Алберт Швайцер | богослов, музикант, философ и лекар
Лудвиг Филип Алберт Швайцер, доктор на медицинските науки, (14 януари 1875 - 4 септември 1965) е френско-германски теолог, музикант, философ и лекар. Роден е в Кайзерсберг (Елзас), по това време част от Германската империя.
Пише книги за музика и религия. Основава известна болница в Ламбарен, Африка. През 1952 г. получава Нобелова награда за мир.
Алберт Швайцер
По-ранен живот
Алберт Швайцер е роден в Кайзерсберг (Елзас) на 14 януари 1875 г. Живее в село Гунсбах, където баща му е местен пастор. Баща му го учи да свири на музика. През 1893 г. Швайцер изкарва бакалавърската си степен.
След това Швайцер заминава за Париж, където учи философия и музика, а после се връща в родното си място, за да учи теология. В продължение на девет години изучава медицина и хирургия. Посвещава живота си на това да помага на хората и да лекува болести.
Музика
Швайцер е бил известен органист и се е интересувал изключително много от музиката на Йохан Себастиан Бах. Той разработва прост стил на изпълнение, който според него е по-близък до това, което Бах е имал предвид. През 1908 г. той завършва окончателния вариант на книгата си "Йохан Себастиан Бах". В книгата той аргументира новия стил, който оказва голямо влияние върху начина, по който музиката на Бах се третира сега.
Когато Швайцер е в Ламбарен, основното му развлечение е да свири музиката на Бах. Освен това той изнася музикални представления, за да събере пари за медицински консумативи в Габон.
На компактдиска са достъпни записи на Швайцер, който изпълнява музиката на Бах. Между 1934 и 1935 г. той прави пробен запис за HMV на органа на старата Queen's Hall в Лондон. В средата на декември 1935 г. започва да записва за Columbia Records на органа на All-Hallows-by-the-Tower, Barking, Лондон.
Теология и философия
Швайцер става известен с книгите си за Исус и християнството. Той се интересува не толкова от историческото изследване на Исус, колкото от християнската идея за края на света, която може да бъде открита в Библията и учението на Исус. Швайцер служи и като служител на църквата "Свети Николай" в Страсбург.
Във философията на Алберт Швайцер най-важната идея е уважението към живота. В книгата си "Философия на цивилизацията" той пише, че "истинската философия" започва с идеята, че:
"Аз съм живот, който иска да живее, в средата на живот, който иска да живее."
Етичните принципи на Алберт Швайцер означават, че той се опитва да има лична и духовна връзка с Вселената. Това означава също, че е бил вегетарианец.
Швайцер в Африка
Алберт Швайцер прекарва по-голямата част от живота си в Ламбарене, Африка. През 1904 г. той се вдъхновява да помага на болните хора по света и учи медицина. След завършването на медицинското си образование през 1913 г. той отива в Ламбарене заедно със съпругата си, за да създаде болница, която да служи на хиляди африканци.
По време на Първата световна война французите принуждават Швайцер и съпругата му, които са германци, да напуснат Африка. През 1924 г. той се завръща в Ламбарене и успява да възстанови разрушената болница, където служи като лекар.
По-късен живот
В периода 1939-1948 г. живее в Ламбарен, тъй като по време на войната не може да отиде в Европа. Три години по-късно подновява медицинската си практика. Но вече не е само лекар и при всяка възможност заминава за Европа, за да чете лекции в университети. Бавно идеите му стават известни не само в Европа, но и по целия свят.
През 1952 г. д-р Алберт Швайцер получава Нобелова награда за мир. Той произнася известната си реч "Проблемът за мира". Умира на 4 септември 1965 г. в болницата си в Ламбарен.
