Нагорната проповед: Блаженствата, Господната молитва и учението на Исус
Открийте учението на Исус в Нагорната проповед — Блаженствата, Господната молитва и мъдрост за живота, с ясно тълкуване и практически уроки за вярващи и търсещи.
Според Библията Проповедта на планината е реч, която Исус от Назарет произнася пред своите последователи и голяма група хора около 30 г. след Христа. Тя е записана главно в Евангелието от Матей (глави 5–7) и е изнесена на склон или малка планина — затова носи името си; в Евангелието на Лука има сходен пасаж, наречен „Проповедта на полето”. Исус произнася речта на склона на една планина. Най-популярната част от речта са Блаженствата, които се намират в началото ѝ. Проповедта съдържа и Господната молитва, както и много други нравствени и религиозни наставления. Други често цитираните реплики от Проповедта на планината са „обърни и другата буза“, „сол на земята“, „светлина на света“ и „не съдете, за да не бъдете съдени“.
Блаженствата
Блаженствата отварят Проповедта и представят основните духовни награди и качествата, които Исус провъзгласява за „благословени“. Те формулират обратната стойностна скала на Божието царство — стойност се дава не на власт и богатство, а на смирение, състрадание и търпение. В текста са изброени (в обобщен вид):
- Блажени духом бедните („бедни духом“) — защото тяхно е царството небесно;
- Блажени плачещите — защото ще бъдат утешени;
- Блажени кротките — защото ще наследят земята;
- Блажени, които гладуват и жадуват за правда — защото ще бъдат наситени;
- Блажени милостивите — защото ще получат милост;
- Блажени чистите по сърце — защото ще видят Бога;
- Блажени миротворците — защото ще бъдат наречени Божии синове;
- Блажени преследваните заради правдата — защото тяхно е царството небесно.
Господната молитва
Господната молитва, изложена в Проповедта (Мат. 6:9–13), служи като модел как да се молим — кратко, просто и с фокус върху Божието име и воля. В молитвата се съдържат основни елементи като възхвала, прошение за ежедневни нужди, прошка и молба за опазване от изкушение. Структурно може да се разгледа чрез няколко основни молби:
- Да се свети Божието име;
- Да дойде Божието царство и да се изпълни Неговата воля;
- Ежедневен хляб (осигуряване на жизнени потребности);
- Прошка на греховете (със свързаното наставление да прощаваме на другите);
- Да не ни въвеждаш във изкушение и да ни избавиш от злото.
Исус използва Господната молитва също, за да поучи срещу празните и многословни молитви и да подчертае искреността и доверието пред Бога.
Други ключови наставления
Проповедта включва поредица от поучения, в които Исус „интензифицира“ моралния закон — често чрез конструкцията „Чували сте, че е казано... Но аз ви казвам...“. Сред темите са:
- Отношението към Десетте заповеди — не идва за да ги отменя, а да ги изпълни и да даде по-дълбок, вътрешен смисъл;
- Строгите изисквания към гнева и обидата (равностойни на убийство, ако се държи злобно);
- Стойността на вътрешната чистота по отношение на прелюбодейството и развода;
- Възражение срещу клятвите и приписването на праведност чрез външни ритуали;
- Заповедта за ненасилие („обърни и другата буза“) и любов към враговете;
- Учение за праведните дела — даване на милостиня, молитва и пост, но без показност;
- Предупреждения срещу тревогата за материални неща и насърчение към търсене първо Божието царство;
- Златното правило („прави на другите това, което искаш да правят на теб“);
- Сравнение между мъдър и глупав строител — приложение на учението в живота.
Местоположение, връзка с Мойсей и законът
Мнозина християни виждат връзка между Проповедта на планината и Десетте заповеди. Избирането на планината за място на проповедта напомня за Мойсей, който получава Закона на планината Синай. Чрез формулата „Не мислете, че дойдох да отменя закона; не дойдох да отменя, а да изпълня“ (Мат. 5:17) Исус показва, че неговото учение доразвива и изпълва със съдържание законовите норми — акцентът се премества от външното спазване към вътрешната нагласа и намерение.
