Кентърбърийски разкази

Фон

Катедралата Кентърбъри

Кентърбърийските разкази разказват за група хора, които са поклонници. Те пътуват до важно свещено място. През Средновековието много християни са ходили на поклоннически пътувания до Йерусалим, Рим, Сантяго де Компостела и Кентърбъри. Катедралата в Кентърбъри е била известно място за поклонничество, защото в нея се е намирало светилището (място за възпоменание) на свети Тома Бекет.

Томас Бекет

През 1100 г. Томас Бекет е бил архиепископ на Кентърбъри. Той се скарва със стария си приятел, крал Хенри II, и през 1170 г. е убит от някои от кралските рицари по заповед на краля. Кралят се чувствал много тъжен и виновен. Той поръчва да се построи великолепна гробница за стария му приятел.

Хората започват да посещават гробницата. Скоро някои хора казали, че Тома Бекет е светец и че костите му могат да правят чудеса. Той е смятан за мъченик за християнската вяра и за светец както от Римокатолическата, така и от Англиканската църква. През късното Средновековие неговото светилище превръща Кентърбъри в едно от четирите най-важни поклоннически места в Европа.

Пилигрими

Много поклонници се събирали в Лондон. В "Кентърбърийски разкази" се разказва за срещата на една група в гостилница в Саутуърк, което е било село на юг от река Темза, а сега е част от Лондон. Това било добро място за среща, защото хората от север можели да прекосят река Темза по Лондонския мост.

Кентърбъри се намира в югоизточната част на Англия. Някога поклонниците се събирали на групи, защото било опасно да пътуват сами. Във времената преди модерното банкиране всеки пътник е трябвало да носи много пари, за да плати за храна и настаняване (място за спане). Разбойници често нападали хората по пътищата.

Когато поклонниците се събираха в група, тя можеше да бъде съставена от различни хора - богати и бедни, благородни и скромни. Често в групите имало и религиозни хора, като свещеници, монаси и монахини. В разказа на Чосър най-благородният човек е рицарят.

Убийството на Томас Бекет

Приказките

Кентърбърийските разкази започват с Пролог (което означава "няколко думи за начало"). В пролога Чосър описва годишното време, което е април, когато времето започва да се затопля след зимата. Той казва, че по това време хората започват да се отправят на поклоннически пътувания. Чосър разказва на читателя за хората, които са се събрали в гостилницата. Той описва хората толкова ясно, че много от тях са станали известни герои в английската литература и често са изобразявани на картини. Чосър описва как всеки човек разказва история, за да забавлява другия, докато пътуват.

Приказките са:

• Общият пролог представя всеки от пилигримите
• Рицарската приказка Рицарят разказва за двама приятели, които се дуелират помежду си за любовта на една жена.
• Пролог и приказка на Мелничаря Пияният Мелничар разказва вулгарна приказка за това как един глупав Рива е бил превърнат в рогоносец от невярната си съпруга и един ученик, който се настанява в
• Пролог и приказка на Рива Рива разказва неприятна история за това как един измамен мелничар е бил бит, а надменната му съпруга унизена, а дъщеря му прелъстена от двойка ученици, които той се е опитал да открадне и измами.
• Пролог и приказка за готвача Пияният готвач разказва вулгарна приказка за това как един мързелив чирак е пуснат от своя майстор да танцува и да се забавлява.
• Пролог и приказка на Човека от закона Човекът от закона разказва как една добродетелна принцеса преминава през много изпитания
• Пролог и приказка на Жената от Бат Жената от Бат разказва как един рицар трябва да открие какво най-много желаят жените - или да бъде екзекутиран.
• Пролог и приказка на монаха Монахът разказва морална приказка за това как призовкарят се опитва да измами една вдовица и се озовава в Ада.
• Пролог и приказка на "Призовкаря" Призовкарят разказва вулгарна приказка за това как един алчен монах се сдобива с ком
• Пролог и приказка на писаря Писарят разказва как една любяща и търпелива съпруга понася поредица от изпитания от страна на подозрителния си съпруг.
• Прологът и разказът на търговецаТърговецът разказва вулгарна история за това как един глупав търговец бил превърнат в рогоносец от невярната си съпруга.
• Пролог и приказка на Скуайъра Скуайърът разказва романтична приказка [недовършена]
• Прологът и разказът на ФранклинФранклин разказва за жена, която дава необмислено обещание, и за последствията.
• Приказка за лекаря Лекарят разказва морална история за една добродетелна дъщеря
• Пролог и приказка на Пардонър алчният и лицемерен Пардонър разказва иронична приказка за това как трима пияни глупаци се опитват да "убият" смъртта - но в крайна сметка се убиват един друг.
• Приказката на Шипман Шипманът разказва комична история за скъперник, който е превърнат в рогоносец от алчната си съпруга.
• Пролог и приказка на манастира манастирът разказва традиционна [макар и фалшива] приказка за мъченик
• Приказката на Чосър за сър Топас - Чосър разказва пародия на героична рицарска приказка, която така и не е завършена по молба на останалите пилигрими!
• "Приказка за Мелиби" на Чосър - Чосър разказва за мъж и жена му, които спорят как най-добре да отмъстят на враговете си.
• Прологът и разказът на монаха - монахът разказва за трагедията - дава 17 примера от 100!
• Пролог и приказка за жреца на монахинята - приказката за жреца на монахинята е разказ за "Чантиклер и лисицата
• Пролог и приказка на втората монахиня - втората монахиня разказва традиционната история на Света Сесилия
• Пролог и приказка на каноничния старшина - каноничният старшина [новодошъл при пилигримите] предупреждава как търсенето на Философския камък води до гибел, а след това разказва как един каноник измамва доверчив свещеник с парите си.
• Пролог и приказка на Ученика Ученикът разказва морална приказка срещу сплетните
• Пролог и приказка на пастора Пасторът изнася трактат в проза за покаянието
• Оттеглянето на Чосър - Чосър моли за прошка за вулгарните и недостойни части на това и други минали произведения и иска опрощение на греховете си. Някои версии на приказките включват:
• "Приказка за орача" - антилолардски трактат, добавен към приказките
• Приказка за Гамелин - приказка, която Чосър може би е искал да адаптира към "Приказки".
• Пролог и приказка за Берин - фалшиви допълнения от 15 век към "Кентърбърийски разкази" на Джефри Чосър - пилигримите пристигат в Кентърбъри

