Deus ex machina | Богът от машината
Deus ex machina е латинската версия на древногръцката фраза ἀπὸ μηχανῆς θεός.
Фразата означава "богът от машината". Произхожда от театъра на Древна Гърция. Имали са своеобразен кран, с който боговете са били извеждани на сцената по въжета.
В по-широк смисъл терминът означава сюжетен похват, при който привидно невъзможен проблем внезапно се решава със средства, които не следват нормалната логика.
Например в пиесата на Еврипид "Алкестида" героинята се съгласява да се откаже от собствения си живот, за да спаси живота на съпруга си Адмет. Накрая се появява Херакъл, който грабва Алцеста от смъртта и я връща към живота и към Адмет. По-често цитиран пример е "Медея" на Еврипид, в която deus ex machina се използва, за да отведе Медея (която е убивала хора и бебета) от съпруга ѝ Язон в безопасността и цивилизацията на Атина.
Аристотел критикува този похват в своята "Поетика". Той твърди, че развръзката на сюжета трябва да следва логиката на пиесата. То не трябва да идва от нещо извън тази логика.
"Очевидно е, че развръзките на сюжетите... трябва да се появяват в резултат на самия сюжет, а не като измислица, както е в "Медея" и в пасажа за отплаването към дома в "Илиада". Измислица трябва да се използва за въпроси извън драмата - или за предишни събития, които са извън човешкото познание, или за по-късни, които трябва да бъдат предсказани или оповестени... В случките не трябва да има нищо неправдоподобно; в противен случай те трябва да са извън трагедията, както например в "Едип" на Софокъл.
В съвременните филми и романи има много примери за същия драматичен похват. Например във "Война на световете" на Х. Г. Уелс извънземните, които нападат Земята, са внезапно убити от бактерии. Филмът "Монти Пайтън и Свещеният Граал" осмива този сюжетен похват, когато героите едва се спасяват от анимирано чудовище, защото аниматорът умира от сърдечен удар, преди да завърши анимацията на филма. Тъй като чудовището е съществувало само в анимираните сцени във филма, смъртта на аниматора е довела до пълното му изчезване от филма.
Книги
- Bushnell, Rebecca (ред.) 2005 г. A Companion to Tragedy. Malden, MA and Oxford: Blackwell Publishing. ISBN 1405107359.
- Хийт, Малкълм, превод. 1996. Поетика от Аристотел. Penguin: Лондон. ISBN 9780140446364.
- Янко, Ричард, превод. 1987. Поетика с Tractatus Coislinianus, реконструкция на Поетика II и фрагментите от За поетите на Аристотел. Кеймбридж: Хакет. ISBN 0872200337.
- Mastronarde, Donald 1990 г. Актьори нависоко: покривът на Скене, жеравът и боговете в атическата драма. Classical Antiquity, 9, pp 247-294. Калифорнийски университет.
- Рем, Раш 1992 г. Гръцки трагичен театър. Routledge, Лондон. ISBN 0415048311.
- Танър, Майкъл (ред.) 2003 г. Раждането на трагедията, Ницше, Фридрих. Penguin: Лондон. ISBN 9780140433395.
- Таплин, Оливър 1978 г. Гръцката трагедия в действие. Methuen, Лондон. ISBN 0416717004.
- Уолтън, Джей Майкъл, превод. 2000. Еврипид: Медея. Methuen, Лондон. ISBN 0413752801.
Въпроси и отговори
В: Какъв е произходът на фразата "deus ex machina"?
О: Фразата "deus ex machina" идва от театъра на Древна Гърция. Тя е латинска версия на древногръцката фраза ἀנὸ לחקבםῆע טוע, която означава "богът от машината". Това се отнася за кран, използван за доставяне на богове на сцената върху жици.
Въпрос: Как Аристотел е гледал на това сюжетно средство?
О: Аристотел критикува този сюжетен похват в своята "Поетика". Той твърди, че развръзката на сюжета трябва да следва логиката на пиесата, а не да идва от нещо извън тази логика. Той смята, че това е неправдоподобно и трябва да е извън трагедията, като например в "Едип" на Софокъл.
Въпрос: Кой е примерът за deus ex machina в пиесата "Алцеста" на Еврипид?
О: В пиесата на Еврипид "Алкистида" героинята се съгласява да се откаже от собствения си живот, за да пощади живота на съпруга си Адмет. Накрая се появява Херакъл, който грабва Алцеста от смъртта и я връща към живота и към Адмет. Това е пример за използване на deus ex machina като привидно невъзможен проблем, който внезапно се решава със средства, които не следват нормалната логика.
В: Какви други съвременни примери има за този драматичен похват?
О: Има много примери за този драматичен похват в съвременните филми и романи. Например във "Война на световете" на Х. Г. Уелс извънземните, които нападат Земята, са внезапно убити от бактерии; или "Монти Пайтън и Свещеният Граал" се забавлява, когато героите едва се спасяват от анимирано чудовище, защото аниматорът му умира, преди да завърши анимацията, в резултат на което то изчезва напълно от филмовите сцени.
Въпрос: По какво deus ex machina се различава от другите видове сюжетни похвати?
О: Deus ex machina се различава от другите видове сюжетни похвати, защото включва привидно невъзможен проблем, който внезапно се решава по начин, който не следва нормалната логика или разсъждение - обикновено включва някаква външна сила или намеса, която се появява в точния момент, за да реши нещата бързо, без да има реално обяснение как това се е случило толкова бързо или лесно (затова Аристотел го критикува).
В: Какво общо има "Медея" с deus ex machina?
О: В "Медея" на Еврипид deus ex machina се използва, за да отведе Медея (която е убивала хора и бебета) далеч от съпруга ѝ Язон на безопасно място и в цивилизацията в Атина - по този начин се решава това, което е изглеждало като невъзможен проблем, без да има логично обяснение за това, че се е случило толкова бързо или лесно .
