Сексуален конфликт
Сексуалният конфликт е термин в еволюционната биология. Той възниква в даден вид, когато това, което е от полза за женските, е различно от това, което е от полза за мъжките.
Думата "полза" тук означава "това, което е от полза за възпроизводството на женските (или мъжките) гени". Тя се изразява като разлика в биологичната пригодност.
Конфликтът може да доведе до еволюционна надпревара във въоръжаването между мъжките и женските индивиди. Конфликтът е изучаван предимно при животните, въпреки че по принцип може да се приложи към всеки полово размножаващ се организъм, например растения и гъби.
Дрозофила меланогастер (показана при чифтосване) е важен моделен организъм за изследване на сексуалните конфликти.
Фундаментална разлика от интерес
От гледна точка на еволюцията при сексуалното размножаване съществува фундаментална разлика в интересите на мъжките и женските индивиди. Тази разлика в интересите се проявява по различен начин при различните видове.
Мъже
Интересът им е да се чифтосват с голям брой напълно верни женски, като по този начин разпространяват гените си широко в популацията.
Жени
Техният интерес е да се чифтосват с голям брой подходящи мъжки, като по този начин създават голям брой подходящи и разнообразни потомци.
Примери
- Добре документиран пример е семенната течност на Drosophila melanogaster, която повишава яйцеснасянето на женските и намалява желанието им да се чифтосват отново с друг мъжки (което обслужва интересите на мъжкия), но също така съкращава продължителността на живота на женската, което намалява нейната физическа годност.
"Хормонът, наречен "секс пептид"... кара женската
да не се интересува от чифтосване... също така мъжките имат компоненти в спермата си, които убиват старите сперматозоиди от предишни мъжки".92 - Един и същ набор от алели при мъжете и жените може да има различен оптимум: те се проявяват по различен начин при двата пола. Класически пример за това е човешкият таз, при който жените се нуждаят от по-големи бедра за раждане на деца. По-тесните бедра са по-добри за придвижване.
Гените, които влияят върху размера на тазобедрената става, трябва да постигнат компромис, който да не е нито на мъжкия, нито на женския оптимум. В някои случаи съответните локуси се изразяват по различен начин при мъжете и жените. Доказателствата сочат, че вътрешнолокусният конфликт е важен за еволюцията на много признаци. - Сексуалният конфликт може да доведе до антагонистична ко-еволюция, при която единият пол (обикновено мъжкият) развива благоприятна черта, на която се противопоставя черта на другия пол.
Например мъжките бобови дървеници (Callosobruchus maculatus) имат бодливи гениталии. Те им позволяват да се съвкупляват по-дълго време, без да се измъкнат, и така да пренасят повече сперматозоиди.
Това обаче уврежда женската и намалява нейната физическа годност. Женските са еволюирали до контраадаптация - ритат по мъжките по време на чифтосването, което намалява времето, прекарано в копулация.
Някои смятат, че сексуалният конфликт е подгрупа на сексуалния подбор (който традиционно се разглежда като мутуалистичен), докато други предполагат, че той е отделно еволюционно явление.
Свързани страници
