Deus ex machina – значение, произход и примери в театъра, литературата и киното

Deus ex machina е латинската версия на древногръцката фраза ἀπὸ μηχανῆς θεός. Терминът е станал нарицателен за внезапно и неочаквано вмешателство, което разрешава сложен сюжетен възел.

Буквално фразата означава "богът от машината". Тя произхожда от сценичните практики в театъра на Древна Гърция, където са използвали своеобразен кран (механа), с помощта на който богове или други персонажи са били спускани или вдигани на сцената, за да решат развръзката на действието.

Какво означава в литературата и театъра

В по-широк смисъл терминът обозначава сюжетен похват, при който привидно нерешим проблем се разрешава внезапно и без предшестващо логическо обосноваване. Това решение идва „отвън“ — не произтича логично от предишните събития или мотиви на героите. Такова разрешение често се възприема като слабост в драматургията, защото намалява усещането за причинно-следственост и за вътрешно развитие на действието.

Класически примери

В древногръцката драма има няколко известни примера. Например в пиесата на Еврипид Алкестида героинята Алкеста се съгласява да се жертва, за да спаси живота на съпруга си Адмет. В края на драмата се появява Херакъл, който изважда Алкеста от близката смърт и я връща към живота и към Адмет — решение, което не следва непосредствената психологическа логика на действието, а идва като външна намеса.

Друг често цитиран пример е Медея на Еврипид. Там авторът използва епизод, който позволява на Медея — чиито действия включват убийства на хора и деца — да бъде изведена от сцената и прехвърлена към безопасността и цивилизацията на Атина, чрез внезапна поява на божествена кола. За някои читатели и критици това изглежда като благоприятно, но внезапно и не до края заслужено решение на конфликта.

Критиката на Аристотел

Аристотел критикува този похват в своята "Поетика". Той настоява, че развръзката на трагедията трябва да произтича от вътрешната логика на сюжета и действията на героите, а не да разчита на произволни или външни средства. Според него достоверността и вероятността (вероятност в смисъла на правдоподобие) са важни за художествения ефект; когато разрешението идва извън драмата, то нарушава целостта на произведението:

"Очевидно е, че развръзките на сюжетите... трябва да се появяват в резултат на самия сюжет, а не като измислица, както е в "Медея" и в пасажа за отплаването към дома в "Илиада". Измислица трябва да се използва за въпроси извън драмата - или за предишни събития, които са извън човешкото познание, или за по-късни, които трябва да бъдат предсказани или оповестени... В случаите не трябва да има нищо неправдоподобно; в противен случай те трябва да са извън трагедията, както например в "Едип" на Софокъл.

Съвременни примери в литературата и киното

Същата стратегия се среща често и в съвременни романи, филми и телевизионни сериали. В повечето случаи реакцията на публиката зависи от изпълнението: ако решението е изненадващо, но е подготвено чрез загатвания и логически стъпки (foreshadowing), то може да бъде прието като удовлетворително; ако е чисто внезапно и неоснователно — се критикува като слаб завършек.

Примери включват научнофантастичния роман "Война на световете" на Х. Г. Уелс, където нашествениците са победени от обикновени бактерии, неподготвен за тях имунитет — решение, което е външно спрямо основните човешки конфликти, но служи за тематична и метафорична развръзка. В киното комедийната сатира "Монти Пайтън и Свещеният Граал" осмива похвата: героите се спасяват от анимирано чудовище, защото аниматорът умира от сърдечен удар и неспособността му да завърши анимацията води до изчезването на чудовището — явна пародия на deus ex machina.

Кога deus ex machina работи и кога не

• Работи, когато авторът го използва целенасочено като литературен или режисьорски прием — за ирония, метафора, алегория или за подчертаване на теми извън реалистичната причинност.
• Не работи, когато разрешението идва без подготовка и нарушава вътрешната логика на произведението, поради което оставя читателя или зрителя неудовлетворен.

Алтернативи на deus ex machina

За да се избегне впечатлението за евтина развръзка, авторите често използват техники като предварителни намеци (foreshadowing), оправдани повратни точки, развитие на характери и логически вериги от действия, които накрая водят до естествено разрешение на конфликта. Така развръзката изглежда заслужена и удовлетворяваща.

Заключение

Deus ex machina е исторически и драматургичен феномен с дълга традиция — от древногръцкия театър до съвременните романи и филми. Макар често да бъде критикуван като слаб сюжетен прием, той може да бъде плодотворен инструмент в ръцете на автор, когато се използва съзнателно и тематично. Разпознаването му и разбирането на неговите ефекти помагат както на творците, така и на аудиторията да оценят по-добре структурата и намерението зад едно произведение.

Въпроси и отговори

В: Какъв е произходът на фразата "deus ex machina"?

Въпрос: Как Аристотел е гледал на това сюжетно средство?

Въпрос: Кой е примерът за deus ex machina в пиесата "Алцеста" на Еврипид?

В: Какви други съвременни примери има за този драматичен похват?

Въпрос: По какво deus ex machina се различава от другите видове сюжетни похвати?

В: Какво общо има "Медея" с deus ex machina?

Търсене по буква