Хепатит В — причини, симптоми, лечение, ваксинация и профилактика

Научете всичко за Хепатит В: причини, симптоми, лечение, ваксинация и профилактика. Ранна диагноза и адекватна терапия предпазват черния дроб и намаляват риска от усложнения.

Хепатит В е заболяване на черния дроб, причинено от вирус (HBV). Вирусът не се предава чрез храна, вода или случаен контакт като прегръдка или споделяне на предмети за ежедневна употреба. Основните начини на предаване са чрез контакт с кръв или други телесни течности на заразен човек. Бебето може да се зарази от майката по време на раждането. Предаването може да стане и при сексуален контакт, при повторна употреба на игли (напр. при инжекционно приложение на наркотици или нестерилно медицинско оборудване) и чрез преливане на кръв с вируса, ако кръвопреливането не е правилно скринирано.

Причини и начин на предаване

• Контакт с инфектирана кръв: най-рисков при споделяне на игли, нестерилни инструменти за татуировки/пиърсинг или несигурни медицински процедури.
• Сексуален контакт: особено при нови или множествени партньори и липса на защита.
• Вертикално предаване: от майка на новородено по време на раждането; рискът силно се намалява при навременна профилактика.
• Редки пъти — контакт с отворени рани или чрез предмети, замърсени с инфектирана кръв.

Симптоми

Много хора с хепатит В нямат симптоми, особено при хронична инфекция. Когато се появят, симптомите често са неспецифични:

• умора, обща отпадналост
• гадене, повръщане
• болки в корема (в областта на черния дроб)
• тъмна урина и светли изпражнения
• жълтеница — пожълтяване на кожата и очите на човека
• повишена температура, ставни болки

При остра инфекция симптомите могат да се появят 1–4 месеца след експозиция и често отшумяват сами. При хронична инфекция симптомите могат да липсват с години, докато не настъпят усложнения като цироза или рак на черния дроб.

Диагноза

Кръвните изследвания показват специфични маркери за HBV — антигени и антитела (напр. HBsAg, anti-HBs, anti-HBc) и нива на вирусна ДНК, както и маркери за увреждане на черния дроб (аланин аминотрансфераза — ALT/AST). Ултразвуково изследване и други образни методи могат да оценят структурата на черния дроб и да търсят признаци на цироза или тумор.

Лечение

При много хора с остра инфекция не се прилага специфично лечение и се дава поддържаща терапия (почивка, хидратация, наблюдение). Ако има риск от тежко протичане или при хронична инфекция, се прилагат антивирусни лекарствa, които потискат размножаването на вируса и намаляват възпалението:

• перорални нуклеозидни/нуклеотидни аналози (напр. тенофовир, ентекавир), които често се използват дългосрочно, за да поддържат вирусната ДНК ниска и да намалят риска от прогресия към цироза и рак;
• интерферон (понякога използван при определени пациенти за ограничен период), който стимулира имунния отговор срещу вируса.

Целта на лечението е да се потисне вирусната репликация и да се предотврати увреждането на черния дроб. Лечението на хепатит В може да предотврати прогресията към чернодробна недостатъчност и други усложнения. Въпреки това, вирусът може да остане в чернодробните клетки като ковично (cccDNA), поради което пълно излекуване е трудно постижимо и в много случаи лечението трябва да продължи дългосрочно.

Ваксинация и профилактика

Ваксинация срещу хепатит В е най-ефективната профилактична мярка. Ваксината се поставя чрез инжекция и кара организма да развие имунизиран срещу вируса имунитет.

• Препоръчителна е рутинната ваксинация още при бебета: първата доза обикновено се поставя веднага след раждането (в рамките на първите 24 часа), следвана от 2 или 3 допълнителни дози според имунизационния календар (общо 3–4 дози).
• Пълният курс на ваксинация осигурява висока защита — над 95% при здрави деца и над 90% при здрави възрастни след завършване на пълния курс.
• За новородени от майки, носещи HBV, се препоръчва незабавна комбинация от ваксина и пасивна имунопрофилактика (HBIG) за значително намаляване на риска от вертикална инфекция.
• Други мерки: използване на презервативи при секс с непознат или при рисково поведение, избягване на споделяне на игли, безопасни медицински практики и скрининг на дарена кръв.

Проследяване и усложнения

Хората с хронична HBV инфекция се проследяват редовно с кръвни изследвания (чернодробни ензими, HBV ДНК), и образна диагностика (ултразвук) за ранно откриване на цироза или рак на черния дроб. Ранното откриване и лечение намаляват риска от напреднали усложнения като чернодробна недостатъчност и смърт.

Кога да потърсите лекар

Обърнете се към медицинско лице, ако имате рисково излагане (напр. пробождане с игла с неизвестен статус, непознат полов контакт), при симптоми като силна жълтеница, силна болка в корема, продължителна умора или ако сте бременна и не знаете своя HBV статус. След рисково излагане може да се наложи спешна профилактика (ваксинация и/или HBIG) — колкото по-скоро, толкова по-ефективно.

Обобщено: хепатит В е предотвратимо заболяване с налична безопасна и ефективна ваксинация. Ранната диагноза и лечение намаляват риска от тежки усложнения, въпреки че вирусът може да остане в черния дроб и да изисква дългосрочно проследяване и терапия.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява хепатит В?

В: Как се разпространява хепатит В?

В: Как може да се предотврати хепатит В?

В: Кои са някои симптоми, свързани с хепатит В?

Въпрос: Могат ли хората, които са се заразили с хепатит В, да го преодолеят бързо?

В: Има ли лечение за заразените с хепатит В?

Търсене по буква