Някои от приказките (историите) са сериозни, а други - забавни. Някои от забавните истории са вулгарни (сексуално груби). В много от приказките се говори за християнската вяра. Понякога темата (основната идея) на една приказка се проследява в следващата приказка, тъй като новият разказвач отговаря (или отговаря) на току-що чутата приказка. Всички приказки са за начина, по който хората мислят и се държат един с друг.

За "Кентърбърийски разкази

"Кентърбърийски разкази" е написана на английски език, какъвто са използвали повечето обикновени хора по времето на Чосър. Чосър е един от първите автори (писатели), които пишат разкази на английски език. Преди това разказите са били писани на латински или френски. Някои други писатели от времето на Чосър също са писали на английски език. Някои от тези писатели са Джон Гауър, Уилям Лангланд и поетът Перла.

Чосър е планирал историите, преди да ги напише, но не е завършил плана си. Той планирал всеки герой да разкаже четири истории: две, докато отива в Кентърбъри, и две, докато се връща в Лондон. Ако Чосър беше завършил, щеше да напише 120 истории. Всъщност той е написал само 24. Чосър започва да пише разказите през 80-те години на XIX век. Той спира да ги пише през 1390-те години. Някои смятат, че той умишлено не е написал общо 120 истории.

Чосър е бил важна личност в кралския двор. Някои хора смятат, че в разказите Чосър говори за придворната политика. Някои хора смятат, че Чосър е базирал героите си на хора, които наистина е познавал и които са били в кралския двор.

Някои хора смятат, че Чосър е копирал идеи от чужди произведения, защото някои от историите в "Кентърбърийски разкази" са много сходни с тях. Героите обаче са много различни. Героите имат различни професии и характери. Всички те разказват различни видове истории и ги разказват по различен начин. голямата история е за много поклонници, които пътуват до Кентърбъри. Те яздят коне и пътуването им отнема няколко дни. Чосър не разказва много за голямата история и по-голямата част от написаното е за историите, разказани от поклонниците.

Двата най-ранни ръкописа (ръкописни копия) на "Кентърбърийски разкази" са ръкописът на Хенгурт и ръкописът на Елсмиър. Съществуват и 84 ръкописни и четири печатни копия на "Кентърбърийски разкази", които са направени преди 1500 г. В различните копия има доста разлики. Някои експерти по Чосър са започнали проекта "Кентърбърийски разкази". Целта на проекта е да се прочетат всички тези копия на "Кентърбърийски разкази", да се открият разликите и да се напише най-точното копие.

Страница от ръкописа от Елсмиър, на която е изобразена жената от Бат

Галерия на пилигримите

С изключение на кръчмаря/гостоприемника Хари Бейли, в различните ръкописи на "Кентърбърийски разкази" има различни рисунки на всеки от пилигримите, които разказват приказка; други споменати пилигрими, които не разказват приказка или са илюстрирани, са рицарят, галантеристът, дърводелецът, тъкачът, бояджията, тъкачът на гоблени, орачът. Първоначалното намерение е било всеки поклонник да разкаже две приказки до Кентърбъри и две на връщане, за да получи безплатна храна; това би означавало около 120 приказки - вместо 23-те в книгата. Всъщност единственият пилигрим, който разказва две приказки, е самият Чосър: Сър Топас [незавършен] и Приказка за Мелибея.

Северна читалня, западна стена. Детайл от стенопис на Езра Уинтър, илюстриращ героите от "Кентърбърийски разкази" на Джефри Чосър. Сградата на Конгресната библиотека "Джон Адамс", Вашингтон, окръг Колумбия

Свързани страници

• Английска литература
• Уилям Шекспир
• Поклонничество