Джироламо Савонарола — доминикански проповедник и водач на Флоренция (1452–1498)
Джироламо Савонарола (21 септември 1452 г. - 23 май 1498 г.) е италиански доминикански свещеник, знаменит проповедник и политически водач на Флоренция в края на XV век. Роден е във Ферара, получава църковно и класическо образование и влиза в доминиканския орден в млада възраст. Савонарола става известен с пламенните си проповеди срещу нравствената и духовната корупция и с опитите си да наложи строг религиозен ред в обществото; често го свързват с драматични акции като т.нар. „изгаряне на вещи” (известно като Bonfire of the Vanities), при които се унищожават книги, предмети и произведения на изкуството, считани за неморални.
Ранен път и проповеди
След монашеското си образование Савонарола служи в няколко манастира и става известен като оратор. От края на 80-те и началото на 90-те години на XV век започва да проповядва във Флоренция, най-вече в манастира Сан Марко. Неговите призиви за покаяние, критиката към светската луксозна култура и откритите нападки срещу покварата на духовенството привличат както последователи, така и остри противници. Мнозина го възприемат като морален реформатор; други го смятат за фанатик и демагог.
Власт и реформи във Флоренция
След оттеглянето на семейство Медичи през 1494 г. и краткотрайното намесване на крал Карл VIII от Франция, Савонарола придобива голямо влияние в града и постепенно се превръща в реален лидер на републиканското управление. Той подкрепя създаването на закони за обществена нравственост, налага строги ограничения върху поведението, облеклото и развлеченията и насърчава религиозните и социални реформи. Поддръжниците му — известни като пиангони (Piagnoni) или „плачещи“ — виждат в него духовен водач, който трябва да очисти града от пороците.
Конфликт с папството и процес
Решителният конфликт на Савонарола е с папа Александър VI (Родриго Борджа). Неговите нападения срещу нравите и поведението на римската курия, както и срещу корупционните практики в църквата, довеждат до остра конфронтация. През 1497–1498 г. Савонарола е подложен на екскомуникация и съдебни преследвания. В резултат на политическо противопоставяне и загуба на подкрепа в града той е арестуван, подложен на мъчения, при които дава признания, и в крайна сметка осъден.
Екзекуция и непосредствено наследство
На 23 май 1498 г. Савонарола е публично екзекутиран — обесен и след това изгорен на площада пред Палацо Векио във Флоренция. Смъртта му бележи края на непосредствената му власт, но идеите и движението му остават в обществената памет. След екзекуцията последователите му са преследвани, а градът постепенно се връща към по традиционни форми на управление.
Идеи, писания и художествена връзка
Савонарола оставя значителен корпус от проповеди, писма и религиозни трактати, в които развива идеи за морално обновление, власт на Бога над държавата и критика на светската суета. Неговото отношение към изкуството е противоречиво: от една страна той атакува „помрачаващите“ морала произведения; от друга — опитите му да очисти нравите оказват влияние върху някои творци от епохата. Днес историците дискутират доколко художници като Ботичели са били под въздействието на неговите учения и до каква степен творби са били унищожавани по негово вдъхновение.
Възприятието и опитите за канонизация
С течение на вековете Савонарола е тълкуван по различни начини: някои го възприемат като предшественик на Мартин Лутер и протестантската реформация, други — като радикален католически реформатор, а трети — като религиозен фанатик, който злоупотребява с властта. В началото на XX век в Римокатолическата църква, особено сред доминиканците, се появява движение в подкрепа на идеята за канонизиране на „отец Савонарола“. Неговите привърженици твърдят, че отлъчването и екзекуцията му не са били законни, докато опонентите — сред които много йезуити — са категорично против, виждайки в нападките на Савонарола срещу папството са били сериозно престъпление.
Значение за историята
Движението на Савонарола и драматичните събития във Флоренция от 1494–1498 г. илюстрират напрежението между духовна реформа и политическа власт в епохата на Ренесанса. Неговата личност остава спорна: за някои той е символ на искрено духовно възраждане и обществена чистота, за други — предупреждение за опасностите от религиозния фанатизъм и политическата тирания, прикривана с религиозна реторика. Историографията продължава да преосмисля ролята му, като извежда както положителните, така и отрицателните страни на неговата дейност.
Ранни години
Савонарола е роден във Ферара, която е столица на независимото херцогство Ферара.
В младежките си години изучава Библията, а след това учи в университета във Ферара. Написва две стихотворения, в които изразява гнева си към морално покварените духовници. Първото, посветено на края на света, е написано, когато е само на 20 години. Втората поема "De Ruina Mundi" ("За падението на света") Савонарола написва през 1475 г. В тази поема той казва, че Римската курия е "лъжлива, горда курва".
