Проповедта на планината | реч, която Исус от Назарет произнася пред своите последователи

Вярвания за смисъла на проповедта

Един от най-важните дебати за проповедта е как тя трябва да се прилага в ежедневието. Почти всички християнски групи са създали свои собствени начини да разбират и използват проповедта в живота си. В книгата си "Разбиране на Проповедта на планината" Харви Макартър изброява дванадесет различни възгледа за Проповедта.

(1) Абсолютисткият възглед

Абсолютисткият възглед гласи, че хората трябва да правят точно това, което Исус е казал в проповедта, през цялото време. Ако правенето на това излага човека на опасност, тогава именно от това се нуждае човекът, за да бъде спасен.

Сред хората, които вярваха в това, бяха:

• Свети Франциск от Асизи
• Дитрих Бонхьофер
• Лев Толстой (когато е по-възрастен)

Църквите, които вярват в този възглед, включват:

• Източните православни църкви
• Ранните анабаптисти
• Съвременни анабаптистки групи, като менонитите и хутеритите

(2) Промяна на текста

В древността хората са променяли текста на проповедта, за да го направят по-популярен. Например в Библията Матей 5:22 е променен от "[всеки, който] се гневи на брата си, ще бъде изложен на опасност от съд" на "[всеки, който] се гневи на брата си без причина, ще бъде изложен на опасност от съд".

През последните векове е по-често срещано да се променят думите в проповедта, да се премахват части, които хората трудно биха приели.

Почти всеки голям християнски писател е правил подобни промени в някакъв момент.

Този възглед не се подкрепя от нито една конкретна християнска деноминация.

(3) Изгледът на хиперболата

Едно от най-разпространените мнения е мнението за хипербола. То гласи, че Исус е използвал хипербола (което означава, че е преувеличил) в някои части на проповедта. Хората, които вярват в това, смятат, че учението на Исус трябва да бъде направено по-реалистично, ако ще се използва в реалния свят.

Повечето хора са съгласни, че в проповедта има известна хипербола, но спорят кои части са хипербола.

(4) Възглед за общите принципи

Възгледът за общите принципи гласи, че Исус не е давал инструкции (не е казвал на хората как точно да действат). Вместо това Той е давал примери за това как човек трябва да се държи.

(5) Двойният стандарт

Двойният стандарт гласи, че част от ученията на Исус са общи идеи за това как да действаме, а друга част са инструкции. За да бъдат спасени, повечето хора трябва просто да следват общите идеи за това как да действат. Само малка част от светите хора, като духовенството и монасите, трябва да следват инструкциите.

Сред хората, които вярват в това мнение, са:

• Свети Августин (той създава двойния стандарт)
• Свети Тома Аквински (който по-късно променя възгледа за двойния стандарт)
• Джефри Чосър (той използва този възглед в книгата си "Кентърбърийски разкази" (Пролог на съпругата от Бат, стр. 117-118)

Римокатолическата църква вярва в двойния стандарт.

(6) Изгледът на двете сфери

Мартин Лутер не вярва на католическите идеи за проповедта. Той създава възгледа за двете сфери. Лутер разделя света на две сфери или части: религиозна сфера и светска (нерелигиозна) сфера. Той смята, че Проповедта се отнася само за религиозната част от живота. Във всекидневния свят на хората може да им се наложи да правят неща, които Проповедта казва, че не трябва да правят. Например в светската си работа съдията може да се наложи да накаже престъпник, вместо да му прости. Като религиозен човек обаче съдията все пак трябва да съжалява за това, което се случва с престъпника.

(7) Аналогията на гледната точка на Писанието

Възгледът за аналогията на Писанието гласи, че при написването на Новия завет части от проповедта са били променени. Например, Исус казва, че е грешно да се дава клетва. В Новия завет обаче Павел използва клетви поне два пъти.

(8) Възгледът за нагласите, а не за действията

Възгледът за отношенията, а не за действията, гласи, че в проповедта Исус само казва на хората какво би направил сам. Той не казва на другите хора какво трябва да правят, за да бъдат добри християни.

Вилхелм Херман създава този възглед през XIX век.

(9) Междинният етичен възглед

Етичният възглед [wikt:interim interim] гласи, че когато Исус е произнасял проповедта, е смятал, че светът ще свърши много скоро. Поради това учението му е било предназначено само за този кратък период от време.

Алберт Швайцер е създател на този възглед.

(10) Безусловният изглед на божествената воля

Възгледът за безусловната божествена воля гласи, че Исус е искал хората да правят точно това, което е казал, и да следват етиката, за която е говорил в проповедта. Въпреки това, при сегашното състояние на света, хората не могат да направят това. Хората се опитват да следват етиката от Проповедта, но винаги ще се провалят. Това ще се промени, когато Небесното царство се завърне в света. Тогава всеки ще може да живее по начина, по който Бог иска.

Мартин Сибелиус, германски философ, създава този възглед през ХХ век.

(11) Възгледът за покаянието

Възгледът за покаянието гласи, че Исус е знаел, че хората няма да могат да следват учението Му. Хората ще се опитат да ги следват, но няма да успеят. Това би ги научило да се покаят. По този начин хората ще повярват в Евангелието.

(12) Диспенсационализъм

Диспенсационализмът разделя човешката история на отделни групи. Този възглед твърди, че днес живеем във време, в което не можем да отговорим на учението на Проповедта. Но някога в бъдещето ще можем да го направим. Когато това време настъпи, хората ще трябва да следват ученията на Проповедта, за да получат спасение.

Други мнения

E. Еърл Елис, професор по богословие, казва, че в проповедта Исус иска от вярващите да живеят по начин, който ще бъде нормален в бъдещото Божие царство. Както казва Елис, ние трябва да говорим думите на Исус, да мислим Неговите мисли и да вършим Неговите дела. Тъй като това ще бъде етиката на бъдещото Божие царство, хората трябва да живеят живота си по начин, който ще им помогне да бъдат готови да живеят в Божието царство.

В книгата "Хирам Кий" Кристофър Найт и Робърт Ломас твърдят, че Проповедта на планината никога не се е случила. Найт смята, че Матей "е налепил различни пасажи един върху друг, сякаш са били изречени един след друг пред тълпа на върха на планината". Той вярва, че "поученията са били събрани в този единствен "случай", за да не се прекъсва потокът на цялостната история".