Воцек

Историята на операта

Акт I

Сцена 1 (сюита): Воцек работи като бръснар. Докато бръсне капитана, капитанът казва на Воцек, че според него Воцек води лош живот, защото е имал дете от жена (Мари), без да е женен за нея. Воцек отговаря, че му е трудно да бъде добър, защото е беден. Той напомня на капитана, че Исус е казал: "Оставете децата да дойдат при мен" (Марк 10:14). Капитанът е объркан от тази забележка.

Сцена 2 (Рапсодия и ловна песен): Воцек и приятелят му Андрес режат пръчки, докато слънцето залязва. Воцек има страшни видения: вижда как потъващото слънце обхваща света в пламъци.

Сцена 3 (марш и люлчина песен): Войници маршируват пред стаята на Мари. Съседката ѝ Маргрет казва на Мари, че е лоша, защото флиртува с войниците. След това идва Воцек и разказва на Мари за ужасните видения, които е имал.

Сцена 4 (Пасакалия): Докторът казва на Воцек, че не бива да кашля на улицата (Бюхнер пише: "да пикае на улицата"). Той казва, че прави медицински експеримент. Воцек е толкова прост, че му вярва. Докторът се радва да чуе за ужасните видения на Воцек.

Сцена 5 (Рондо): Мари се възхищава на барабанния майор пред стаята си. Той иска да я обича. Отначало тя се отдръпва от него, но после се поддава и те се втурват заедно навън.

Второ действие

Сцена 1 (Sonata-Allegro): Мари казва на детето си да заспи, докато се любува на обеците, които й е подарил барабанчикът. Пристига Воцек. Той я пита откъде е взела обеците. Тя казва, че ги е намерила. Воцек не знае дали да ѝ повярва, но ѝ дава пари и си тръгва. Мари знае, че поведението ѝ е неправилно.

Сцена 2 (Фантазия и фуга върху 3 теми): Докторът се втурва покрай капитана на улицата, който му казва да намали скоростта. Докторът кара капитана да се страхува, като си мисли за неприятните болести, които може да получи. Когато Воцек идва, те му се подиграват, като казват, че Мари обича някой друг.

Сцена 3 (Largo): Воцек разговаря за това с Мари. Тя признава, че има приятел. Воцек е бесен. Той е на път да я удари, когато тя го спира, казвайки, че дори баща ѝ никога не е посмял да я удари. Тя казва: "По-добре нож в корема ми, отколкото ръцете ти върху мен". Това дава на Воцек идея за отмъщение.

Сцена 4 (Скерцо): Воцек вижда Мари да танцува с барабанчика в тълпата. Андрес пита Воцек защо седи сам. Един пияница изнася проповед, след което един идиот се приближава до Воцек и казва, че усеща мирис на кръв.

Сцена 5 (Рондо): През нощта в казармата Воцек не може да заспи. Той държи Андрес буден. Влиза барабанчикът. Той е пиян. Той кара Воцек да стане от леглото, за да се бие с него.

Акт III

Сцена 1 (Изобретение по тема): През нощта в стаята си Мари си чете от Библията. Тя иска да ѝ бъде простено.

Сцена 2 (Изобретение на една нота (B)): Воцек и Мари се разхождат в гората край езеро. Мари иска да си тръгне, но Воцек я спира. Луната свети в яркочервено. Воцек решава, че ако той не може да има Мари, никой друг не може, и я пробожда.

Сцена 3 (Измисляне на ритъм): Хората танцуват в кръчма. Влиза Воцек и когато вижда Маргрет, танцува с нея и я издърпва в скута си. Той я обижда, а след това я моли да му изпее песен. Тя пее, но тогава забелязва кръв по ръката и лакътя му; всички започват да му викат и Воцек се втурва навън.

Сцена 4 (Изобретение върху 6-нотов акорд): Воцек се връща на мястото, където е убил Мари. Воцек смята, че ножът, с който е убил Мари, ще докаже, че той е убиецът. Той хвърля ножа в езерото. Когато кървавочервената луна се появява отново, той влиза в езерото, за да се опита да измие кръвта от тялото си, но се удавя. Минаващите покрай него капитан и доктор чуват стенанията на Воце и се втурват уплашени.

Интермецо (Инвенция на ключ (ре минор)): Тази интермедия води до финала.

Сцена 5 (Инвенция върху осми нот moto perpetuo, quasi toccata): На следващата сутрин група деца играят на слънце. Хората си казват, че тялото на Мари е намерено. Всички деца тичат да видят. Момченцето на Мари и Воцек си е играло на конче-играчка. То спира и тича след другите деца към езерото.

История на операта

През 1914 г. Берг гледа пиесата на Бюхнер "Войцек". Тя се играе за първи път във Виена. Пиесата е рекламирана като "Воцек", тъй като хората не могат да разчетат почерка на Бюхнер. Ето защо Берг използва този правопис за своята опера.

Берг веднага разбира, че иска да превърне пиесата в опера. Бюхнер, който умира през 1837 г. на 23-годишна възраст, оставя пиесата незавършена. Берг взема петнадесет сцени от пиесата и ги превръща в опера в три действия. Той композира музика с определена форма за всяка сцена, така че музиката се развива по много организиран начин. Той сам прави промени в либретото.

Въпреки че Берг започва работа по операта през 1914 г., той служи в армията по време на Първата световна война, така че няма време да продължи работата си по нея до 1917 г. Завършва операта през април 1922 г. Ерих Клайбер дирижира първото представление в Берлинската държавна опера на 14 декември 1925 г. Операта бързо става известна и се изпълнява във всички големи оперни театри в Европа. Операта е толкова успешна, че Берг успява да се издържа от парите, които печели от нея.

Музикален стил

"Воцек" е първата голяма опера, написана в модерния стил на XX век. Голяма част от музиката е атонална (не е в никаква тоналност), така че Берг успява да използва това, за да изрази лудостта на Воцек. Понякога музиката става по-тонална, особено когато историята разказва за любовта и човечността. Част от музиката за войниците той основава и на народни песни, които третира по свой специален начин.

Друга музикална техника, която използва, е лайтмотивът, при който определени герои или неща са свързани с определени теми или музикални идеи. Тази техника може да бъде много полезна за внушаване на определени неща. Например има лайтмотив за обеците, които барабанчикът е дал на Мари. Когато майорът прави любов с Мари, ние чуваме този лайтмотив. Музиката ни кара да разберем, че той не я принуждава да го обича, а че тя е готова. На друго място военната музика ни подсказва, че Мари мисли за майора барабанист.

Друг лайтмотив е акордът, който чуваме, когато Воцек в началото на операта говори за "бедняци като нас". Акордът, който чуваме, се използва и в други части на операта, когато героите не са достатъчно силни, за да променят положението си в живота.