Работническият дом
Работническият дом е бил място, което е предлагало жилище и работа на хора, които не са имали такива. Те започват да се създават в Англия и Уелс през XVIIвек. Първата употреба на думата workhouse е в доклад на кмета на Абингдън от 1631 г. за изграждането на работнически дом в града.
Началото на трудовия дом е поставено със Закона за бедните от 1388 г. Той е създаден, за да се справи с недостига на работници след Черната смърт. Той затруднявал придвижването им из страната и ги спирал да търсят по-високоплатена работа на друго място. Това води до отговорността на държавата за благосъстоянието на бедните. След Наполеоновите войни е имало голяма безработица. Безработицата е причинена и от машините, които поемат работата на селскостопанските работници. През 30-те години на XIX в. имало и поредица от лоши реколти. Тези неща оказват твърде голям натиск върху съществуващите начини за грижа за бедните хора.
Приемат се нови закони - Новият закон за бедните от 1834 г., за да се опитат да се справят с проблема. Хората получаваха помощ само ако отидат да живеят в приют за бедни. Някои места се надяваха да печелят от трудовия дом, като използват безплатния труд на хората. Повечето от тях нямаха умения, за да си намерят нормална работа, така че работата в трудовия дом включваше разбиване на скали на малки камъни, чупене на кости за производство на тор или разкъсване на стари въжета, за да се използват отново влакната. Това старо въже, известно като дъб, се използвало за уплътняване на фуги при строежа на кораби, за да се запази тяхната водонепроницаемост. За разплитането на въжето се използвал метален шип, а прозвището на работилницата било шип.
Животът в трудовия дом не е бил лесен. Той е бил тежък, за да могат само най-бедните, които нямат надежда да си намерят работа, да отидат там за помощ. Въпреки това трудовият дом е осигурявал безплатни медицински грижи и образование за децата. Този вид помощ не е бил достъпен за бедните хора извън системата на трудовите домове.
Към края на XIX в.,,трудовите домове започват да се пълнят със стари и болни хора, а не с безработни бедняци. През 1929 г. законите са променени и трудовите домове са превърнати в болници. Някои работнически домове са преименувани на институции за обществено подпомагане. Те окончателно изчезват, когато е приет Законът за националното подпомагане от 1948 г.
Работническият дом в Нантуич
Време за хранене в работническия дом "Сейнт Панкрас
Въпроси и отговори
В: Каква е била целта на работническите домове?
О: Работническите домове са били места, които са предлагали жилище и работа на хора, които не са имали такава. Те са били създадени, за да помогнат за преодоляване на недостига на работници след Черната смърт и да осигурят социални грижи за бедните.
В: Кога се появяват първите работнически домове?
О: За първи път думата "работнически дом" е използвана в доклад на кмета на Абингдън от 1631 г. относно изграждането на работнически дом в града. Въпреки това началото им е поставено със Закона за бедните от 1388 г.
Въпрос: Кое е причината за увеличаването на безработицата през този период?
О: След Наполеоновите войни е имало голяма безработица, както и безработица, причинена от машините, които са поемали работата на селскостопанските работници. Освен това през този период е имало няколко лоши реколти, които са оказали твърде голям натиск върху съществуващите начини за грижа за бедните.
Въпрос: По какво се различава животът в трудовия дом от този извън него?
О: Животът в трудовата постройка не е трябвало да бъде лесен; той е бил труден, така че само онези, които нямат надежда да намерят друга работа, да търсят помощ там. Затворниците в трудовите домове не са имали никакви права и са били подлагани на строги правила и сурови наказания, но са получавали безплатни медицински грижи и образование за децата - нещо, което не е било достъпно извън системата.
Въпрос: Кога се променят законите относно начина, по който хората получават помощи?
О: Към края на XIX в. законите се променят така, че вместо безработните бедни хора да запълват повечето места в трудовите домове, те се запълват със стари и болни хора. През 1929 г. настъпват по-нататъшни промени, когато тези институции се превръщат в болници, известни като Обществени заведения за подпомагане, и накрая изчезват, когато през 1948 г. е приет Националният закон за подпомагане.
Въпрос: Каква работа извършват затворниците в трудовите домове?
О: Повечето затворници не са имали умения, необходими за нормална работа, така че задачите им са включвали разбиване на скали на малки камъни, чупене на кости за производство на тор или разкъсване на стари въжета, за да се използват отново влакната им (известни като дъб). Това старо въже се е използвало за уплътняване на фуги в корабостроителни проекти, за да се запази тяхната водонепроницаемост, като за разплитане са се използвали метални шипове.