| Носители на Нобелова награда за мир | |
| 1901-1925 | Dunant / Passy (1901 г.) - Ducommun / Gobat (1902 г.) - Cremer (1903 г.) - IDI (1904 г.) - Suttner (1905 г.) - Roosevelt (1906 г.) - Moneta / Renault (1907 г.) - Arnoldson / Bajer (1908 г.) - Beernaert / Estournelles de Constant (1909 г.) - IPB (1910 г.) - Asser / Fried (1911 г.) - Root (1912 г.) - La Fontaine (1913 г.) - Международен комитет на Червения кръст (1917 г.) - Wilson (1919 г.) - Bourgeois (1920 г.) - Branting / Lange (1921 г.) - Nansen (1922 г.) - Chamberlain / Dawes (1925 г.) |
| 1926-1950 | Бриан/Стреземан (1926 г.) - Бюсон/Кидде (1927 г.) - Келог (1929 г.) - Сьодерблом (1930 г.) - Адамс/Бътлър (1931 г.) - Ейнджъл (1933 г.) - Хендерсън (1934 г.) - Осиецки (1935 г.) - Ламас (1936 г.) - Сесил (1937 г.) - Офисът на Нансен (1938 г.) - Международният комитет на Червения кръст (1944 г.) - Хъл (1945 г.) - Балч / Мот (1946 г.) - QPSW / AFSC (1947 г.) - Бойд Ор (1949 г.) - Банче (1950 г.) |
| 1951-1975 | Жухо (1951 г.) - Швайцер (1952 г.) - Маршал (1953 г.) - ВКБООН (1954 г.) - Пиърсън (1957 г.) - Пире (1958 г.) - НоелБейкър ‑(1959 г.) - Лутули (1960 г.) - Хамаршелд (1961 г.) - Паулинг (1962 г.) - Международен комитет на Червения кръст / Лигата на дружествата на Червения кръст (1963) - Кинг (1964) - УНИЦЕФ (1965) - Касин (1968) - МОТ (1969) - Борлауг (1970) - Брандт (1971) - Кисинджър / Ле (1973) - Макбрайд / Сато (1974) - Сахаров (1975) |
| 1976-2000 | B.Уилямс / Кориган (1976) - AI (1977) - Садат / Бегин (1978) - Майка Тереза (1979) - Ескивел (1980) - ВКБООН (1981) - Мирдал / Гарсия Роблес (1982) - Валенса (1983) - Туту (1984) - IPPNW (1985) - Визел (1986) - Ариас (1987 г.) - мироопазващи сили на ООН (1988 г.) - Далай Лама (1989 г.) - Горбачов (1990 г.) - Суу Кий (1991 г.) - Менчу (1992 г.) - Мандела / де Клерк (1993 г.) - Арафат / Перес / Рабин (1994 г.) - Пугуашска конференция / Ротблат (1995 г.) - Бело / Рамос-Horta (1996 г.) - ICBL / J.Уилямс (1997 г.) - Хюм/Тримбъл (1998 г.) - Лекари без граници (1999 г.) - Ким (2000 г.) |
| от 2001 г. до момента | ООН / Анан (2001 г.) - Картър (2002 г.) - Ебади (2003 г.) - Маатай (2004 г.) - МААЕ / ЕлБарадей (2005 г.) - Юнус / Grameen Bank (2006 г.) - Гор / IPCC (2007 г.) - Ахтисаари (2008 г.) - Обама (2009 г.) - Сяобо (2010 г.) - Сърлийф / Гбоуи / Карман (2011 г.) - ЕС (2012 г.) - Организация за забрана на химическото оръжие (2013 г.) - Юсафзай / Сатярти (2014 г.) - Тунизийски квартет за национален диалог (2015 г.) - Хуан Мануел Сантос (2016 г.) - Международна кампания за премахване на ядреното оръжие (2017 г.) - Муквеге / Мурад (2018 г.) - Ахмед (2019 г.) - Световна продоволствена програма (2020 г.) - Реса / Муратов (2021 г.) - Беляцки / Мемориал / Център за граждански свободи (2022 г.) |
| Контрол от страна на органа | |
| Обща информация |
|
| Национални библиотеки |
|
| Научни бази данни |
|
| Други |
|
Въпроси и отговори
В: Кога е роден Алберт Швайцер?
О: Алберт Швайцер е роден на 14 януари 1875 г.
В: Къде е роден Алберт Швайцер?
О: Алберт Швайцер е роден в Кайзерсберг, Елзас, който по това време е част от Германската империя.
В: За какво е писал книги Алберт Швайцер?
О: Алберт Швайцер е писал книги за музика и религия.
В: Кое е едно от най-известните му постижения?
О: Едно от най-известните му постижения е създаването на болница в Ламбарен, Африка.
В: Каква награда получава през 1952 г.?
О: През 1952 г. той получава Нобелова награда за мир.
В: Каква е неговата националност?
О: Имал е двойно френско-германско гражданство.
В: Първоначално богослов или лекар е бил? О: Преди да стане лекар, първо е бил теолог.