Влияние и тълкувания
Проповедта на планината е един от централните етически текстове на християнството и оказва огромно влияние върху богословието, духовните практики, християнската етика и социалните движения. Тя е източник на идеи за ненасилие, грижа за бедните, прошка и лична святост. В историята е използвана както за оправдаване на морален индивидуализъм, така и като основа за социални и политически програми за справедливост (напр. католическата социална доктрина, пацифистки и освободителни теологии).
Учените дискутират дали пасажът представлява една дълга, последователна проповед, или компилация от по-стари изказвания на Исус, адаптирани от общността. Независимо от това, текстът остава мощен морален и духовен ориентир за милиони вярващи и не само.
Значение
В центъра на Проповедта на планината стои идеята за вътрешна промяна: не достатъчно да се спазва външно правилата, а да се преобрази сърцето и отношението към другите. Тя предлага практични и духовни напътствия за живот, насочен към справедливост, милосърдие и доверие в Бога, и продължава да бъде четена, изучавана и прилагана в различни културни и религиозни контексти.
Вярвания за смисъла на проповедта
Един от най-важните дебати за проповедта е как тя трябва да се прилага в ежедневието. Почти всички християнски групи са създали свои собствени начини да разбират и използват проповедта в живота си. В книгата си "Разбиране на Проповедта на планината" Харви Макартър изброява дванадесет различни възгледа за Проповедта.
(1) Абсолютисткият възглед
Абсолютисткият възглед гласи, че хората трябва да правят точно това, което Исус е казал в проповедта, през цялото време. Ако правенето на това излага човека на опасност, тогава именно от това се нуждае човекът, за да бъде спасен.
Сред хората, които вярваха в това, бяха:
- Свети Франциск от Асизи
- Дитрих Бонхьофер
- Лев Толстой (когато е по-възрастен)
Църквите, които вярват в този възглед, включват:
- Източните православни църкви
- Ранните анабаптисти
- Съвременни анабаптистки групи, като менонитите и хутеритите
(2) Промяна на текста
В древността хората са променяли текста на проповедта, за да го направят по-популярен. Например в Библията Матей 5:22 е променен от "[всеки, който] се гневи на брата си, ще бъде изложен на опасност от съд" на "[всеки, който] се гневи на брата си без причина, ще бъде изложен на опасност от съд".
През последните векове е по-често срещано да се променят думите в проповедта, да се премахват части, които хората трудно биха приели.
Почти всеки голям християнски писател е правил подобни промени в някакъв момент.
Този възглед не се подкрепя от нито една конкретна християнска деноминация.
(3) Изгледът на хиперболата
Едно от най-разпространените мнения е мнението за хипербола. То гласи, че Исус е използвал хипербола (което означава, че е преувеличил) в някои части на проповедта. Хората, които вярват в това, смятат, че учението на Исус трябва да бъде направено по-реалистично, ако ще се използва в реалния свят.
Повечето хора са съгласни, че в проповедта има известна хипербола, но спорят кои части са хипербола.
(4) Възглед за общите принципи
Възгледът за общите принципи гласи, че Исус не е давал инструкции (не е казвал на хората как точно да действат). Вместо това Той е давал примери за това как човек трябва да се държи.
(5) Двойният стандарт
Двойният стандарт гласи, че част от ученията на Исус са общи идеи за това как да действаме, а друга част са инструкции. За да бъдат спасени, повечето хора трябва просто да следват общите идеи за това как да действат. Само малка част от светите хора, като духовенството и монасите, трябва да следват инструкциите.
Сред хората, които вярват в това мнение, са:
- Свети Августин (той създава двойния стандарт)
- Свети Тома Аквински (който по-късно променя възгледа за двойния стандарт)
- Джефри Чосър (той използва този възглед в книгата си "Кентърбърийски разкази" (Пролог на съпругата от Бат, стр. 117-118)
Римокатолическата църква вярва в двойния стандарт.
(6) Изгледът на двете сфери
Мартин Лутер не вярва на католическите идеи за проповедта. Той създава възгледа за двете сфери. Лутер разделя света на две сфери или части: религиозна сфера и светска (нерелигиозна) сфера. Той смята, че Проповедта се отнася само за религиозната част от живота. Във всекидневния свят на хората може да им се наложи да правят неща, които Проповедта казва, че не трябва да правят. Например в светската си работа съдията може да се наложи да накаже престъпник, вместо да му прости. Като религиозен човек обаче съдията все пак трябва да съжалява за това, което се случва с престъпника.
