Франк Бридж (1879–1941) — английски композитор, учител на Бенджамин Бритън
Франк Бридж (1879–1941) — английски композитор, виолист и влиятелен учител на Бенджамин Бритън; автор на модерна камерна и оркестрова музика.
Франк Бридж (роден в Брайтън на 26 февруари 1879 г.; починал в Ийстбърн на 10 януари 1941 г.) е английски композитор, виолист и диригент. Музиката му често звучи доста модерно за хората от онова време. Написал е много прекрасни произведения, включително камерна музика, както и оркестрова музика. Един от неговите ученици по композиция е Бенджамин Бритън. По-късно Бритън си спомня за своя учител, като използва една от мелодиите на Бридж и ги превръща в музикално произведение, наречено "Вариации по тема на Франк Бридж".
Живот и кариера
Франк Бридж започва музикалното си образование в края на XIX век и се налага като активен изпълнител, преподавател и диригент в Англия. По професия е виолист — често участва в камерни състави и оркестри, което оказва влияние върху предпочитанията му към струнните ансамбли и камерната форма. През живота си композира за широк спектър от инструменти и гласове, като често работи извън академичните конвенции на своето време.
Стил и творчество
Творчеството на Бридж преминава през няколко стилистични етапа. В по-ранните му произведения се усеща влияние от романтизма и от английската музикална традиция, докато по-късните му творби показват по-смели хармонии, по-сложна полифония и модернистични обръщения. Влияние оказват и континенталните течения като импресионизма и авангардните идеи на началото на XX век. След Първата световна война творчеството му става по-интензивно, понякога мрачно и драматично — реакция, която често се тълкува като отражение на времето и личните преживявания.
Сред жанровете, в които работи, са:
- камерна музика за различни състави, често с важно място за струнни инструменти;
- оркестрова музика, включително по-големи и по-малки оркестрови пиеси;
- песни и вокални цикли;
- пиеси за пиано и солови инструменти, както и композиции, които използват виолата по централeн начин.
Учител и влияние
Бридж е ценен като учител и наставник; сред най-известните му ученици е Бенджамин Бритън, който запазва дълбоко уважение към своя учител. През 1937 г. Бритън отдава почит на Бридж чрез оркестровото произведение "Variations on a Theme of Frank Bridge", което допринася за по-широкото признание на учителя му.
Наследство
След смъртта му творчеството на Франк Бридж известно време остава в сянка, но през втората половина на XX век и в началото на XXI век интересът към него се възражда. Много изпълнители и ансамбли започват да записват и изпълняват негови произведения, което дава възможност за нова оценка на приноса му към английската и европейската музика. Днес Бридж се разглежда като важна фигура в прехода към модерната английска композиция и като учител, чието влияние се простира през работата на по-младите композитори като Бритън.
Живот
Бридж е роден в Брайтън и учи в Кралския музикален колеж в Лондон от 1899 до 1903 г. Един от учителите му е Чарлз Вилиърс Станфорд. Свири на виола в няколко струнни квартета и дирижира много оркестри. Научава много бързо трудна музика и понякога Хенри Ууд го моли да го замести, когато не е достатъчно добре, за да дирижира сам. След известно време той прекарва по-голямата част от времето си в композиране. Частно преподава на няколко ученици, сред които е и Бенджамин Бритън, който по-късно спомага за популяризирането на музиката на своя учител и му отдава почит в своите Вариации по тема на Франк Бридж за струнен оркестър (1937 г.), базирани на тема от втората от Трите идилии за струнен квартет на Бридж (1906 г.).
Бридж умира в Ийстбърн.
Музика
Ранните творби на Бридж показват влиянието на Йоханес Брамс и Чарлз Вилиърс Станфорд. Той пише отлична камерна музика и песни. Квартет "Фантазия" и Струнен квартет № 1 показват таланта му. По-късните му творби като третия (1926 г.) и четвъртия (1937 г.) струнен квартет имат доста сложни хармонии и показват интереса му към музиката на Шьонберг, както и към хармониите на Морис Равел и Александър Скрябин. Сред най-значимите му оркестрови произведения са "Морето" и "Лято". Той пише прекрасна камерна музика за виолончело, както и много песни. В по-късните му години хармониите му стават доста усъвършенствани, например любим негов акорд може да се намери, като се изсвирят заедно до минорен и ре мажор. В по-дългите му произведения скоростта на музиката често се променя и той избягва да се повтаря точно.
Дълго време след смъртта му музиката му почти не се изпълнява, но напоследък музикантите откриват величието на композициите му. Пианистите обичат да свирят популярната пиеса за пиано, наречена "Розмарин".
обискирам