Лестър Боулс "Майк" Пиърсън PC OM CC OBE (23 април 1897 г. - 27 декември 1972 г.) е 14-ият министър-председател на Канада от 1963 до 1968 г. През 1957 г. получава Нобелова награда за мир за организирането на първите мироопазващи сили.

Като министър-председател правителството на Пиърсън създава универсалното здравеопазване и пенсионния план на Канада. Създава и програмата за студентски заеми в Канада, Ордена на Канада и променя знамето на Канада на това с кленови листа. Пиърсън не позволява на Канада да участва във Виетнамската война и де факто спира прилагането на смъртното наказание в Канада. Много хора смятат, че той е един от най-важните канадци на XX век.

Ранен живот и образование

Лестър Пиърсън е роден през 1897 г. в Онтарио. Завършва висше образование в Канада и по-късно получава престижната Родсова стипендия, която му позволява да учи в Оксфорд. Образованието и международните му контакти полагат основите на бъдещата му дипломатическа кариера.

Дипломатическа кариера и Нобелова награда

Преди да влезе в активната политика, Пиърсън има дълга дипломатическа кариера в канадската външна служба. Той служи в различни постове, включително като Министър на външните работи (Secretary of State for External Affairs) в периода след Втората световна война. Когато през 1956 г. избухва Суецката криза, Пиърсън предлага създаването на Международни мироопазващи сили под егидата на ООН (United Nations Emergency Force), за да се спре конфликтът между Египет, Великобритания, Франция и Израел и да се създаде неутрална буферна сила. Тази инициатива му носи Нобеловата награда за мир през 1957 г. и полага началото на съвременната концепция за мироопазване.

Период като министър-председател (1963–1968)

Пиърсън става лидер на Либералната партия и след изборите през 1963 г. оглавява кабинета като министър-председател. Неговият мандат е белязан от значителни социални и институционални реформи. Сред най-важните му вътрешни политики са:

  • Универсално здравеопазване (Medicare) — приемане на федерални закони и програми, които подкрепят достъпа до здравни услуги за всички канадци;
  • Canada Pension Plan (CPP) — създаване на национална пенсионна система за осигуряване на доход за пенсионерите;
  • Програма за студентски заеми — въвеждане на национална система за подпомагане на висшето образование;
  • Офицерски и културни инициативи — създаване на Ордена на Канада (1967) като национална чест за принос към страната;
  • Ново национално знаме — през 1965 г. Канада приема известния флаг с кленов лист, който заменя предишния облик и укрепва националната идентичност.

Външна политика и мироопазване

Като бивш дипломат и носител на Нобелова награда, Пиърсън защитава многостранността и международното право. По време на виетнамския конфликт той отказва да въвлече Канада в активни бойни действия, като запазва ролята на страната като посредник и поддръжник на мирни решения. По отношение на смъртното наказание, правителството му подкрепя мерки, които практически спират изпълненията и насърчават обсъждането на пълното му премахване.

Личност и наследство

Пиърсън е известен не само като политик и дипломат, но и като човек с чувство за хумор — съпругата му, Maryon Pearson, също придобива широка публична известност с остроумните си коментари. След края на политическата си кариера и след смъртта му през 1972 г., наследството на Пиърсън остава силно: много национални и международни институции и награди носят името му.

  • Летище Toronto Pearson International е кръстено в негова чест;
  • Pearson College (част от United World Colleges) и различни мироопазващи центрове и награди напомнят за приноса му в областта на международната сигурност и дипломация;
  • Много историци и обществени анализатори го считат за един от най-влиятелните канадци на XX век, благодарение на баланса между вътрешните реформи и усилията за мир в международен план.

Лестър Пиърсън остава ключова фигура в канадската история — дипломат, реформатор и застъпник за мир, чиито политики оформят социалния характер и международния образ на Канада през втората половина на XX век.