Сексуален конфликт — дефиниция в еволюционната биология и примери

Сексуалният конфликт е термин в еволюционната биология. Той възниква в даден вид, когато това, което е от полза за женските, е различно от това, което е от полза за мъжките. Това несъответствие се дължи на различни еволюционни интереси, свързани с максимизирането на възпроизводството на техните собствени гени.

Думата "полза" тук означава "това, което е от полза за възпроизводството на женските (или мъжките) гени". Тя се изразява като разлика в биологичната пригодност. Ако дадена черта повишава приспособимостта на едния пол, но намалява приспособимостта на другия, възниква сексуален конфликт.

Конфликтът може да доведе до еволюционна надпревара във въоръжаването между мъжките и женските индивиди. Конфликтът е изучаван предимно при животните, въпреки че по принцип може да се приложи към всеки полово размножаващ се организъм, например растения и гъби.

Видове сексуален конфликт

• Интралокусов (междулocus) сексуален конфликт — възниква когато различни гени у двата пола имат противоположни ефекти. Това често води до еволюция на полово специфични адаптации (например мъжки белези, които увеличават мъжкия успех, но вредят на женската поява или оцеляване).
• Интралокусов (intralocus) сексуален конфликт — възниква когато един и същ ген кодира черта при двата пола, но оптима за изява е различен за мъжките и женските. Това създава компромис и може да забави адаптацията.
• Конфликт на нивото на гамети и посткопулаторен конфликт — например състезание между сперматозоиди (sperm competition) или изменения в семенната течност, които манипулират поведението и физиологията на партньорката.

Типични примери

• Мухи Drosophila: мъжките предават семенна течност със специфични протеини (seminal proteins), които увеличават моменталната плодовитост, но често намаляват дълголетието или здравето на женските — класически пример за сексуален конфликт.
• Водни кърлежи и водни бръмбари: мъжете развиват структури или поведение за принудителна копулация, а женските — морфологични или поведенчески контраадаптации, които затрудняват или блокират нежелано копулиране.
• Водни птици (например диви патици): при някои видове мъжкият фалос е силно спираловиден, а женската вагина има сложна анатомия, която затруднява насилственото оплождане — пример за коеволюция на мъжки и женски полови органи.
• Буболечки (Callosobruchus): мъжки гениталии с шипове причиняват наранявания на женската по време на копулация; това може да повлияе на дълголетието и репродуктивните стратегии на жените.
• Растения: при хермафродитни видове има конфликт за разпределяне на ресурси между мъжкия (пране на полен) и женския (плод/семе) функции или за честота на самозаплождане спрямо кръстосано оплождане.

Механизми и последици

Сексуалният конфликт може да предизвика:

• Еволюционна надпревара: развитие на все по-агресивни стратегии от единия пол и контраадаптации от другия.
• Промяна в структурата на генома: напр. формиране и разширение на половите хромозоми, секвестриране на полово специфни гени, генна дубликация и последваща диференциация.
• Влияние върху репродуктивното поведение и социалната организация: промени в моногамия/полигамия, париране, охрана на партньори и др.
• Възможно участие в процеси на видообразуване: диференциалната селекция върху репродуктивни черти може да създаде бариери в междувидово кръстосване.

Как конфликтът може да се разреши

Разрешаването (или намаляването) на сексуалния конфликт може да стане чрез:

• Еволюция на полово-специфично експресирани гени — един и същ ген може да бъде експресиран различно в мъжете и жените.
• Генна дубликация и неутрална диференциация — дублиран ген може да се специализира за единия пол.
• Поведенчески решения — промяна в поведението, която намалява честите конфликтни взаимодействия (например по-малко насилствени стратегии или избягване).
• Еволюционен компромис и стабилизация — дългосрочно може да се достигне баланс, при който печалбите за единия пол не са силно вредни за другия.

Как се изследва

Изследванията използват комбинация от полеви наблюдения, лабораторни експерименти (включително експериментална еволюция), генетични анализи и морфологични сравнения между видове. Често се търси доказателство за сексуално антагонистична селекция — алели, които са полезни за единия пол, но вредни за другия.

Като цяло, концепцията за сексуален конфликт обогатява разбирането ни за това как половото размножаване и половата диференциация влияят върху еволюцията на поведението, анатомията и генома на организмите.

Търсене по буква