Флорънс
През 1475 г. Савонарола става доминикански монах и постъпва в манастира "Сан Доменико" в Болоня. Изучава теология. През 1479 г. постъпва в манастира "Санта Мария дели Анджели". През 1482 г. доминиканците го изпращат във Флоренция, "града на неговата съдба". След пет години се завръща в Болоня, където става "магистър по обучение".
През 1490 г. той се връща във Флоренция и започва да проповядва за края на света. Имал видения и пророчества, за които казвал, че са дошли при него от Бога и светиите. Няколко катастрофи превръщат пророчествата му в реалност. Той говори за упадъка на властта на управляващата фамилия Медичи. Савонарола никога не се е опитвал да воюва с Римската курия. Той искал да сложи край на греховете на папите, които се грижели повече за богатството и властта си, отколкото за Бога.
След като Шарл VIII от Франция нахлува във Флоренция през 1494 г., управляващите Медичи са отстранени. Савонарола става новият лидер на града, както като светски водач, така и като свещеник. Той създава във Флоренция доста модерна демократична република. Савонарола искал да превърне Флоренция в град, посветен на Бога, в добра "християнска и религиозна република". Хомосексуализмът е бил приемлив във Флоренция и много от тях са били важни хора. Един от първите закони на Савонарола е да обяви содомията за престъпление, което се наказва със смърт.
През 1497 г. той и последователите му отиват на Пиаца дела Синьория и започват да горят огледала, козметика, неприлични картини, езически книги, игрални маси, музикални инструменти, красиви рокли, женски шапки и произведения на неморални и древни поети. Те изгорили и картини на някои известни художници, като Сандро Ботичели и Микеланджело. Това събитие днес се нарича "Огънят на суетата".
Статуята на Савонарола във Ферара, Италия.
Картина на екзекуцията на Савонарола на Пиаца дела Синьория.
Падението
Флоренция скоро се уморява от Савонарола. Градът се превръща в нещастно място за живеене. Обещанията на Савонарола, че Бог ще промени нещата в града, не се сбъдват, а предсказанията му за края на света не се сбъдват. По време на проповедта му за Деня на Възнесението на 4 май 1497 г. групи младежи се разбунтували по улиците, хората започнали да пеят и танцуват, а таверните отново отворили врати. Бунтът се превръща в революция.
Отлъчване и екзекуция
На 13 май 1497 г. Савонарола е отлъчен от църквата от папа Александър VI. През 1498 г. Александър иска ареста и екзекуцията му. На 8 април войници нападат манастира "Сан Марко" и след кървава битка охраната и религиозните поддръжници на Савонарола са убити. Той се предава и през следващите няколко седмици е измъчван, за да го накарат да каже, че е виновен за ерес, корупция и други престъпления срещу Църквата.
В деня на екзекуцията му той е изведен на Пиаца дела Синьория заедно с фра Силвестро и фра Доменико да Пеша, двама религиозни приятели на Савонарола. Те били съблечени от свещеническите си дрехи и наречени еретици и разколници. Тримата мъже са набучени на кръстове и изгорени живи. Савонарола умира на същото място, където изгаря картините и книгите.
Николо Макиавели, авторът на "Князът", също вижда и пише за екзекуцията. Скоро Медичите си възвръщат контрола над Флоренция.
Паметна плоча показва мястото на екзекуцията на Савонарола на площад Синьория във Флоренция.
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Джироламо Савонарола?
О: Джироламо Савонарола е италиански доминикански свещеник и ръководител на Флоренция от 1494 г. до екзекуцията му през 1498 г.
В: С какво е известен Савонарола?
О: Савонарола е известен с изгарянето на книги и с унищожаването на това, което е смятал за неморално изкуство.
В: Каква е била позицията на Савонарола по отношение на моралната поквара на духовенството и Римската църква?
О: Савонарола е бил свещеник, но е проповядвал срещу моралната поквара на духовенството и Римската църква.
Въпрос: Кой е бил основният враг на Савонарола?
О: Основният враг на Савонарола е папа Александър VI.
В: Савонарола бил протестант?
О: Понякога Савонарола се смята за предшественик на Мартин Лутер и протестантската реформация, но той остава ревностен римокатолик.
В: Има ли движение за канонизирането на Савонарола?
О: Да, през ХХ в. в Римокатолическата църква, особено сред доминиканците, започва да се развива движение за канонизиране на "отец Савонарола".
Въпрос: Защо много йезуити се противопоставят на беатификацията и канонизацията на Савонарола?
О: На беатификацията и канонизацията на Савонарола се противопоставят много йезуити, които смятат, че нападките на Савонарола срещу папството са били сериозно престъпление.
