "учител", за да ни доведе до Христос за спасение. Ръководителите на Реформацията казват, че това означава, че спазването на десетте заповеди не може да ни направи святи в Божиите очи. Само вярата в Исус може да направи това. Въпреки това, след като са намерили спасение чрез вяра, повечето реформатори са казвали, че трябва да се подчиняваме на закона. Някои крайни реформатори казвали, че можем да ги нарушаваме, тъй като значение имала само вярата ни, а не действията ни. Това учение се нарича "антиномианство" (против закона). Някои съвременни християни казват, че днес единственият ни закон е законът на любовта. Други казват, че "моралният" закон от Стария завет все още важи за християните днес. Те казват, че всички десет заповеди се повтарят някъде в новозаветните книги.

 

Каменен паметник на Десетте Божи заповеди, изложен в щатския Капитолий в Остин, Тексас  

В областта на изкуствата

Филми

Има два известни филма, наречени "Десетте заповеди". И двата са режисирани от Сесил Б. Демил. Първият е ням филм от 1923 г., а вторият от 1956 г., с Чарлтън Хестън в ролята на Мойсей, е най-печелившият филм за същата година.

В анимацията

В аниме поредицата "Седемте смъртни гряха", японска манга и аниме на мангака Накаба Сузуки, има група герои, наречени Десетте заповеди. Всички тези личности притежават титла и свръхестествена способност, наречена на всяка заповед.