Сетивото за допир (допир): определение, механизми и функции

Тази статия е посветена на едно от петте основни сетива. За други употреби вижте Touch (disambiguation)

Докосването е едно от петте основни сетива на животните. То може да се нарече усещане за тяло или усещане за допир. Системата има и вътрешни сензорни рецептори и включва усещане за температура и болка. В мозъка има специална област, която се използва за обработване на входните данни от допир. Тя се намира в теменния дял на мозъчната кора.

Животното познава, ако нещо е насочено към част от тялото му. Това се нарича усещане за допир. Процесът на докосване на нещо може да се нарече усещане.

Малките органи за допир под кожата помагат на животните да усещат например твърдост, мекота и острота. Животните имат и сетивни органи, които усещат температура и болка. Някои части на тялото, например върховете на пръстите, имат много повече сетивни органи от други.

Когато животните докосват предмети, нервните влакна, прикрепени към сетивния орган, изпращат съобщения до мозъка чрез централната нервна система. Мозъкът интерпретира съобщенията и животните усещат нещата.

Как работи усещането за допир

Усещането за допир започва в кожата и в други тъкани, където има разнообразни сензорни рецептори. Те преобразуват механични (натиск, вибрация), термични (топло/студено) и ноцицептивни (болка) стимули в електрически сигнали. Тези сигнали се предават по периферни нерви към гръбначния мозък и след това към различни центрове в мозъка, където се свеждат и интерпретират.

Типове сензорни рецептори

• Механорецептори: реагират на натиск, разтягане и вибрация. Основни видове:
  • Клетки на Меркел – чувствителни към постоянен натиск и форма; осигуряват детайлно усещане за текстура.
  • Телеца на Мейснер (Meissner) – реагират на леко допиране и нискочестотна вибрация; важни за чувствителността при допир и стригане по кожата.
  • Пачиниеви телца (Pacinian) – чувствителни към бърза вибрация и дълбок натиск.
  • Руфиниеви телца (Ruffini) – регистрират разтягане на кожата и позицията на ставите.
• Свободни нервни окончания: участват в усещането за болка (ноцицепция), температура и някои аспекти на допира.
• Проприорецептори: намират се в мускули, сухожилия и стави и дават информация за положение и движение на тялото (сензорна интеграция със „вътрешното“ усещане за тяло).

Пътища в нервната система

Сигналите от рецепторите се проводят по различни типове нервни влакна към гръбначния мозък. Оттам информацията може да се предава по няколко основни пътя към мозъка:

• Дорзален колонно-таламичен път (dorsal column–medial lemniscus) – предава фин допир и позиционна чувствителност; информацията достига таламуса и оттам в соматосензорната кора.
• Спиноталамичен път – пренася предимно болка и температура, както и някои аспекти на допира.

Обработка в мозъка и соматотопия

Главният център за първична обработка на допир е в теменния дял на мозъчната кора, известен като първична соматосензорна кора (S1). В тази област има организирана карта на тялото (соматотопична карта или „хомункулус“), при която различни зони на тялото съответстват на определени участъци от кората. Части като върховете на пръстите заемат по-голяма повърхностна площ в тази карта, което отразява по-фината чувствителност.

По-сложна обработка — разпознаване на форма, интегриране с визуална информация и планове за движение — се извършва в асоциативни зони в теменния и челния дял.

Функции на усещането за допир

• Разпознаване на текстура, форма, твърдост и температура на обекти.
• Предпазване чрез усещане за болка и силно неприятни температури.
• Контрол на движението — допирът и проприоцепцията помагат за фина моторика (например хващане на предмети).
• Социална и емоционална роля — допирът е важен за социални взаимодействия, комуникация и грижа между индивиди.

Клинично значение и тестове

Изследването на допир включва тестове като:

• Двупунктова дискриминация — измерва способността да се различават два близко разположени импулса.
• Тест за вибрация и проверка на чувствителността за температура.
• Неврологичен преглед за рефлекси и проприоцепция.

Разстройства могат да включват невропатии (загуба на усещане, мравучкане), хипералгезия (повишена чувствителност към болка) и соматосензорни дефицити след инсулт или травма на гръбначния мозък.

Разнообразие при животните

Различните животни имат адаптирани системи за допир според нуждите си: мравките и котките разчитат много на вибрации и косми (вибрисите), рибите имат латерална линия за усещане на движение във вода, а хората и приматите имат изключително развита тактилна острота в ръцете за манипулация и инструменти.

Прилагане в технологии и възстановяване

Знанието за сетивото за допир се използва при разработването на протези с тактилни сетива, роботизирани ръце и „изкуствена кожа“ със сензори. В медицината се прилагат терапевтични методи за възстановяване на сетивни функции и за управление на хроничната болка.

Кратко обобщение

Усещането за допир е комплексна система, която включва разнообразни рецептори, проводни пътища и мозъчни центрове. То осигурява информация за външния свят и вътрешното състояние на тялото, подпомага движението и играе важна роля в социалните взаимоотношения и оцеляването.

Въпроси и отговори

В: Какво е докосване?

В: Какво включва чувството за допир?

В: Къде в мозъка е разположена специалната област за обработка на входните данни от допир?

В: Как се нарича процесът на докосване на нещо?

В: Какво помагат на животните да усещат малките органи за допир под кожата?

В: Как животните усещат нещата, когато докосват нещо?

В: Всички части на тялото ли имат еднакъв брой сетивни органи?

Търсене по буква