Франк Бридж
Франк Бридж (роден в Брайтън на 26 февруари 1879 г.; починал в Ийстбърн на 10 януари 1941 г.) е английски композитор, виолист и диригент. Музиката му често звучи доста модерно за хората от онова време. Написал е много прекрасни произведения, включително камерна музика, както и оркестрова музика. Един от неговите ученици по композиция е Бенджамин Бритън. По-късно Бритън си спомня за своя учител, като използва една от мелодиите на Бридж и ги превръща в музикално произведение, наречено "Вариации по тема на Франк Бридж".
Живот
Бридж е роден в Брайтън и учи в Кралския музикален колеж в Лондон от 1899 до 1903 г. Един от учителите му е Чарлз Вилиърс Станфорд. Свири на виола в няколко струнни квартета и дирижира много оркестри. Научава много бързо трудна музика и понякога Хенри Ууд го моли да го замести, когато не е достатъчно добре, за да дирижира сам. След известно време той прекарва по-голямата част от времето си в композиране. Частно преподава на няколко ученици, сред които е и Бенджамин Бритън, който по-късно спомага за популяризирането на музиката на своя учител и му отдава почит в своите Вариации по тема на Франк Бридж за струнен оркестър (1937 г.), базирани на тема от втората от Трите идилии за струнен квартет на Бридж (1906 г.).
Бридж умира в Ийстбърн.
Музика
Ранните творби на Бридж показват влиянието на Йоханес Брамс и Чарлз Вилиърс Станфорд. Той пише отлична камерна музика и песни. Квартет "Фантазия" и Струнен квартет № 1 показват таланта му. По-късните му творби като третия (1926 г.) и четвъртия (1937 г.) струнен квартет имат доста сложни хармонии и показват интереса му към музиката на Шьонберг, както и към хармониите на Морис Равел и Александър Скрябин. Сред най-значимите му оркестрови произведения са "Морето" и "Лято". Той пише прекрасна камерна музика за виолончело, както и много песни. В по-късните му години хармониите му стават доста усъвършенствани, например любим негов акорд може да се намери, като се изсвирят заедно до минорен и ре мажор. В по-дългите му произведения скоростта на музиката често се променя и той избягва да се повтаря точно.
Дълго време след смъртта му музиката му почти не се изпълнява, но напоследък музикантите откриват величието на композициите му. Пианистите обичат да свирят популярната пиеса за пиано, наречена "Розмарин".
