Линус Карл Паулинг (28 февруари 1901 г. - 19 август 1994 г.) е американски учен, активист за мир, автор и преподавател. Той е един от най-значимите химици в историята.

Паулинг е един от първите учени, които работят в областта на квантовата химия, молекулярната биология и ортомолекулярната медицина. Той е един от малката група хора, които са получили повече от една Нобелова награда. Той е един от само двама души, които са ги получили в различни области (другият човек е Мария Кюри), и единственият човек в тази група, който е получил всяка от наградите си, без да се налага да я дели с друг носител.

Биография

Линус Паулинг е роден в Портланд, Орегон. След като завършва началното и средното си образование, той учи инженерна химия в Oregon Agricultural College (днес Oregon State University). Продължава академичната си кариера в Калифорнийския технологичен институт (Caltech), където по-късно става и дългогодишен преподавател и изследовател. През своята ранна професионална кариера Паулинг съчетава традиционни химични знания с новите принципи на квантовата механика, което го прави пионер в областта на квантовата химия и модерната теория на химичната връзка.

Научни постижения

Паулинг играе ключова роля за оформянето на съвременната химия и молекулярната биология. Някои от най-важните му приноси включват:

  • Теория на химичната връзка и класическата монография "The Nature of the Chemical Bond" (1939), която обобщава използването на квантовата механика за обяснение на вида и свойствата на химичните връзки.
  • Мярка за електроотрицателност (Pauling scale) — система за количествено сравняване на склонността на атомите да привличат електрони в химична връзка.
  • Концепцията за хибридизация на орбиталите, която обяснява геометрията на молекулите (например sp, sp2, sp3 хибридизации).
  • Резонанс и делокализация като начин за обяснение на стабилността и свойствата на молекули, в които класическите структури не са достатъчни.
  • Принос към структурата на белтъците — заедно с колегата Робърт Корей, Паулинг предлага моделите на алфа-спиралата и бета-слоята (sheet) като основни вторични структури в протеините.
  • Преразглеждане на болестите като молекулни проблеми — Паулинг и негови сътрудници показват, че състояния като сърповидно-клетъчната анемия могат да бъдат разбрани като резултат от промени в молекулната структура на хемоглобина, въвеждайки идеята за "молекулярна болест".

Активизъм и награди

Освен научната си дейност, Паулинг става известен и с антиядрения си активизъм. Той е водеща фигура в движението срещу тестовете на ядрено оръжие и за контрол на разпространението на радиацията, което му донася Нобелова награда за мир през 1962 г. Преди това, през 1954 г., той получава Нобелова награда за химия за работата си върху природата на химичните връзки. Така Паулинг остава един от малкото двукратни нобелови лауреати и единственият, получил двете си награди индивидуално.

Спорове и по-късни години

В по-късните си години Паулинг обръща внимание и на въпроси от здравето и хранителните вещества, като популяризира концепцията за ортомолекулярна медицина и големи дози витамин C като профилактично и терапевтично средство. Тези идеи предизвикват спорове и не са приети от голяма част от медицинската общност, като последващите клинични изследвания дават смесени или отрицателни резултати за някои от претенциите му.

Наследство

Линус Паулинг оставя богато научно и обществено наследство: стотици научни публикации, влиятелни книги, открития и идеи, които оформят модерната химия и молекулярната биология. Неговото име се свързва с институти и фондове, които продължават изследвания в химията, здравето и околната среда. Въпреки че някои от по-късните му възгледи са преструктурирани от по-нататъшни изследвания, приносът му към разбиранията за химичната връзка, структурата на белтъците и ролята на молекулите в биологията остава фундаментален.