Blackface: расистки театрален грим — история, примери и критика

Разкриване на историята и критиката срещу blackface — расистки театрален грим, примери, културни последици и съвременни реакции.

Blackface е вид костюм или грим. Изпълнителите, които не са чернокожи, носят blackface, за да могат да представят расистки образи на чернокожи или афроамериканци. Blackface става популярен през XIX в., особено по време на реконструкцията след Гражданската война в САЩ. То прави по-разпространени расистките стереотипи, като например щастливия даркю от плантация.

Какво представлява blackface?

Blackface е сценичен или театрален грим, при който изпълнител (обикновено бял) покрива лицето си с тъмна боя и използва преувеличени черти — например силно подчертани устни, преувеличена мимика и костюми — за да имитира и карикатурира хора с тъмен цвят на кожата. Целта често е била да се предаде хумор или съответен персонаж чрез стереотипи, а не да се покаже автентичен образ.

Кратка история

Феноменът произхожда от менестрелските представления в Съединените щати през първата половина на XIX век. В тези спектакли белите актьори се гримирали в черно, за да изиграят карикатурни образи на афроамериканци. Един от най-известните ранни примери е персонажът „Джим Кроу“, създаден от Томас Д. Райс, който с песни и скечове популяризира стереотипи и език на подигравка.

С течение на времето менестрелските представления се развиват и влияят на други форми на забавление — вариете, музикални театри, ранно кино. В началото на XX век появата на филма и радиото пренасят тези образи в по-широка аудитория. Понякога и чернокожи изпълнители участват в такива спектакли и носели blackface — често от липса на възможности за работа или като компромис със стереотипните очаквания на публиката.

Стереотипи и вреда

• Blackface разпространява и подсилва расистки стереотипи — например образи на „щастливия роб“, „необразования“ или „комичния простак“.
• Такива изображения обезличават, омаловажават и демонизират реалните хора и техните преживявания.
• Дългосрочното въздействие включва културно стигматизиране, социална изолация и поддръжка на расова дискриминация.

Модерни примери и реакции

В по-късни десетилетия и особено след движението за граждански права в САЩ blackface става все по-неприемлив и обиден за много хора. Много филми, телевизионни предавания и рекламни кампании, които са използвали blackface, днес са критикувани, изтегляни или преразглеждани. В някои случаи изпълнители и организации публично се извиняват и премахват материали.

В популярната култура през 1980-те в някои музикални видеоклипове и изпълнения се появяват сцени с актьори в черни лица — като споменатите във въведения текст видеоклипове на Culture Club "Do You Really Want to Hurt Me" и на Taco "Puttin' On the Ritz" — и те предизвикват противоречия. Оригиналният видеоклип към "Puttin' On the Ritz" (1983 г.) е бил подложен на забрана в някои медии заради героите в черно лице.

Международни прояви

Blackface не е ограничен само до САЩ. Подобни практики и карикатури са се появявали в Европа, Латинска Америка и други региони. Един известен пример извън англофонската сфера е традицията на „Zwarte Piet“ (в Нидерландия и Белгия), която в последните години предизвика ожесточени дебати и промени заради расистките ѝ конотации.

Защо е обидно и неприемливо

Blackface не е просто „макиаж“ — той е инструмент, с който исторически са се поддържали и популяризирали неравенство и презрение към хора с тъмен цвят на кожата. Днешната критика се основава на осъзнаването на историческия контекст, на вредата, която подобни образи причиняват, и на необходимостта да се уважава човешкото достойнство.

Съвременни отговори и алтернативи

• Много медии, учебни заведения и организатори на събития забраниха или ограничиха използването на blackface в костюми и представления.
• Има практика за оттегляне или премахване на остарели материали, заедно с публични извинения и образователни инициативи.
• Алтернативите за представяне на персонажи от различни раси са: да се наеме актьор от съответната общност, да се работи с консултанти по културна чувствителност и да се избягват карикатурни образи.

Как да говорим за blackface

Когато се обсъжда blackface, полезно е да се посочва историческият контекст, да се обясни защо е нараняващо и да се направи разграничение между документиране/критика и прославяне. Образованието, диалогът и включването на гласовете на засегнатите общности са ключови за справедливо и разбираемо разглеждане на темата.

Бележка: Текстът в началото на статията съдържа вече посочени исторически и попкултурни примери. За хората, които искат да проучат темата по-нататък, е полезно да се обърнат към академични източници за менестрелските представления, историята на киното и изследванията за расовите стереотипи в медиите.

Въпроси и отговори

В: Какво е blackface?

В: Кога blackface става популярен?

Въпрос: Какво представляват черноликите шоута?

Въпрос: Кога черното лице излиза от манекенското шоу?

В: Защо чернокожият е обиден и расистки?

В: Какви са клиповете на Culture Club и Taco, свързани с blackface?

Въпрос: Защо оригиналният видеоклип на "Puttin' On the Ritz" не беше разрешен?

Търсене по буква