Десетте заповеди са набор от основни нравствени и религиозни правила, които според Библията Бог е дал на народа на Израел чрез Мойсей. Съществуват няколко версии на текста; най-известните са в книгата Изход (глава 20) и във Второзаконие (глава 5). В Изход планината, на която са дадени заповедите, се назовава планина Синай, а във Второзаконие — планината Хорив (свързвана с мястото, където Бог повика Мойсей от горящия храст, Изход 3:1–3). Вероятно и двете имена обозначават едно и също свещено място. Според разказа законите са издълбани върху каменни плочи — скрижали — и са основа на отношенията между Бога и Израел. Тези заповеди имат централно значение за юдаизма и християнството, а в общества под силното влияние на тези религии части от тях рядко намират отражение и в светските закони.

Понякога тези правила се наричат още Декалог — от гръцки, което буквално означава „десет думи/правила”; този термин се среща още в Септуагинта. Текстът за получаването на заповедите е поставен в контекста на изхода от Египет (по времето на фараона Тутмос III според някои реконструкции на хронологията — бележка, че традициите и точните дати са предмет на историко-критични изследвания). В древните религиозни традиции има и други споменавания на „скрижали” или „заповеди” (например в Корана се споменава за скрижалите), но не всички детайли съвпадат с библейския списък; в Коран (17:23–39) като начало се набляга на поклонението само на Бога и на почитта към родителите.

Кратко резюме на съдържанието

В народното и църковно изложение Десетте заповеди се формулират като десет кратки изисквания, които обобщено гласят (парафразирано):

  • Да вярваш в един Бог и да Го разпознаваш като твоят Господ;
  • Да не почиташ други богове и да не правиш идоли;
  • Да не употребяваш напразно името на Господа;
  • Да помниш съботния (или свещения) ден и да го почиташ;
  • Да почиташ баща си и майка си;
  • Да не убиваш;
  • Да не прелюбодействуваш;
  • Да не крадеш;
  • Да не свидетелстваш лъжливо;
  • Да не пожелаваш чуждо имущество или съпруга/съпруга.

Текстови и редакционни различия

Двата основни библейски извора — Изход 20 и Второзаконие 5 — съдържат близки, но не идентични версии. Някои от забележимите разлики са:

  • Причината за съботата: В Изход съботният ден се обосновава с актът на Сътворението (Бог създава света за шест дни и почива на седмия), докато във Второзаконие се поставя акцент върху изхода от Египет като основание за почивка и помнене.
  • Наименования на планината: в различните пасажи се употребяват имената Синай и Хорив.
  • Стилистични и формални вариации в изказа и в подредбата на отделните постановления.

Нумерация и традиции

Различните религиозни традиции делят и номерират Десетте заповеди по различен начин — преди всичко това се отнася до това как се смятат „първите” и „последните” двe изречения. Има три основни традиции на нумерация (еврейска/равинска, католическо-августинова и повечето протестантски издания) — разликите обикновено се свеждат до това дали началното „Аз съм Господ...” се счита за отделна заповед и дали забраната за идолопоклонство се отделя или се обединява с друга. В практиката това води до малки разлики в означаването, но съдържанието и моралният смисъл остават общи.

Значение и интерпретации

Десетте заповеди са интерпретирани по различни начини през вековете:

  • В религиозно отношение те са разглеждани като етична и религиозна основа на завета между Бога и Израел.
  • В теологията на Новия Завет Исус и апостолите възприемат и обобщават заповедите като измерение на любовта към Бога и към ближния (например „две стълба” на закона — любов към Бога и любов към съседа).
  • В юдейската традиция заповедите са част от по-широкия набор на митцвот (заповеди) и се включват в богослужебния, морален и правен живот на общността.
  • В християнството те служат за етични норми, основа за катехизация и нравствено възпитание; в различните деноминации акцентите и огледалното прилагане могат да варират.

Влияние върху право и култура

Десетте заповеди са оказали съществено влияние върху обществената морална традиция и правните системи на много страни, особено верифицирани от юдео‑християнската културна традиция. Те се появяват в изкуството, архитектурата (изобразени в църкви и синагоги), литературата и публичната памет. В юридическия контекст някои от принципите (например забраната за убийство, кражба, лъжесвидетелство) са в основата на секуларните наказателни и граждански кодове, докато други (например поклонението или формите на религиозно почитание) остават предмет на църковно-ритуален или конституционен характер.

Историко-критични бележки

Съвременните библисти и историци изследват произхода и датировката на Декалога чрез сравнителен анализ, лингвистика и история на древния Близък изток. Някои учени смятат, че формите на Декалога отразяват древни нравствени норми, които са се кодифицирали в Израел в рамките на различни исторически периоди (монархически период, пост‑екзилен ред и т.н.). Сравнения с други близкоизточни кодекси (напр. Хамурапи) показват общи юридически и нравствени мотиви, но и значителни разлики в жанра и теологичната рамка: Десетте заповеди са представени не просто като светска законова кодификация, а като божествено дадено заветно предписание.

Заключение

Десетте заповеди остават един от най-разпознаваемите и влиятелни религиозни текстове в световната култура. Те функционират едновременно като богословски символ, етичен ориентир и исторически източник за разбиране на развитието на моралните и правни идеи в западната традиция. Различните формулировки, нумерации и интерпретации по традиции и време показват живата и многопластова същност на този древен текст.

Версията за Изход (от ESV BIBLE)