(7) Аналогията на гледната точка на Писанието
Възгледът за аналогията на Писанието гласи, че при написването на Новия завет части от проповедта са били променени. Например, Исус казва, че е грешно да се дава клетва. В Новия завет обаче Павел използва клетви поне два пъти.
(8) Възгледът за нагласите, а не за действията
Възгледът за отношенията, а не за действията, гласи, че в проповедта Исус само казва на хората какво би направил сам. Той не казва на другите хора какво трябва да правят, за да бъдат добри християни.
Вилхелм Херман създава този възглед през XIX век.
(9) Междинният етичен възглед
Етичният възглед [wikt:interim interim] гласи, че когато Исус е произнасял проповедта, е смятал, че светът ще свърши много скоро. Поради това учението му е било предназначено само за този кратък период от време.
Алберт Швайцер е създател на този възглед.
(10) Безусловният изглед на божествената воля
Възгледът за безусловната божествена воля гласи, че Исус е искал хората да правят точно това, което е казал, и да следват етиката, за която е говорил в проповедта. Въпреки това, при сегашното състояние на света, хората не могат да направят това. Хората се опитват да следват етиката от Проповедта, но винаги ще се провалят. Това ще се промени, когато Небесното царство се завърне в света. Тогава всеки ще може да живее по начина, по който Бог иска.
Мартин Сибелиус, германски философ, създава този възглед през ХХ век.
(11) Възгледът за покаянието
Възгледът за покаянието гласи, че Исус е знаел, че хората няма да могат да следват учението Му. Хората ще се опитат да ги следват, но няма да успеят. Това би ги научило да се покаят. По този начин хората ще повярват в Евангелието.
(12) Диспенсационализъм
Диспенсационализмът разделя човешката история на отделни групи. Този възглед твърди, че днес живеем във време, в което не можем да отговорим на учението на Проповедта. Но някога в бъдещето ще можем да го направим. Когато това време настъпи, хората ще трябва да следват ученията на Проповедта, за да получат спасение.
Други мнения
E. Еърл Елис, професор по богословие, казва, че в проповедта Исус иска от вярващите да живеят по начин, който ще бъде нормален в бъдещото Божие царство. Както казва Елис, ние трябва да говорим думите на Исус, да мислим Неговите мисли и да вършим Неговите дела. Тъй като това ще бъде етиката на бъдещото Божие царство, хората трябва да живеят живота си по начин, който ще им помогне да бъдат готови да живеят в Божието царство.
В книгата "Хирам Кий" Кристофър Найт и Робърт Ломас твърдят, че Проповедта на планината никога не се е случила. Найт смята, че Матей "е налепил различни пасажи един върху друг, сякаш са били изречени един след друг пред тълпа на върха на планината". Той вярва, че "поученията са били събрани в този единствен "случай", за да не се прекъсва потокът на цялостната история".
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво представлява Проповедта на планината?
О: Проповедта на планината е реч, която Исус от Назарет произнася пред своите последователи и голяма група хора около 30 г. след Христа. Тя съдържа блаженствата, Господнята молитва и други популярни реплики като "обърни и другата буза", "сол на земята", "светлина на света" и "не съдете, за да не бъдете съдени".
Въпрос: Къде Исус е произнесъл тази проповед?
О: Исус изнася тази проповед на склона на една планина.
В: Кои са някои популярни реплики от тази проповед?
О: Някои популярни реплики от тази проповед са: "обърни и другата буза", "солта на земята", "светлината на света" и "не съди, за да не бъдеш съден".
В: Как тази проповед е свързана с Десетте Божи заповеди?
О: Много християни смятат, че и двете са много важни за обяснението на това как християните трябва да постъпват спрямо другите. Избирайки за място на проповедта планината, Исус може би е искал да покаже как Неговото учение е подобно на това на Мойсей, който спуска Десетте заповеди от планината Синай.
Въпрос: Какво е началото на тази проповед?
О: Блаженствата са в началото на тази проповед.
В: Кой е записал тези поучения?
О: Тези учения са записани от последователи, които са ги чули директно от Исус или чрез устни предания, предавани от поколение на поколение.
обискирам