Имунология

Видове имунитет при гръбначните животни

Вродена имунна реакция

Под вродена имунна система обикновено се разбират всички клетки и системи, които не трябва да бъдат изложени на конкретен патоген, за да могат да работят.

Вроденият имунитет започва от кожата, която е отлична бариера за инфекциите.

Адаптивен имунен отговор

Адаптивната имунна система включва клетки и системи, които не изискват предварително излагане на патоген. Тя обяснява уникалната способност на имунната система на бозайниците да запомня предишни инфекции и да реагира бързо и силно на вторични инфекции. Тази имунологична памет се дължи на биологията на Т-клетките и В-клетките.

Други аспекти на имунитета

Ваксините стимулират придобитата имунна система, като предлагат слаби форми на инфекция, с които организмът може да се пребори. Системата запомня как да го направи отново, когато се появи по-силна инфекция. Ако ваксината подейства, тогава организмът може да се пребори със сериозна инфекция.

Разпространението на ваксини и други лекарства, влияещи на имунната система, може да се счита за друго ниво на придобита имунна система, което се регулира от достъпа до ваксинация и медицина като цяло. Пресечната точка между това и разпространението на болестта (както се изучава в епидемиологията) е част от областта на общественото здраве.

Грешки и слабости

Грешките на имунната система могат да причинят увреждане. При автоимунните заболявания организмът атакува части от себе си, тъй като системата приема някои части на тялото за "чужди". Някои видове артрит се причиняват по този начин.

Понякога сериозните патогени се промъкват, защото повърхността им е маскирана като нещо, което клетъчните стени на гостоприемника могат да приемат. Това е начинът, по който работят вирусите. След като попаднат в клетката, техният генетичен материал я контролира. Инфекции като ХИВ попадат по този начин и след това атакуват клетките, които са в основата на имунната система. Често се използват изкуствени средства, за да се възстанови функцията на имунната система в заразения с ХИВ организъм и да се предотврати появата на СПИН. Това е един от най-сложните въпроси в имунологията, тъй като включва всички нива на тази система. Тези изследвания през 80-те и 90-те години на миналия век коренно промениха представата за човешката имунна система и нейните функции и интеграция в човешкия организъм.

История на имунологията

Имунологията е наука, която изследва структурата и функциите на имунната система. Тя води началото си от медицината и ранните проучвания на причините за имунитета към болести. Най-ранното известно споменаване на имунитета е по време на чумата в Атина през 430 г. пр. Тукидид (460-395 г. пр.н.е.) отбелязва, че хората, които са се възстановили от предишен пристъп на някои болести, могат да се грижат за болните, без да се заразяват втори път.

През XVIII в. Пиер-Луи Моро дьо Мопертюи прави опити с отровата на скорпион и наблюдава, че някои кучета и мишки са имунизирани срещу тази отрова. Това и други наблюдения на придобития имунитет довеждат до разработването на ваксинацията и теорията за зародишите на болестите от Луи Пастьор (1822-1895 г.). Теорията на Пастьор е в пряко противоречие със съвременните теории за болестите, като например теорията за миазмите. Едва след доказателствата, които Робърт Кох (1843-1910 г.) публикува през 1891 г. (за които получава Нобелова награда през 1905 г.), микроорганизмите са потвърдени като причинители на инфекциозните заболявания. Вирусите са потвърдени като човешки патогени през 1901 г., когато вирусът на жълтата треска е открит от Уолтър Рийд (1851-1902).

В края на XIX век имунологията постигна голям напредък в изучаването на хуморалния имунитет и клетъчния имунитет чрез бързи разработки. Особено важна е работата на Пол Ерлих (1854-1915 г.), който предлага теорията за страничните вериги, за да обясни специфичността на реакцията антиген-антитяло. Нобеловата награда за 1908 г. е присъдена съвместно на Ерлих и на основателя на клетъчната имунология Иля Мечников (1845-1916).

Най-простата форма на имунитет е системата за рестрикция на ДНК при бактериите, която предотвратява заразяването с бактериофаги.

Свързани страници

• Лимфна система
• Бели кръвни клетки